"Смешно" ли е раждането?

Ей тази тема я бях забравила, а вече пак ще е актуална за мен, чакай да върна назад да се посмея пак  много приятна тема

Седя си самичка в къщи и се заливам от смях.Браво ,момичета ,прекрасни сте.Големият ми син се роди4.100кг,а малкият4.000кг.С нито един от двамата не ме е боляло,а си раждах нормално.Имам предвид,че болки имаше ,но все едно като при по-силен мемзис или причината бе, че отидох спокойна без  страхове.С второто си дете ползвах епидурална упойка и всичко мина все едно ,че съм на почивка отишла ,а не да раждам.Препоръчвам я на всички бъдещи мами,няма никакви усложнения след това.                 

Тази тема мога непрекъснато да я прпрочитам и винаги ми е смешна

Темата е невероятна   Поздравления на авторкатa 
Аз раждах секцио.Но и при мен не липсваха забавни ситуации.Бях със спинална упойка.Та слага ми анестезиолога упойката и започва един разпит:'Добре ли си?Чувстваш ли си краката?'Аз:'Добре съм!Нищо не усещам!'....Той:'Това е много хубаво, защото току-що ти отвориха корема?!' Хм, имаше късмет ,че не мога да го хвана за яката. Както и да е...вадят бебето...  Аз:Покажете ми го!!!Нямам търпение...Измиват го...Повиват го...И го показват първо на мъжа ми(той пред вратата на операционната)...При това положение се обезсмисли цялата работа да съм в съзнание за да видя първа бебето си...Леля ми реши да влезе за кураж по време на операцията(бивша анестезиологична сестра).Резултат:по средата и прилошава и вместо тя да ми е подкрепа, аз я утешавам, че всичко е наред...
  Уви, приключението не свършва.Два дни след 5 април приемат родилка(за жалост се налага спешно секцио).Ражда прекрасна дъщеря.Настаняват я в нашата стая.Излиза девойката от пълна упойка.Започва се едно самообвиняване:Аз съм лоша майка.Сега как ще сте възстановя, за да се грижа за бебето.Цяла нощ рев и сълзи.На следващия ден отказа да стане ,за да се раздвиже.Цял ден рев и сълзи.Че болката наистина е голяма- така е.Но останалите момичета си  я понасяхме тихичко.Втора вечер:започват стенанията:'Защо, Господи, ме наказа така?Тооолкова боли. 'Опитите ми да заспя бяха ужасно неуспешни.Накрая не издържах:'Господи, ако не я накараш да млъкне, аз ще го направя!'
 

аз ей така цяла бременност се инатях,че няма да раждам секцио,а повечето ми познати ме убеждаваха в противното.Накрая преносвах 7 дена,слагаха ми системи и разни други техники за предизвикване на раждане,но уви бяха безуспешни.Все пак накрая се стигна до прослувутото секцио и когато излизах от упоика,чувах че ме викат да се сабудя исках да кажа,че ги чувам,но не можех и нали съм гледала много филми,реших,че щом чувам,но не виждам и не мога да отговоря...съм умряла а то още ни ми бяха извадили тръбата от устата 

   може ли най веселата тема тук да е толкова назад  я се стегнете и пишете тук!!!!!

Аз родих със секцио, но преди това пораждах десетина часа в предродилна зала. С една мацка най-сериозно обсъждахме в три през нощта как клизмите никаква работа не вършат и ей на, и на двете ни се ходи  по голяма нужда... Кой да ти се сети за напъните .
Момичето с което лежах след това констатира на седмия ден от нейния престой, че било страхотно усещане най-накрая човек да си измие зъбите.  
При приемането ми в болницата нямаше топла вода, а клизмата ме хвана на три пъти. Ей, умрях от студ да се къпя с ледена вода, та треперих през цялото време. Лежейки вече на носилката или както вече там се казва и чинно чакаща си реда за операционната, покрай мен мина Григорова (раждах в бившата Тина Киркова). Точно тогава имах контракция и явно съм се била позачервила от зор. Та тя намокри ръка със студена вода и реши да ми поразхлади челото, а аз през зъби, за да не викам, изсъсках "Не ме пипай, умряла съм от студ  ". Тя после участва в операцията ми и ми се хилеше през цялото време. А аз до края на болничния си престой не спрях да мрънкам за студените душове, направо продъних ушите на мъжа ми.
А, да, то стана няколко дни преди раждането. Една акушерка реши да ми направи комплимент и каза, че с тоя задник като на крава ще родя много лесно .  А аз се имах за сравнително слабичка бременна.

