Здравейте на всички, днес би трябвало да е един хубав и спокоен ден но уви. Та значи моята изповед започва така. За първи ден детето ми поиска да отиде на детска градина без обичайните пазарлъци и увеяания колко е хубаво там и т.н.Заведох го и какво да видя за пореден път неговата госпожа беше слязла в другата група заедно с нейните деца да пие кафе, а моето дете явно има някакви лоши спомени от слизането в тази група, защото винаги като види госпожата долу и се започва едно "няма не искам долу, ще стоя тук сам".(горе в неговата групичка).
Та стана ми ясно че тази сутрин всичко ще се повтори, но нашата прекрасна госпожа не взе никакво отношение и ме остави да стоя с него горе макар да знае че бързам за работа и не мога да стоя да го успокоявам.
Със сълзи на очи слязохме долу и го оставих в ръцете на "възпитателката", която дори не се опита да го успокои а аз бях толкова разстроена че изхвърчах навън без да се обърна.
Направо незнам какво да правя, не искам да травмирам детето си, той е достатъчно чувствителен, а на госпожата какво мога да и кажа, нямам нищо против да пие кафе сутрин, но в часа за хранене да стои още и да си бъбри не го разбирам.
Благодаря на всички които прочетоха моето писмо.
За капак на работа още първия клиент ми вдигна кръвното с крясъци и обиди за неща за които нямам никаква вина. Е кажете ми нормални ли са хората.
Виж целия пост
Та стана ми ясно че тази сутрин всичко ще се повтори, но нашата прекрасна госпожа не взе никакво отношение и ме остави да стоя с него горе макар да знае че бързам за работа и не мога да стоя да го успокоявам.
Със сълзи на очи слязохме долу и го оставих в ръцете на "възпитателката", която дори не се опита да го успокои а аз бях толкова разстроена че изхвърчах навън без да се обърна.
Направо незнам какво да правя, не искам да травмирам детето си, той е достатъчно чувствителен, а на госпожата какво мога да и кажа, нямам нищо против да пие кафе сутрин, но в часа за хранене да стои още и да си бъбри не го разбирам.
Благодаря на всички които прочетоха моето писмо.
За капак на работа още първия клиент ми вдигна кръвното с крясъци и обиди за неща за които нямам никаква вина. Е кажете ми нормални ли са хората.
Добре, че детето живее наблизо, та комшии са го видели на пътя и са го завели при баба му.
Това според мен е много по-притеснително, отколкото нежеланието на детето да ходи в другата група ( в смисъл, че това последното си има обяснение - свикнал си е в неговата група, с децата там - особено ако е отскоро на градина е нормално да се придържа към добре познатото). 