"Смешно" ли е раждането?

Спокоооо!!!Като махнеш туй-онуй,няма от какво да се страхуваш.При мен нямаше кой знае какви куриозни моменти,или пък аз не съм ги забелязала заради болезнените контракции,но все пак.Приемат ме в предродилна,вързват ме на монитор да следят тоновете,а аз-с контракции през минута-две вече.На съседните легла две мацки си стоят спокойно,четат си списания и изобщо не изглежда нещо да ги боли.По едно време между контракциите ги забелязах и в изблик на завист ги питах "Ама вас не ви ли боли?"."Ми не,ние сме за планово секцио",отговориха и двете.Почувствах се адски онеправдана-аз се гърча като червейче там,а те четат списания!Накрая се оказа,че ги изпреварих с моето секцио по спешност и после,понеже бяхме в една стая,ме занасяха,че са пукнали от скука,докато чакали да ме резнат.Сега като се замисля,анестезиологът беше голям сладур,още помня сините му очи и един такъв секси глас,който ми казва "Лека нощ",преди да сложи упойката 

Здравейте и от мен бъдещи и настоящи мами! Дойде и моя ред да пиша в тая тема !
 Първо да разясня, че докато си чаках разкритието и раждах всъщност имах много силни и гадни болки. Нов последствие когато разказвах как е минало открих, че са се получили някои комични ситуации.
  Знам че за бъдещите мами е интересно да разберат историята от началото, така че ето:
Значи всичко започна в 3.30ч сутринта. Отидох до тоалетната. Като ставах вече ми изтекоха водите/няма как да объркате че са те/. Викнах мъжа си и му съобщих дългоочакваната новина, а той: "Да се обличам ли?". Казах му че има време. Първо трябваше да мина през банята, после да проверч багажа и така. През това време нямах контракции. Даже мога да кажа, че се чувствах добре. Към 5.30ч вече бяхме в болницата. Прегледаха ме- разкритие почти никакво. Някаква млада акушерка взе да ме разпитва и да попълва документи. Настаниха ме в една стаякъдето послушно трябваше да си чакам разкритието. Направиха ми клизма /въобще не толкова страшно колкото се говори/. И така аз зачаках. През целия ден ме викаха 3 пъти за преглед за разкритие. Най-голямото ми постижение беше 1,5см. От време не време ми се явяваха някакви нерегулярни контракции и нищо. Все ме лъжеха че ще ме слагат на система. Първо беше за 16ч,после за 18ч и в крайна сметка ми я сложиха в 19ч. Аз естествено бях страшно притеснена защото знам че при спукан мехур бебето трябва да излезе най-късно до 24ч. И така дойде ред на другата смяна.....заедно със системата ме вързаха и към монитора за тоновете. Но тук започнаха и неистовите болки и крясъци. Беше кошмарно. Идва акушерката и ми вика
"по-тихо:
а аз:"ама не мога много ме боли"
тя:"ами да така е"
аз:"ама то УЖАСНО БОЛИ"-това го казвам през сълзи
тя:"Ами така е мойто момиче.Те жените ако знаеха колко боли никой намаше да дойде тука да ражда"   
  По едно време идва доктора и вика: "Кристина, ще изчакаме до 10ч/22ч/, ако няма нищо ще правим операция"
аз така и отново през сълзи и болки: "ама аз не искам операция......"
 По-късно идва пак, маха ми системата и вика "айде сега малко да си починеш и да се разходим".
 Тръгваме двамата и къде да се разходим в родилна зала. Закарваме докито до мивката да съм се наплискала, дама в левия край в една тава плосната плацента и той ми обръща главата и вика: "недей да гледаш натам" 
 Та така аз пак на леглото и със състема и пак крещя колкото мога /не нарочно разбира се/  доктора се смили над мен и ми пусна бускулизин. По едно време ме прегледаха и се разбра, че имам желаното разкритие. И изведнъж като почнах да усещам страшни напъни. И нали съм чувала че не трябва да напъвам за да не се разкъсам почвам да викам: "ИМАМ НАПЪНИИИИИ........" /бях сама в предродилно, екипа си хапваше и гледаше ТВ/, съотвтно никой не идва, аз пак  "ИМАМ НАПЪНИИИИИ........". Пристигна акушерката застана м/у краката ми и вика : "айде сега да те видим как напъваш". Оказа се че раждането е започнало.... по едно време айде в родилното и така. Акушерката каза: "Сега за 3 контракции и ще родиш.На всяка контракция  по 3 напъна". Така и стана. Е с много зор и помощ от докито който натискаше бебето през корема ми. И ето че в 00.05ч се роди моята принцеса. Аз се ухилих до уши. Бях супер щастлива като всяка майка на моето място. За шиенето няма да пиша. Като ме изкараваха от родилна акушерката вика : "най-после да те видим усмихната".

