"Смешно" ли е раждането?

Благодаря и аз за страхотната тема.
Решила съм да се заредя с положителна енергия и съответно ако мога да я предам и на другите мами, с които ще раждам, живот и здраве.
"СМЕХЪТ Е ОЦЕЛЯЛ, ЗАЩОТО СЕ Е СМЯЛ", нали така ?
Пожелавам на себе си и на всички бременеещи леко раждане!

Страхотни сме мами
прочетох цялата тема и наистина разсеяхте черните ми мисли относно раждането
На мен ми предстой да стана Мама през Декември и искрено се надявам раждането да мине леко и да Ви разсмея и аз с моята история
До скоро 

Когато организма спре да получава достатъчно кислород /имаше мед. термин, ама не го помня, пусто да остане/, кръвта се пренасочва към жизнено важните органи и ноктите посиняват. Затова е важно да не са лакирани ноктите.

Разсмяхте ме със сълзи
Страхотна тема, ще взема да си я  букмаркна, че като ми дойде времето да раждам да мога да погледна с по-весел поглед.
Писна ми от ужасите дето ги разправят, не казвам, че ги няма, ама не е нужно да се шашкаме допълнително.
Благодаря ви мили вече мами за споделените забави

Страхотна тема,направо да умреш от смях!
Моето раждане също не беше лишено от емоции.Като начало да ви кажа ,че работя като акушерка в родилно отделение,етърва ми също е акушерка и работим заедно и съвсем естествено я бях ангажирала за раждането.Действието се развива на 7 април ден на здравният работник,25 дни преди терминът ми.Бяхме се разбрали вместо да ходим на банкета по случай празника да се съберем в тях заедно с още две колежки и мъжете им да хапнем и пийнем,но към 16ч. на мен взеха ,че ми изтекоха водите и стана ясно че ще се ражда днес.Взех си аз багажчето и с мъжлето отиваме право в тях,звъня на вратата и й викам:
-Хайде да тръгваме,че ще раждам.
Тя ме гледа учудено и вика
-Първи април мина,а за гостито много рано сте дошли още не съм готова.
Все пак успях да я убедя и пристигнахме в отделението благополучно.Аз естествено нямам никакви болки и ми включиха система,през това време дойдоха и другите колежки и започнаха едни майтапи и един смях,който после ми излезе през носа.Към 23ч вече имам ужасни контракции и никакво разкритие,тоновете на бебето падат и става ясна ,че ще отнеса ножа.Обаче аз винаги съм била против секциото,и като се запънах на един рев ,че не искам секцио,рев голям ви казвам .Всички ми се молят и ме увещават,а аз не.Докторката се видя в чудо и извика завеждащият отделение,той ме гледа и ми вика:
-Ти искаш ли живо бебе
-Да искам-продължавам да рева аз.
-Като искаш,марш пред мен в операционната.
И до днес винаги намира удобен случай да се майтапи ,че аз съм единствената родилка през неговата практика ,която е ревала,че не иска секцио.
Качват ме в операционната,а там целият екип изкаран от банкета по случай 7 април.Не можете да си представите колко майтапи отнесох по този повод,но и до днес всички помнят,че съм родила на връх банкета на 7 април.А синчето още от малък казва ,че ще става акушер-гинеколог.
Мога да ви разкажа още много смешни истории на които съм била свидетел.

Давай историите, аз съм много любопитна и ми е интересно и забавно .
 

 
Ааа много се смях!
 А пък историите с циганките край нямат! Ето на какво станах свидетел: Идва една да ражда,ама как идва, ни картон ни лична карта.Сяда тя да и попълнят родилния лист, и сестрата:
-Как са казваш?
-Гюлбие
-Кога си родена
-Кое?
-Кой месец?-пита сестрата
-Април
-Коя дата?
-Март

Ето още една история от практиката ми.
Българка,второ раждане минало като по ноти.Жената през цялото време се държа страхотно,слушаше и раждането стана бързо без епизиотомия,имаше съвсем малко разкъсване ,което се нуждае от шев.Докторът се обръща към мен и ми иска набор за шев,при което като скочи онази ми ти жена и като удари на едни молби:
-Докторе недей да ме шиеш ,че мъжът ми е много надарен а аз съм тясна отдолу.
Докторът естествено не я взима на сериозно и продължава да се приготвя да я шие.
-Докторе,сериозно ти казвам,много му е голям и ме боли като го правим.
Той естествено ,че я заши защото не може да я остави така,но после доста се посмяхме с жената,тя обеща да ни запознае с мъжът си,но естествено не го изпълни.