 
май няма сериозно раждане,всички са смешни

Има, има, и още как! Ама не е за тук.
На всички пожелавам леко и смешно раждане   

здравейте и от мен,на мен ми остават около 20 дена,и тази тема  много ме успокои,дано да пишат още мами :

Мноооого исках да родя през нощта.Не знам защо, може би за да не е лудница в болницата.В 2.00ч отидох до тоалетната и видях, че ми падна тапата.Понеже преносвах вече, много се зарадвах че се започва.Събудих майка ми, а мъжа ми го оставихме да поспи още малко.Имах контракции, но нередовни.Веднъж на 10мин, после на 3тата мин., после на 5тата, следващата на 20тата и така...Решихме да си направиме кафе с майка ми и да засичаме контракциите, като станат точно на 5мин. да тръгваме към болницата(така ми бяха казали).Събудихме и бъдещия татко и всички започнахме да гледаме часовниците и да броиме.Няма да забравя как по време на контракция се хващах за корема и си пеех през зъби "Минавааааааа....големия кораб минавааааа...през мен" а майка ми и мъжа ми ме гледаха така След известно време се обадихме на акушерката, с която имах уговорка.Мъжа ми я взе от дома й, дойдоха до нас и всички тръгнахме към родилното.Прегледаха ме и казаха, че съм с 8см. разкритие, да ми правят клизма и да ме качват в предродилна.Бях толкова щастлива, че скоро ще си гушна бебенцето, че направо излетях от кабинета с усмивка и казах на майка ми и мъжа ми "Раждааааам!", а те пак така Майка ми се разплака, а мъжа ми беше като попарен и ги пратиха да си ходят вкъщи.Качиха ме около 5 часа в предродилна зала, включиха ми монитор за контракциите и акушерката отиде да си вземе кафе.По някое време започнах да усещам напъни и като се изплаших...Ужас!Никой не ми беше казал, че процеса е естествен, мислех си че трябва аз да си се напъвам и като взех да се стискам и да викам "Помощ, нещо става!"Веднага дойдоха и ми обясниха, че това е съвсем нормално нещо и че скоро ще родя.Да, но аз усещах много силни напъни и като реших, че ми се пишка.Аз викам "Искам да ходя до тоалетната да пишкам!", а те "Не може, раждаш" аз пак "Не, искам да пишкам, веднага!" те "Не може, искаш ли подлога" абе ква подлога бе, хора, искам да стана.Ок, разрешиха ми да стана, но да се преместя в родилна зала вече.Качих се на магарето, няколко силни напъна и в 7.10ч. се роди Мартин По време на бременността ми бяха казали, че бебето е дребно и аз се бях подготвила за бебе тежащо около 2кг и нещо.Казаха ми, че е 3350кг, аз "Не, бебето е по-дребно, измерето го пак", а те ми се смеят След малко ми го дадоха да го гушна и първата ми мисъл беше:"Много те обичам, мило мое детенце, въпреки че си толкова грозничко" Стори ми се много грозновато бебе.
Няма да забравя чувствата, които изпитах в момента в който ми го дадоха за втори път!Бях най-щастливата и горда майка!

След това започна другата,по-трудна част, както се изразяваше моята акушерка.Постоянно плачех и като ме питаха защо отговарях:"Не знам".Не си изцеждах гърдите, защото ми се струваше много сложно и лъжех, че съм си ги изцедила, а те като ме пипнат-камък.Все ме гонеха в стаята пак да се цедя.Бебето беше много, ама много ревливо, и всички в отделението му викаха "ревльото".По цяла нощ плачеше, а през деня спеше, не се наяждаше както трябва, защото заспиваше и през 30мин. беше на гърдите ми и т.н.Но това са ми толкова мили спомени Искам пак бебе!

Раждах секцио, анестезиологът стоеше до мен и се опитваше да ме разсейва, обаче аз от шаш и паника изобщо не го чувах какво ми приказва. Поедно време ми замириса на изгоряло. Питах го какво става, но той смени темата. След още малко замириса още по-силно. Аз се притесних, че кислородната маска, която ми бяха сложили, започва да пуска не каквото трябва и пак му казвам, че много ми мирише на изгоряло. Той: Ами режат те с един специален нож, който има барбекю-ефект

малко преди да родя се наложи да лежа в болница на една от визитациите доктора пита жената на съседното легло как е а тя казва ами докторе вие ми се свят погледа ми се раздвоява получавам сърцебиене а той като почна да се хили и удря по колената  да бе да. Сигорно си помисли че тя се шегува малко трагикомично но това е реалноиста понякога

отивам аз преди визитацията сутринта до тоалетната. обаче много бързо дошли докторята. влизам аз с цялото си великолепие след тях, извинявам се и се търкулвам върху леглото, вдигам нощницата и докторът се изцепва:
- ах, какви страхотни гащи, на Виктория сикрет са , нали? трябва да са, щото това е единственото извинение, което можеш да предложиш затова, че си обута по време на визитация!

моля ви пишете още любопитни слу4ки, нека темата да не остава назад моля ви успокоите ме още малко