Това е моята история.После попаднах на много готинио мамчета в стаята и си изкарах като едно време на лагер. Голям майтап беше. Едната мама беше много забавна и когато се смея аз трябваше да се дуржа за ду...та а др. мама за операцията.

На всички мами    И много много късмет на всички които чакат да се срещнт със бебчовците си. Леко и безболезнено раждане. Когато всичко свърши е все едно е било сън.

Целвки на всички!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

сега се сещам-
2001 година раждам първото дете в шейново, и съответно ми връзват апарат за следене на тоновете
идва един доктор и пита през колко време са ми контракциите
аз:   през минута и са по минута
той: е как през минута?!   и се вглежда в апарата
аз:   ами така ?!     и се сгърчвам
той обаче настоява, че не е възможно
след малко идва една акушерка и му казва:
оо, не го гледай апарата, той е развалем и не отчита контракциите 
а на мен не ми вярваше
 

Ееех, момичета....добре че сте си вие!  Иначе първескините да сме изперкали от страх....
Пишете още, моля ви се! 

Охх titilina толкова хубаво си го разказала, а и прилича малко на моето раждане...
Направо ми се прииска пак 

Най-накрая и аз да се включа в темата! Докато бях бременна редовно се забавлявах и успокоявах с нея!
Аз родих на 21.03.2008 година във Велико Търново. Та съответния ден си седя и сърфирам в нета и най-вече в бг-мамма, а контракциите ми бяха на 10 минути. Ама аз си търпя, защото предния ден ме върнаха от родилното и ми казаха, че имам само 1 см разкритие, но да изчакам контракциите ми да станат на 4 минути и тогава да отида да раждам. И аз чаках... А вече ми беше паднала и въпросната  тапа, а и продължавах да кървя. Обаче една приятелка ми каза, че според нея направо си раждам и веднага да тръгвам към болницата.  Дори се беше обадила и ги беше предупредила, че ще отида. Та звъннах на мъжа ми да се прибира и двамата се отправихме към старата болница, където е родилното. Иначе вървя с горда крачка и се подхилвам, най-накрая големият ден дойде!
Влизам вътре и след прегледа ми казаха, че разкритието ми е 1 см и, че има време, ама аз тропнах с крак и им казах, че искам да остана и никъде не тръгвам.  И така облякох си нощничката, целунах си мъжа и отидох на онази "очистваща програма", след която едва сварих да стигна до тоалетната. Измих се аз, влязох в предродилна зала някъде към 14.30 - 15.00 часа и зачаках момента. И както си бях с контракции на 10 минути, за половин час станаха на 4-5 минути. Отивам при лекарката и й викам "Много ме боли и май трябва да влизам в родилната зала". А тя ме погледна невярващо, обаче реши да ме погледне и ... изненада - 3 см, а аз вече се влачех по коридорите и пъшках. Уж търпя на болка, ама това много болеше. Мъжа ми стоеше отпред пред родилното и аз ходех при него да му стискам ръката за кураж, а той миличкия много се притесняваше и не мръдна никъде докато родих. Та смениха се лекарските екипи, появи се шефа на отделението, появих се и аз при него с 7 см разкритие. Той обаче човека реши да ускори нещата и ми спука мехура и вика на акушерката "Нека се поразходи половин час и да дойде"! Обаче каква ти разходка, аз все до тоалетната притичвах. По едно време акушерката ми вика "Ти да не родиш в тоалетната", а аз й викам "Не мога да стискам, ще се изпусна". И тя като ме сграбчи , включи ми една система, сложи една ръкавица, ама след като ме прегледа скочи и викна лекаря. Той влезе в предродилната зала при мен и почна да ме бърка и да ме кара да надувам. Аз обаче надувам, а той ми вика "Не надувай бузите, няма да родиш от там, ще те снимам да се видиш как изглеждаш". А аз стискам зъби и викам "Ми не знам как да надувам, кажете ми как". Та поупражнявах се още пет минути, а доктора вика "След 20 минути ще си майка" и ме заведоха в залата. Качиха ме на масата и почнах аз да напъвам, а доки ми сложи десния крак на хълбока си, левия на хълбока на една санитарка и вика "А сега ме натискай, 34 години са ме ритали, ритай и ти", после ме сграбчи за нощницата и ме надигна от масата. Ама той така ме дърпаше, че направо ме душеше и по едно време спря и почна да си говори с акушерката. А аз "Сега да напъвам ли" , а доки вика "Ми ако си готова напъвай, ти ще кажеш". И аз пак напъвам, а той ми вика "Към дупето напъвай, към дупето, ти спукана гума не си ли надувала". И пак почнах. По едно време се усмихна и ми вика "Бебето има хубава коса"  После пак пчнах да напъвам, а доки пак с неговите лафове ми вика "Виж му главичката", а аз "Не мога" и пак издувам бузи , а той ми тегли пак нощницата, а тя горката започна да се къса. И така на третия напън и бебка излезе. Това беше най-невероятният момент в живота ми! Най-накрая видях нашето малко момиченце! После с чувството си за хумор ми вика "Айде сега ще купиш една нощница, заради скъсаната". После излезе на терасата и вика на мъжа ми "Таткото да дойде, айде зетьове ще посрещаш". Та така съпругът ми и сестра му влязоха при мен и бебето, а аз ухилена до ушите и малко поумаляла забравих и болката и няколкото вътрешни шева, които ми бяха направени без упойка!
Та така за 5-6 часа от 1 см получих пълно разкритие и станах майка! За това искам да пожелая на всички бъдещи мами толкова леко и безпроблемно раждане като моето и да има кажа, че това е нещо неповторимо и вълнуващо!       

