"Смешно" ли е раждането?

СТРАХОТНА ТЕМА !!! 

И аз имам емоции и от двете ми раждания 

Първото - умирам от болка, жената с мен - детска сестра с голям стаж и приятелка на майка ми говори, че да ме разсее - казва - ти момченце ще родиш - с тези тонове .., но аз - не момиче ще е - ние име за момче нямаме, а тогава на видеозона не го бяха видяли. И след като се роди - аз едвам гледам вече, акушерката казва - женско и аз и викам на моята близка - видя ли - не позна, а тя - за пръв път ми е 
След това останахме 3 в стаята - тогава седяхме по 6 дни и накрая нали много болят конците и едното маце казва - знаете ли как се чувствам - все едно съм правила секс с цяла казарма  - това няма да го забравя 

А втория - то беше голямо чудо, но когато с много зор извадиха детето идва една от детските в операционната и казва 4,550 и моята докторка (тя първо нормално ме мъчи щото мислеше, че е 4 кг) ми вика - трето на тебе ти забранявам - то ще е пет и половина! - питах колко е високо, а оная - ами забравих  толкова се бяха ошашкали 
Като си тръгвах има казвам - благодаря и да се виждаме по други поводи - навън - не в болницата, а те - заповядай пак - аз им казвам - не благодаря - отчела съм е и качествено и количествено, а шефката на отделението - не се притеснявай - няма да те мъчим - направо секцио ще ти направим 

Темата е супер, но от скоро я чета и съм едва на шеста страница.

Моето раждане мина съвсем нормално, секцио, аз съм любопитна и гледах да ми е интересно.
Така се случи, че секциото ми беше по нощите, 1 ден преди определената от доктора дата.

2 по-забавни неща:
Докато чаках в предродилна се оказа, че трябва да вкарат за секцио мама, на чието бебе губеха тоновете.
Действието се развива около 1 след полунощ. Помолих една от студентките (имаше три) да каже на мъжо ми, че явно ще се забавим, заради другото секцио. Отиде момичето, след малко се върна и ми казва: Ох, аз май го събудих.
А той нашия си заспал на пейката, докато си ме чакал. Забраил да си вземе книга и какво да прави - позаспал 


В реанимация вече написах на всички приятели, роднини и т.к.: Роди се Ивайла, толкоз висока, тежи толкова, как е минало секциото. Въобще - жена Близнаци пише смс, въпреки че не обичам да пиша.

Мъжо ми написа на всички: Момиче

Абе, не е толкова смешно, ама....в деня на секциото се събудихме не от будилника, а от земетресение .....и майка ми сънена мърмори - бре това твоето бебе още от сега яко ни разтресе.......
А след като родих, още същата нощ, една сестра, в рамките на два часа, за четвърти път ми носи бебка и й говори по пътя: я, да те видя аз тебе, катеричке, защо искаш при мама да ядеш или да се гушкате?

Време е да се запиша с второто раждане. Болките ми започнаха в 5 сутринта, бяха силни, но не много редовни контракции. В 7 и нещо събудих детето и мъжо, за да отидат на градина и го инструктирах, че влизам да се къпя, да се връща бързо, че ще ходим в болницата. Връща се той- купил ми 2 варени геврека, че от снощи не съм била яла, да си хапна да имам сили. Е, бутнах гевреците в чантата и тръгнахме. По най-дългия път. Контракциите се бяха разредили и аз се чудех дали няма да ни върнат, а мъжо вика:"А, няма да те върнат те." Приеха ме , в девет и половина, направиха ми клизма и аз го изпратих да си ходи, защото казаха, че до 12 няма да родя. Сложиха ме да ми записват тоновете и аз извадих книжка да минава времето. В това време влиза дежурния лекар, който ме приемаше и се пули:"Охо, и книжка отворила. Ти ще четеш ли или работа ще вършиш. Я оставяй книгата! Сестра, сложете и една системка да не се хили толкова!" Бръкна да ме прегледа за разкритие и, докато разбера, ми спука водите. Аз, възмутена:"Ох, защо всичките гинеколози сте с такива големи ръце?!" А той се хили:"Ей , туй жените угодия нямате! Мъжете ви да са с големи ръце, а гинеколозите- с малки!" В 10 и 25 ми сложиха системата и контракциите се усилиха веднага. Докторът казва:"Ей сега ще ти включим една упойчица." Аз:"Бусколизинче ли?" С това ме бяха обезболявали предния път. "Ааа, не. Това е 10 пъти по силно от морфина. Зарибяваме с него, че да се връщате пак тук да раждате. Ще ти хареса, догодина пак тука ще си." Сложиха ми обезболяващото  и няколко минути по-късно взех да го викам:"Имам напъни, имам напъни." "Нямаш напъни, нямаш.." Успокоява ме той и излиза, а аз казвам на акушерката:"Тогава ще си напъвам тука." Надникна тя, грабнаха ме с другата под ръка и викнаха на трета да вика доктора, че бебето излиза. А аз вървя като алкохолик- хем главата ми замаяна, хем ме боли, хем ми е смешно, хем имам чувството, че едва ли не ще го изсипя на плочките. Родих с три напъна, даже не сварих да се препотя и изморя. След първия напън сестрата пита доктора ще ме режат ли, а аз крещя:"Без епизотомия, без епизотомия." Погледна ме той и вика:"Остави я, като не иска, и така ще го изкара." Изкарах го. Само с един шев за разлика от четирите при епизотомията предния път. И то, защото тръгна да излиза с ръката напред като супермен. След това доктора ме ши и си разказвахме вицове за гинеколози. А после в след родилна звънях наред да се хваля как съм родила за един час. На съседното легло имаше едно момиче на системи от часове. Чак после се усетих колко гадна съм била!

