"Смешно" ли е раждането?

Историите са супер,мен още ме е шубе обаче,малиииии дано ми мине че и аз след два месеца живот и здраве ще съм на магарето:)))))

При мен няма чак такива смешни ситуации,но има две неща които няма да забравя.
Докато отида от предродилна в родилна зала спрях на мивката да се напръскам с водя,понеже не дават да се пие и като ме хвана контракция и аз се хванах здраво за мивката клекнах и почнах да напъват и от там доктора и акушерката се разкрещяха да спра че ще взема да родя пред мивката Другото е като се качих на магарети и доктора вика напъвайййййййй....а аз му викам чакай да спре контракцията че много ме боли и после в почивката ще напъвам

А за клизмата-ужас беше.Докато стана от магарето и хоп.....почна да действа още пред тоалетната умрях от срам

пък като съм се включила - да си кажа и за моите "патила"
Първия път си бях решила, че докторката е сбъркала и аз ще раждам поне 2 седмици след определения от нея термин. До него горе-долу се пазех, ама ни багаж бях стягала, ни тренировки бяхме правили. На следващия ден с мъжът ми - вече в отпуск - ходихме за количка. На Илиенци, сред лято, 3 часа разходка. после не се прибирам да си почина, ами го мъкна да пием бира с приятели. Там усетих, че нещо не ми е съвсем комфортно, място не мога да си намеря. Накрая се прибрахме - няма сготвено. казах на мъжа ми, че ако иска готвено трябва да иде на ресторант, аз стачкувам и го изгоних. почнах да меря кухнята надлъж и шир. Усещам аз, че вече почва, ама . . . не ща бе! И понеже ми бяха казали, че поне 12 часа не бива да се яде и пие преди раждане, че да няма проблеми с упойките, ако се наложи . . познайте какво направих . . ми да, половин хляб със сирене и домати ометох за минути. После уж си легнахме, аз пак не казвам нищо. Като заспа мъжът ми, аз станах и място вече не мога да си намеря. Чувала съм за раждане в домашни условия, ама и това не ми стиска. Не знам защо реших, че ако наистина раждам, ако ходя често до тоалетната, ще вземат да ми изтекат водите . . и това не стана. Ама мен вече си ме боли сериозно. В 00.40 минути се обаждам аз на Бърза помощ, да си питам какво да правя. И обяснявам - боли така, иначе, тука и там, бременна съм . . .какво да правя? "В кой месец сте?". И минута мълчание след моя отговор - девети. "А кога ви е термина?" - "Като гледам часовника. . .онзи ден . . "  "Ами съберете си багажа, събудете домочадието и . . от нас - леко раждане!".
Е, аз го направих в обратен ред.
Да не мислите, че това е края? Не знаете ли, че първескините раждат дълго,а?
Нямахме кола, брат ми беше обещал да заеме тяхната, че на другия ден отиваха на почивка, но като не я дочаках - с такси отидохме до родилното. Там казаха, че наистине ще раждама, ама не много скоро и пратиха половинката по живо по здраво у дома. А на мен ми иде реда за клизма. гадничко, ама се трае. Отивам в предродилна зала вече. То пък болките утихнаха, останаха едни не съвсем редовни контракции, поносими. само дето ми се доходи до тоалетна. Дежурната ме гледа подозрително като й казах, пусна ме, ама отиде да вика докторката. Аз тъкмо вече се настаних във WC-то - някой се пробва да изкърти врата"Майче, излизай!" - "Ама ще ви изцапам всичко, бе, не мога се сдържа!" - "Излизай да видя аз какво става". Е ми, излязох. Гледа докторката - не съм излъгала. "Ама те не ти ли правиха клизма?" - "Правиха ми,ама то много има да излиза . . "
По-нататък бях от мамите, дето даже дремваха между контракциите. Сложиха ми по-раничко болкоуспокояващи в системата с окситоцина и ми беше добре. само отварях очи и засичах по часовника срещу мен интервалите. И пак заспивах. докато не дойде един доктор, спука ми мехура и ми развали рахатлъка. Докато се усетя и вече ме местеха в родилна зала. Там ми казаха, че вече мога да викам. И аз извиках. Ей тъй, за да мога да казвам после, че съм викала. На толкова мами правеха забележки, че викат много, а на мен ми разрешиха! Ми що да изпускам . .  не беше безпроблемно нататък, малко още остана. След самото раждане разбрах, че ще има да ме шият много и ще ме отпусне месната упойка, преди да са свършили. Та почнах аз пак да викам, че на една мургава кака и сложиха пълна упойка, за да не я чуват, пък дано викам си и на мен да сложат, че и аз да не ги усетя. И верно, сложиха ми. Тоя купон го изпуснах - шиенето. Е, и таткото не можах да видя първия ден, ама и той си заслужаваше да му се посърдя. Стоял си у дома и чакал някой да го викне. Добре, че една приятелка се сетила да пита какво става с мен в болницата, че да го светне, че има син  и го докарала под строй.
А всички не дотам приятни неща се загубиха, когато се видяха двамата. разменените им погледи ми доказаха, че си е заслужавало, макар после . . . месеца не можех да седна нормално

