"Смешно" ли е раждането?

  • 311 088
  • 1 072
# 840
Здравейте,

Хайде и аз да кажа. Моето раждане беше доста дълго 16часа. Изтекоха ми водите в 2 през нощта и в четри постъпих в МД-София. До около 10ч се разхождах и гледах другите момичета с интерес без да усещам нещо кой знае какво като болка. В предродилна зала бяхме две момичета. Другото момиче започна много да се превива, явно имаше силни контракции, а аз си лежах спокойно в леглото и не можех да разбера защо чак толкова много се мъчи. Е, след 2-3 часа разбрах  Cry

Около 17ч бях с 10см и акушерката ми вика "Айде ставай да ходиме в родилна зала", а аз я изгледах в потрес и и викам "Ама как аз пеша ли ще ходя до там?" (въобразявах си,че е някъде много далече). Тя съответно отговаря "А ти каляска ли искаш?". Както и да е оказа се,че просто се пресича коридора. Лягам на магарето и напъвам ама нищо не става вече 20-тина мин. Тогава докторът ми каза "Избирай или ти скачам на корема, или вадиме вакума". Аз съответно "Скачай, ама гледай да не ми счупиш ребрата". След 5мин бях родила. Акушерката ми показа бебето, а то омазано цялото. Тогава докторът ми каза "Спокойно. Сега ще го измием. Ще му придадем добър търговски вид и ще ти го върнем" Joy  Joy

Спокойно, момичета!Болката се забравя бързо, но хубавите моменти си остават за цял живот.
Виж целия пост
# 841
От три дни се опитвам да изчета цялата темичка и не мога.Страхотно е, че има и такъв поглед върху раждането, защото мен така са ме изплашили колко боляло.Дано и аз март 2009г. да имам какво да напиша.Толкова много се смях на вашите истории, някой раждания са били голяма лудница.
Виж целия пост
# 842
Аз пък след като родих, така бях хипервентилирала от дишане, че бях убедена, че съм част от екипажа на "Ентърпрайз". Ама той таткото е виновен, щото последната седмица преди да родя ми пускаше два сезона на Стар Трек един след друг.
Когато видях Алекс за пръв път, той беше един синкаво-бял и слузест и аз реших, че е андориец (едни извънземни от Стар Трек, дето са сини и руси и имат пипалца на главата) и това въобще не ме притесни. Нали си мислех, че съм член на екипажа, такива неща се случват  Mr. Green
Виж целия пост
# 843
Леле,докато изЧетох всиЧките разкази,направо щях да умра от смях,ма моя смях е доста звуЧен та Чак мъжа ми дойде да види какво съм се разхилила от 1 Час и то по това време .
Ох ,стомаха ме заболя,ама ще разкажа и моята смешна история.  Joy
Когато родих за първи път ми сложиха анестезия епидурал,та нищтиЧко не поЧувствах докато родих Пепи,но втория път ми спестиха тази Чудесна упойка Naughty
Та вече Ще раждам и ме карат по коридора на път за родилното,а на мен така ми се ходи по голяма нужда(бяха ми направили клизма)но вече не издържам и викам:
-Спрете,спрете искам да сляза.
-Ма къде Ше ходиШ?- ме пита акуШера ,който ЩТеШе да ме изражда.
-Ми до тоалетна,ака ми се,моля ви се спрете, че Ще се наакам.
А акуШера ухилен до уШи,ми вика....
-Абе няма да акаШ,Ще раЖдаШ,това е бебето което излиза.
Леле умрях от Embarassed,ама аз откЪде да знам,че това е чувството да раждаШ. ooooh!Ама после като се сетих за цялата сценА,сама си се сМях в родилното,та до ден дне6ен си се смея как съм раждала Йоана Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 844
Аз пък след като родих, така бях хипервентилирала от дишане, че бях убедена, че съм част от екипажа на "Ентърпрайз". Ама той таткото е виновен, щото последната седмица преди да родя ми пускаше два сезона на Стар Трек един след друг.
Когато видях Алекс за пръв път, той беше един синкаво-бял и слузест и аз реших, че е андориец (едни извънземни от Стар Трек, дето са сини и руси и имат пипалца на главата) и това въобще не ме притесни. Нали си мислех, че съм член на екипажа, такива неща се случват  Mr. Green