По принцип боли,но първо започват с вътрешните шевове,а те не се усещат.Болят само външните

Браво момичета .Темата еееееееее......... - вкъщи ме гледат като изтрещяни-ама не мога да  спра да се смея........Ще има ли още продължение.????

Аз да се запиша да следя, че живот и здраве септември месец да има и аз какво да пиша.
Поздравления за темата 

След като изчетох цялата тема и паднах от хилеж, реших да си копна описанието на раждането от една друга тема:

Терминът ми беше определен за 11.04.2004 г. Добре, ама се бях разбрала с акушерка, която беше на работа до 31.03., а после - една седмица - почивка. Затова си бях решила - мартенско бебе трябва да е .

И тогава, както и сега ме мъчеше едно безсъние, по цели нощи се пулех или в компютъра, или в телевизора. Та на 29-ти срещу 30-ти март - пак така - до 5 ч. сутринта се биех със силите на злото (играх "Диабло"). Към 4.30 ч. мъжа ми звъни по GSM-а от спалнята (щото не му се ставало от леглото ) и ми вика: Хайде, лягай си, че утре може да не можеш да се наспиш!", пък аз му отговорих: "А, утре може и да не мога да играя, така че ще си довърша нивото!"

Та така, легнах си в 5 ч., без помен от контракция, в 7.30 се събудих с контракции на 2 мин. и половина. Акушерката беше казала, като станат на 5 мин. - да ходя в болницата. Аз обаче - спокойна, нали първото раждане по-бавно протичало, реших, че няма за къде да бързам - изкъпах се, сложих си глобула за разхлабване (за да си спустя клизмата), мъжът ми ми оправи тоалета.

Всеки месец си правех снимки по бански на корема в профил, затова пак нахлузих банския и викам на мъжа ми да ме снима, че за деветия месец ще си остана без снимка. Той вече не знаеше къде се намира, само повтаряше: "Хайде, обаждай се на акушерката и да ходим в болницата!".

В 10.00 часа най-после се замъкнахме там - приеха ме с 4 см. разкритие.
До 11.00 часа се разхождах - нали така по-лесно ставало раждането. Болеше си, но съвсем поносимо.
В 11.00 ч. ми сложиха система, тогава вече ме заболя повечко. По едно време ми се доходи до тоалетна, помъкнах си банката с мен - едва влязох през вратата на тоалетната.
На 6 см. разкритие се появи докторката, спука ми мехура и пак отиде някъде. Акушерката наднича отдолу и вика - "На татко си ще прилича, има голяма черна коса!".

Между 12.00 и 12.45 ч. контракциите ми бяха ужасно силни, все едно една непрекъсната контракция. Болеше доста, особено отзад на кръста, но чак пък нетърпимо, не бих го нарекла - или пък имам висок праг на болка, знам ли. Не съм викала, само си пъшках лекичко. По едно време ми стана лошо (явно съм вдигнала кръвно), акушерката с една мокра марличка ми разхлаждаше челото и устните.

В 12.45 почнаха напъните, при които болка нямаше - просто все едно много ми се ходеше по голяма нужда. Направо си бяха облекчение след контракциите.

В 13.00 часа се преместих на магарето, където след 3-4 напъна, в 13.15 часа се роди Симона - 3250 кг., 51 см.. Нямах шевове и разкъсвания, през цялото време слушах наставленията на акушерката и оставих природата да си свърши работата. Болеше единствено при прорязването на главичката, след като премина тя, почувствах невероятно облекчение.

Чух бебето да плаче и акушерката да казва: "Честито, мом....це е!" Симона през цялото време се кри и до последно не знаехме пола, а сега пък недочух - затова първите ми думи след раждането бяха: "Какво е?" и акушерката повтори "Имаш прекрасна дъщеричка!".

Показа ми я, а тя ме гледаше право в очите с нейните сини очички - беше невероятно красива, беличка, с абсолютно черна косичка.