Пресен случай.Лежа в АГ-то на системи и една скица лежи в стаята при нас има кръвно и е точно деня на термина и.Нашата не си пие лекарствата само си мисли как да иде да пуши или да се отскубне да си иде у дома  .Вика на доктора:"Докторе ако не ма пусниш да си ида ша дигам кръвното на 200 "Доктора"Чакай къде ще ходиш,ние те чакаме да раждаш,ти ще си ходиш "
Тя:"Аз няма сега да раждам,другата седмица ша раждам,чакай да мини панаира "
О страшно човече.Вика"второ дете не искам,като раждам ша кажа да ми турят спирала,докато съм още в родилната зала ","Моя каза да го чакам,да са върни от чужбината,тогас да раждам ","Аз каквато съм черна и моя черен,бебето такоз ли шъ е "(какво да и кажеш на тая) .Побърка ни .Днес доктора и направи секцио и извади бебето ,само жалко,че тя ще изтърве панаира

А култовото представяне на секцио анестезиолога докато слага упойката:
- Аз съм доктор Сънчо... Лека нощ!
 

Аз също бях обещала да разкажа за моето раждане, но при мен нямаше нищо смешно.
Приеха ме, защото преносвах, прегледаха ме  -нямах никакво разкритие, шийката беше запазена, нямаше никакваи изгледи за раждане, а и бебето се очертаваше големичко и лекарите ми назначиха секцио за следващия ден.
Сътринта ми направиха клизма и казаха да чакам. Към обяд ме подготвиха - сложиха ми катетър (доста неприятна процедура за мен  ) и ме свалиха в операционната. После ми направиха упойка (спинална) и ме срязоха. След 15-20 минути някъде извадиха малкото ми съкровище. Показаха ми го за малко и го отнесоха да го мият и т.н. Сега често си спомням този момент и ми става толкова мило.  

И защо така не си поръча някоя ромка до теб в съседство...В повечето случаи ....Има ромка - има отчет тук......Няма ромка - няма отчет...За другият път да знаеш....

А имаше,имаше...
В реанимация пъшкахме с една мургава девойка, но  нямаше смешни ситуации и бисИри.
Може би защото много ни болеше и не говорихме много.

Благодаря!Посмях се от сърце. При мен нямаше такива интересни моменти,направиха ми спешно секцио.