Моето си беше страшен купон )Доста леко и забавно раждане....сега с кеф се  обръщам назад и си спомям за наи-незабравимият момент в живота ми:))

ООООООООООх, преди да започна да пиша минах през тоалетната, че от толкова смях 

Ето я и моята история:

Отивам на поредния преглед и лекаря ми заяви, че няма да раждам поне още 10 дни и аз и мъжа ми съвсем спокойни отидохме на ресторант. В 5 през нощта усетих, че ми изтичат водите и започнах да го будя, за да се облича - нямаше никакъв ефект. Бутах, блъсках , виках, че ще родя на паркета - нищо. Накрая го зарязах да спи и си викам: Ще ходя сама и това си е!!!. Влизам под душа и след 10 мин. той се почвява на вратата сънен. Мислел си, че му правя сухи тренировки  .  Преди да се качим в таксито ми казва:
- Да не кажеш на шофьора къде отиваме. Не искам да кара като луд.
Слизаме от колата, а таксиджията ми пожелава леко раждане. Не можете да си представите ошашавената физиономия на мъжъ ми, който се чудеше как ли е разбрал  (не че е трудно да се досетиш по каква причина отива 1 бременна със сак в 6 сутринта в "Тина Киркова). заставаме пред приемната, а на стълбището 1 циганка леко пъшка и върти кръгчета. Вальо я кани да седне, а тя безмълвно размаха пръст В предродилна влязохме с нея едновременно и като я сложиха на леглото, каза 3 пъти "Умирам!!!" и роди. Не искала да сяда, защото била с 7 см. разкритие 
За мое голямо съжаление, разкритието ми бе само 1 см. и трябваше доста да почакам, докато се видя със синчето. Междувременно за 3 часа се изнизаха 16 майчета за секцио. Голяма навалица ви казвам. Анастезиолога бе само един и се разхождаше наоколо с празен поглед от умора. В стаята останахме 3 нормално раждащи първескини. Голяма сценка бяхме. Аз ревях като заклана, втората 2 часа неспря да обяснява как и се хапват фъстъчки (не пропусна да ги поръча на роднините, след като роди) и една голяма късметлийка, която роди за 2 часа и спеше м-у контракциите. Като по команда започнахме да раждаме и трите едновременно, а магаретата бяха само две. Тежък трафик  По време на последните напъни не можах да намеря дръжките за ръцете и се нхванах за каквото намерих. Така стиснах измъчения анастезиолог за кръста, че синьо му оставих, а той вика, че ще прати жена му при мен, за да давам обяснения. Когато след епизотомията ме заляха с чайника йод, такъв къч нададох, че скъсах коланите, с които ме бяха вързали (вече споменах, че съм от викащите родилки  ) и изритах лекарката, която ме ши - за благодарност  за добре свършената работа.

Това е от мен. А на страхуващите се искам да кажа, че след като и бъзла като мен мина от там и е готова да ражда второ, значи не е толкова страшно  .

Охоо, смешки има и то доста! Особенно сега - като се върна толкова време назад. С голямата щерка - и при мен така - с една кака сиганка на съседното легло. Аз, като за първескинче, добре се справих - не виках, нищо... кротувах си. Но тая кака до мееен - то просто и на мен ми се дорева докато я слушах - " Ооооохххх, мама ви и мъжееее , ооооох, нищо не знайтееее, оооох, асане де си бе да ти го туряяяяяяяяя, оооооххх, нищъ момичеееее..." и всякакви такива. Нея лекаря отряза на един от прегледите ( пак много викаше) - " Ай стига ма, едно пръстче само, а викаш. Ама Асан като та такова не вика тъй нали?" 
В един момент лекаря реши да ми пусне малко обезболяващи - да не се мъча (мил човечец ви казвам ) и аз взех, че заспах  .
А то какво - започнали ми напъните. Ама кой да ти каже?! На мен ми е добре, не ме боли толкова, е, вярно че малко до тоалетна ми се ходи (което не било точно така ами заради напъните...) ама к'во , си казвам, ще стискам! Хубаво, че по едно време мина една акушерка да ме погледне. Малко й се разсърдих, че ме събуди, а ако знаете тя как ме нахокааа - "Олееее, какво правиш бе, защо не викаш, ми то бебето тръгнало беее!" Ми аз откъде да знам? А?
Така с каката.
Виж с малката екшъна бешеее - невероятен просто. Ще ви спестя подробностите около посинените акушерка и лекарка , ще мина лееекинко покрай неистовите ми изпълнения от рода - " Режете маааа, ша ми уморите бебетооооо, режетеееее, моля ви сееееее!" ( не знам защо бях решила, че тоновете на бебето се губят ), както и обиколките на 4 крака в предродилна зала и ще премина на най- веселата част. Вече като един път раждала този път си усетих кога е тръгнало бебето, но... този път реших, че ще е по-добре да не се местя до магарето ( да не вземе да падне бебето по пътя  ) и като се гепах с последни сили за рамката на леглотоооо.... Елате ме вижте! Лекарката крачи нервно и току ме побутва, акушерката ме увещава и ми се моли, а аз - не та не! Като магаре на мост. " Ти бе момиче, нали един път си минала от тук, как може такива работи да правиш..." Ами как?! Може - ей на!
В крайна сметка ме убедиха, че бебето няма да падне по пътя за магарето и аз на бегом стигнах до там за финалният спринт.
На следващият ден срещнах в родилното една стара познайница(която трябваше да ражда и тя вече) с която лежахме в патология преди време и тя ме гледа с ей такива  очи и едва не се разплаква - " Олееее, вчера през нощта имаше едно майчееее, дето раждашеее, ама толкова много плака и викаааа! Олееее, толкоз ли е страшно?!"
А точно предната вечер бях сама в родилна зала  ( и предродилна), а и след мен нямаше(щях да разбера)  , но как да си призная, а?