    Веси,честита щерка и много да те радва

Сега си копирвам поста от една друга тема, защото май тук по-й приляга:
Ще разкажа не за мен, а за моя приятелка.... Бременностите ни вървяха почти заедно...нейния термин на 04.04.07 а моя на 20.04.07 само, че  тя реши да ражда със секцио /поради несполучлива и много травмираща предишна бременност, приключила със аборт по мед. причини в 8 месец и имах ''честта'' аз да присъствам...../ Забравих да спомена, че съм акушерка и работех известно време  в родилна зала в Плевен и бях уредила да ме пуснат с нея в операционната зала....
....та пристигаме ние:
моята приятелка, мъжът й и аз /ама и двете с големите кореми/ Влизаме ние и на входа охраната ни спира: ''Вие, на къде?" А мъжът на приятелката: ''Ами за приемане сме'' Охраната  Shocked ...''Абе, момче ти по две ли ги водиш????    '' А мъжът:''Аааааа, те са приятелки..''.....  ''АМА ТЕ И ПРИЯТЕЛКИ ЛИ СА, БЕ?????''    Та докато захапе охранителя какво става на въпрос лекарите и акушерките се скъсаха да се хилят   

ronq    Кой колкото може....

Хахаха Бая сте го ошашкали човека

Мале,чак сълзи ми потекоха от смях Невероятна история! 

И аз я бях забравила тази тема. Записвам се да я следя за кураж 

Дааа историята е много смешна, хаха само да знаете какви очи беше отворил човечеца 

  тая история с двете бременилки наистина е много забавна! 

А моята майка днеска се изцепи че докато тя раждала имало една жена дето много я боляло и викала: "Ох, майко....", а доктора и казал: "Какво майко?Майка ти не е виновна че си тука!"

Историята на ronq ме подсети:

Бях в 7-ми месец бременна, когато много близка моя приятелка роди. Детенцето се роди по-мъничко, имаше малко проблеми и ги държаха по-дълго в болницата. Всеки ден бяхме на старт за изписването.

И така един ден ми се обаждат в 11 сутринта, че в 12 е изписването, да отивам. Хубаво, ама аз бременна, тежка, подута - сещате се. Нагласих се и гледам - в портфейла имам само едра банкнота и никакви дребни. Реших да не викам такси по телефона, а да ида до магазина да разваля пари, там има и стоянка на такситата - ще хвана там.

Тръгнах и бързам - ама как бързам с корема ноември месец в студа, загърната в почти всички възможни дрехи, които ми ставаха изобщо - само аз си знам. Развалих парите, качвам се в първото такси и 10 секунди си поемам дъх от бързането и емоциите. След което казвам "Към Тина Киркова" и понеже не всички шофьори го знаят, добавям, че това е родилният дом еди-къде-си, да мине по тази и тази улица и така.

Седя, чакам, пуфтя, поемам си въздух още, а таксито не тръгва. Поглеждам шофьора, а той - застинал, гледа ме с ей такива очи и не мърда.

В този момент зацепих - човекът е решил, че раждам и се е панирал. Засмях се, обясних мило, че отивам на изписване и вече закъснявам и да кара спокойно.

И до сега, като се присетя за онзи човечец, ми става смешно. Ама сигурно и той няма да ме забрави.