Наистина това е най-невероятното изживяване, което съм имала до момента! Сега през април - ще ми станат две такива!

Една от любимите ми теми!
Да ви разкажа за една приятелка:Родила тя и акушерката я поляла с йод отдолу.Момичето посегнало да се бутне,но сестрата я пляснала да не се пипа.И нашата,сконфузено:"Оп,извинете!" 
Пак тя:има много тънка и чувствителна кожа,която от напъните при раждането се покрила цялата с напукани капилярчета,очите й били кървясали,въобще изглеждала меко казано трагично.Бебето(момиче) от минаването по родовите пътища било с охлузено мораво синьо и изкривено лице.Пускат таткото при тях и майката влюбено го пита:"Идваш да видиш двете си принцеси,ли?"Той го разказва този случай много смешно,и двете са били ужасни!Точно след 40 дни приятелката ми изглежда перфектно,няма следа по лицето й,има само3 килограма да сваля,бебка е лъчезарна,просто сияе!Сега наистина са двете принцеси на тате,не в онзи инфарктен първи миг!Затова не съм във възторг от идеята бащите да присъстват на раждането,но тук навлизам в друга тема...
 

И аз да се запиша: по принцип съм много кротка, тиха и единствения път когато говорих много беше като се запознах с таткото, Но на раждането....леле какво беше това незнам ..не ми млъкна устата дали от страх не знам. Водите ми изтекоха в 2 през ноща, а аз съвсем спокойна(таткото го нямаше).В 4 реших да събудя майка за кураж- то май аз нея успокоява   ххи-хи, в 6:30 реших  по настояяване на майка да тръгнем към родилното. Всичко беше ок ,записха ме разхождах си се и изведнъж към 10 какво ми стана незнам като почнах да говоря със сестрите , акушерките( бяха 2) абе не млъкнах..но болкатааааааа ужас...и с шевовееее.... лелеее.След това всички ми викаха че са ме чули в съседния град.Още ме държи

Моята история е малко по-дълга влязах в болницата на 7.11.2008г. с болки и 2.5 см разкритие,преди мен 7 жени имаше да раждат акушерките ми казаха ти до утре е ще родиш и взеха ми биха един бусколизин и на мен ми минаха контракциите, а те бяха на 2 минути.И на следващия ден нямам контракции нищо и бях сама в пред родилно.Дойдоха акушерките и аз им викам да ме преместят в стая с хора защото ще откача сама, изместиха ме вечерта в стая с две жени едната родила секцио,а сругата чакаше да ражда.Легнах аз на леглото и тъкмо почваше биг брадър.Изгледах го и усетих че нещо ме заболя отидох до тоалетната,а тя тапата ми паднала това беше към 9:30 и жзех си пак багажа и се запътих в предродилното и така се разхождах по коридорите до 4:30 сутринта а моето момиченце се роди 4:45 на 9.11.2008

Поздравления за темата! Много е интересна 

Аз родих преди месец и половина,общо взето лесно раждане,имаше и забавни моменти,които тогава не ми бяха толкова смешни.
Сега ще разкажа,понеже преносвах и нямах изгледи за раждане ми направиха индукция.В родилна зала бях само аз,имаше двама дежурни лекари и доста акушерки.Единият започва да ме преглежда и пристига другият лекар,той няма какво да прави и само се разхожда с един вестник.Доближава се той до мен а другия лекар му вика:Изчезвай от нея,да не си я пипнал,аз съм си я заплюл вече" Големи шемети бяха.Идва време вече да напъвам и всички викат в един глас ;аааккааааййй,направо щяха да ми спукат тъпанчетата,много смешно ми стана.И понеже ме похвалиха че напъвам много добре,аз се мотивирах още повече, да видят че и по добре мога,толкова се бях захласнала да напъвам че не усетих кога бебето излезе а аз още си напъвах.Добре че си отворих по едно време едното око да видя че лекаря вече ми показва бебето,че иначе ехеее,щях да си напъвам..........много ме бъзикаха после лекарите
Ха,ха,сега се сещам за циганката,която беше в моята стая,питам я защо на нея не и носят бебето,а тя ми отговаря:Защото се роди малко и сега е в буркан !!(демек-кувиоз)Направо ме скъса от смях.

Много весела темичка!

Бях на дните на отворени врати в Тина Киркова и един младичък док разказва всичко от-до за раждането. Стига до "хора на ревящите родилки" и обяснява: "Аз не знам защо като ми дойдете тук в болницата, крещите така, сякаш ще раждате внучето на свекърва си, а не собственото си дете"

И едно лично преживяване:
Мъжа ми много искаше да имаме момче, ама страшно много. Когато бях бременна предния път, се наложи да правим амниоцентеза. Знаехме, че наред с другите резултати изследването дава 100% отговор на въпроса за пола на бебето, но мислехме, че ще получим този резултат по-късно. Та отивам да си взема първите резултати (от бързия тест) и научавам, че пола на бебето е мъжки. Звъня веднага на мъжа ми с резултатите в ръка:
- Познай какъв ще е пола!!!
А той (ама абсолютно убеден):
- Момче.
А аз (щастлива):
- Да! Да! Да!
А той:
- Ти пък откъде знаеш?!