От коя история да започна - те всичките ....  Но май братята роми и ромки обират точките....

Та с Вили - започнаха ме болките, но на мен нали ми е за първи път - нищо не подозирам. Нощно време е, а незнам защо си бях втълпила,че нощно време не се ражда. И отивам при акушерката и и казвам - дайте ми нещо обезболяващо! А тя ме гледа и ми вика - Ти ще раждаш вече, аискаш обезболяващо.... Просто не знаех,че това са родилните болки!

С Рая - циганка на съседното легло! Аз с корем,а тя с коремче! Откъдето и да я погледнеш,не можеш да кажеш,че е бременна, а камо ли,че ще ражда! Но на всичкото отгоре не знае и български и не разбира нищо! Лекарката иска да знае откога са и болките. Тя не познава часа и лекарката се принуди да я пита - Когато те заболя - имаше ли слънце вънка? Та с въпросната лекарка после моя доктор се хвана на бас - коя ще роди по-бързо - аз или циганката.... Помогнах доктора ми да спечели баса. Циганката роди 1 мин. след мен!

С Йоан - тук хич не ми бе смешно! Ама хич! Плаках,но сега вече..... Нашия тати все чакаше на майка ми да оправя нещата аз като раждах първите две. Но този път решихме раждането ми да е в Благоевград и мама дойде след като ме изписаха. И мъж ми трябва да се справи сам с всичко! Вкл. и дрехите. Аз предварително бях си приготвила моите дрехи и тези на Бебо за изписването. Но тръгва нашия тати и аз го хващам на път и го питам - Дрехите взе ли ми ги? Той - Не!Трябваше ли да ги взема? Върна се татито, но идва момента,в който трябва да се облече Йоан на изписването. Акушерката ме пита къде са дрехите му,а аз питам естествено татито ни. И той - Ами аз само твоите дрехи взех,защото само за тях каза. Не знаех,че за бебето също трябват дрехи! Леле тук подскочих до небето! Да тръгне без да вземе нито моите,нито на бебето дрехите! А те и бяха едни до други. Взел едните,а другите... Добре,че бе пазарувал за Бебо,че от там едни дрехи скалъпихме и така ни изписаха..... Въобще - шашнатия тати! А му бе трето дете! Той от изписването се бе панирал,а си го представям да влезе и да ражда заедно с мен.....

Докато ми правеха запис на тоновете в предродилна преди секциото, на съседното легло имаше циганка, която не знаеше изобщо, че ще ражда. През цялото време ме питаше:"Ще раждам ли сега?". На въпроса в кой месец е бременна отговаряше:"В 5-ия". Оказа се, че е в 7-ия.

страхотна тема   
и аз имам изпълнения,пристигам в болницата и се оказва че съм си забравила картона  а там едни студенти рано сутринта на практика...направо и разказах играта  не могат да ми премерят кръвното,правят ми тест за упойката,а те треперят повече от мен .Трябваше да раждам секцио,но след преглед и наличие на 8см.разкритие...
докторът-искаш ли нормално раждане?
а аз-оооо,нееее в никакъв случай 
и се започва спор...аз се тръшкам и казвам че няма да раждам нормално...студентите още повече се  а горкият анестезиолог направо се шашна 
е,накрая се съгласих ( след 15-20 минути) с епидурална упойка...но така се бях изплашила че не се обадих повече а на моето мълчание докторите още повече се учудиха,защо пък изобщо не се обаждам..абе не може да им угодиш