Втория път като раждах, беше също весело. 2 седмици преди термин - нередовни контракцци. Мъжът ми ме кара до болницата за преглед и ми вика "Ако кажат да оставаш - оставай, ама ще трябва с баткото да те приемат, че няма да ме пуснат отпуска, а майка е на зъболекар утре" . казаха, че могат да ме приемат, за да си почина, не че е тръгнало да се ражда.
Преди термин 2 дена - пак контракции. Интервала - един и същ 4 часа. Като почне, само гледам стрелките и си казвам "Ако другата закъснее само с минутка, тръгвам - ще се ражда". Ама не. Накрая половинката каза "Да взема да те закарам аз по светло, че да кажат - ще раждаш ли днес или не". Там консилиум свикаха - да ме приемат ли с 3 см или да ме върнат за сутринта. Оставиха ме. някак изкарах нощта. веселото почна, като казаха да ми пуснат окстоцин+бусколизин. Единия доктор не разбрал, че съм с второ, сложил само едното, то подейства страшно бързо. Имаше стажант-акушерки. Сложиха ми системата и ме хванаха карастанчовите, още докато им обясняваха защо го правят. В паузите аз обяснявах на всеки, който минеше край мен, че не съм зашита както трябва първия път и сега трябва да коригират нещата. казали са ми, че може да се направи това при раждане. Докато ми сложат бусколизин - разбрах защо викат някои мами. И аз си повиках този път. Заедно с всички стажанти, около мен имаше 5 акушерки и трима лекари. Като по филмите. И ръката ми държаха, и устните ми с кърпа мокриха, и контракциите ми записваха . . . Всяко движение се казваше що така, а не онака. Наистина ме водеха през цялото време - как да родя най-бързо и лесно. В 11 станах от леглото в предродилна, дечко е записан в 11.12. Докато ме шиха, все се опитвах да се надигна, че да гледам и си повтарях рефрена за "ремонта" - да не забравят, че трябва да ме коригират от пъвото раждане, дето са си оставили ръцете. И двете левите. После им омръзнах да питам кога ще ставам.
В стаята имаше една ромка (нали без тях истории не може), която не искаше вода да пие, че щели да й спаднат гърдите и да не й се прибере корема . нямаше кърма, и детето й ревеше почти непрекъснато. Зарязваше го на нашите грижи и ходеше някъде "Да не го чувам, като вика". И залъгалка не даваше, че после нямала да може да го отучи от нея. А нощем спеше като трима дървари в дъскорезница. Не чуваше, като плаче . . . ама това вече не е от смешните.
Накрая баткото констатира, че в болницата съм сменила корема си за бебе

Обещавам, че ще прочета всичко до тук. Сега и аз да разкажа малко.
Първо за приятелката ми. Вика си тя порядъчно по време на най- гадните контракции. В същото време чува отстрани акушерките коментират: Тая пък, висшистка и вика! 
Абе висшистите не са ли хора?
За мен - ден преди термина. Хапнах си аз бая крушки. През нощта - през 10 мин до тоалетната дежурна. После станаха на 5 минути визитите. Взе да ми свива по - силно корема, ама не беше както "като ми дойде". Викам на мъжо: Да идем ли на консултация? Нещо ме боли коремът. А майка ми отстрани: По - добре направо в болница да идете.
Там в болницата констатират 4 см разкритие, а аз не съм разбрала, че започвам да раждам.
Сега пак ще ям круши!

На мен раждането ми предстои,но се сещам за един случай докато бях в болницата в началото на беменността.
Имаше една 19-годишна ромка която чакаше близнаци(има и 2 деца отпреди) и изглеждаше супер непукист и само си джвакаше дъвка.Един ден я местят в родилното и санитарката идва и вика:
Голям майтап-почва да ражда ромката,излиза първото,ама второто се обърнало,бръква доктора да го намести и напипва още един крак-те тризнаци били(всеки ден я гледаха на видеозон и пак не видяли) Казват на роднините и ,а те :Еееее ние сме 9 етърви как няма да ги отгледаме децата

стискаме палци, после да разказваш и ти интересни и смешни истории.
Леко и безаварийно раждане