Лежа си аз в предродилна, не са ме преглеждали вече 2-3 часа, ама вече контракцийките доста силнички. Силни, силни, ама после следва около минутка затишие и аз, нали съм в легло посреднощ, какво да правя, спя между контракциите. Ей така в просъница чувам на няколко пъти док да пита тая няма ли да я преглеждаме, ама акушерките му викат: Ми тя спи.
Ама съм раждала и знам кое как става. Та усещам аз, че вече идва ред на напъните и се провиквам:
- Докторе, раждам!
А той:
- Дубрутру! Ти досега спа!
И ехидно:
- Да не сънуваш, че раждаш?
Ама след 10 минутки вече бях родила.

Пожелавам на всички, дето им предстои скоро раждане, всичко да мине леко и да се събудят навреме за раждането 

моето раждане беше много забавно.приеха ме на 5 ноември понеделник сутринта.пренасях 10 дни.и трябваше на 6 да ми предизвикат раждането.направиха ми преглед и ме оставиха.цял ден  цяла нощ ревах.беше ми гадно че без да раждам ме вкарват.а то положението не беше  розово и трябваше да ме следят.на сутринта се събудих в 5 както събуждат всички в Шейново.обаче акушерката се успала и дойде в 8 да ми сложи едно хап4е за предизвикване на раждането.и почна купона.направиха ми клизма.и викат няма да ядеш и да пиеш дори вода.а аз си викам тия пък.в 10 ве4е умирах от глад и от жажда.викам няма да ям,че ще разберат.за това започнах уж да си мокря само устните ама и пийва по няколко капки вода.беше супер топъл ден за ноември.прозореца беше отворен и към 11 имаше изписване на една ромка.ама то цяла сватба.барабани,музика,пиене,пари хора,смяяяяяяххххххххххххх.много.към 11:30 усещам че ве4е много ме боли,ама си трая.през целия ден говорех с майка ми,че толкова се беше притеснила и аз за нея.пове4е от колкото за раждането.приказвахме си смешки цела сутрин.говорих и с мъжът ми.той обясняваше как е събрал най-добрите си приятели и пият ве4е в кафето на шейново.става 12:30.умирам от болка ама си трая.обаждам се на съпруга ми да доведе акушерката ми,която тогава беше отпуска.обаждам се и казвам:"драгомире да докарваш лекарката че раждам.и много ме боли и бързай че ще те убия"а той ве4е взел я и са пред шейново.идва акушерката води ме в родилно.и аз и казвам"давай по бързо да раждам че съм гладна,много."тя направи нещо че да изчезната тоновете на бебето,за да започне раждането.дойде целия екип заедно 10ма студенти.родилното се напълни.и почна смеха.предлагат ми упойка,а аз"не 4е като родя ще заспя,а искам да ям".аз съм на магарето,болииииииии,мъка.и викам"искам една малка упойчица"акушерката казва:не миме ти си отказала,няма да слагаме."почвам да крещя по лекарките от болка.от болка не знам къде съм.и чувам че няма да се справя с естествено раждане и трябва да ме режат,полудях.почнах да напъвам и родих.без упойка,както исках.добре де обаче трябва да ме шият,и пак ме питат за упойка,аз отказах.почнаха да ме шият и аз започнах да звъня.обадих се на мама,съпруга ми и на един съученик,който в този ден имаше рожден, ден.и като му казах 4е съм родила и докато говоря с него ме шият,той остана без думи.
докато съм се напъвала,моя съпруг и 2мата му най-добри приятели играе ли компютърни игри.излязох от родилна зала.предложиха ми количка,а аз викам че са луди моята стая беше през 2 врати.влизам в стаята и казвам на момичето,с което деляхме една стая"аз съм готова",а тя ме гледа.вика"родих.кога ще мога да отида до кафето да обядвам.през това време,акушерката намира драго,оби4а дрехи и влиза да снима новородения си син.цяла нощ пируват и се веселят.целуват снимката и обсъждат на кой прили4а.прибирам се от болницата и гледам снимки от изписването и виждам тази снимка.и питам драго"кое е това бебе?защо си снимал друго бебе?",а той"а това е митко като се роди".ей няма такъв смях.не беше митко снимали грешно бебе.а снимката ве4е обикаляше роднини по света и у нас.
и така олях се от писане.
желая ви леко раждане като моето.