Е, не това е върха направо  Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 845
МНОООГО СЕ СМЯХ!!!
Моето раждане не беше смешно, но една акушерка ме успокои с думи ,които помня и казвам на всяка бременна, която позмавам:
 " Хайде , хайде! Няма страшно! Тоз всичкия народ дето върви по улицата от къде мислиш, че е дошъл?!" newsm78
Веднага си го представих и си казах :" Че на мен ли ще ми се опре едно раждане?!!" На четвъртия напън бебето излезе! newsm44

Иначе майка ми има смешна история:
Като съм се раждала, мъките продължили 8 часа със загуба на кръв, форцепс и т.н.После изкарала три дни в реанимация и чак тогава ме дали да ме види. Веднага ме развила да види дали си имам всичко и по едно време се разпищяла . Като дотърчала акушерката тя и казва: " Ама тя е кривогледа! #Crazy" А акушерката и се сторснала:" Ти к'во искаш ма Румяно? Бебе на три дни в очите ли да те гледа?!" smile3532
Виж целия пост
# 846
Аз пък след като родих, така бях хипервентилирала от дишане, че бях убедена, че съм част от екипажа на "Ентърпрайз". Ама той таткото е виновен, щото последната седмица преди да родя ми пускаше два сезона на Стар Трек един след друг.
Когато видях Алекс за пръв път, той беше един синкаво-бял и слузест и аз реших, че е андориец (едни извънземни от Стар Трек, дето са сини и руси и имат пипалца на главата) и това въобще не ме притесни. Нали си мислех, че съм член на екипажа, такива неща се случват  Mr. Green


Е, не това е върха направо  Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy Joy
ОХХ ша падна  rotfImbo rotfImbo rotfImbo
Виж целия пост
# 847
Мисля си, че раждането си е заложено да е смешно..безспорно боли и си е мощно психическо натоварване и поне при мен избива в търсене на леката страна на живота (или поне в моментите между две контракции  Sunglasses).
Тъйй..при мен се случи така, че с регулярни родилни контракции и почти 8 см разкритие не усещах абсолютно нищо  Crazy. Бях в предродилна зала, където ми спукаха мехура и ми обясниха, че "ето сега вече няма как да не усетиш болка"...зачаках аз в трепетно очакване да разбера що е то контракция и не след дълго усетих нещо...след още малко усетих още нещо, но все така с усмивка обяснявам на докторите "ами преди малко усетих нещо и след още малко още нещо", на което лекарката реагира с лековатото "охоо, значи вече имаме две неща!" Simple Smile..Не след дълго обаче "нещата" станаха доста осезателни и ми нагърчваха лицето в странни гримаси; последва и въпросът "Епидурална? Сега е моментът!"...а аз в пристъп на паника, изненадана от развоя на "нещата" не мога да взема решение искам ли или не...и за да разводня ситуацията с цел отлагане на вземането на решение реших да питам какви са възможните странични реакции от поставянето на епидурална упойка (нещо което наблюдаващият ми лекар ми е разказвал на дълго и на широко.) Лекарката извика асистиращия "Д-р X, елате! Имаме нужда от психотерапия!"  Laughing И към мен "След малко се връщам с анестезиолога..."

Е, в крайна сметка накрая виках "искам, искам упойка", а те "еее...късно е вече" и така...поне сега знам какво са то контракциите  Mr. Green..обща култура... Whistling
Виж целия пост
# 848
Темата е страхотна Hug. Много е хубаво покрай всички притеснения около бременността, раждането и грижите за бебчо, да се разведрим малко Peace.
Виж целия пост
# 849
При мен нямаше смешни моменти при раждането ,но пък на вашите добре се посмях  Grinning Simple Smile Grinning
Виж целия пост
# 850
При мен нямаше смешни моменти при раждането ,но пък на вашите добре се посмях  Grinning Simple Smile Grinning
след време и на теб ще ти е смешно твоето раждане
Виж целия пост
# 851
А акушерката и се торснала:" Ти к'во искаш ма Румяно? Бебе на три дни в очите ли да те гледа?!" smile3532
..... голям смях  Joy Joy Joy Laughing Laughing
Виж целия пост
# 852
За съжаление аз нямам с какво да се включа. Родих 6 дни след термин, при постъпването бях с 6 см. разкритие което не усетих, не разбрах и що е то кой знае каква болка, все ме питаха акушерките: ето, ето една голяяяма контракция, не усещаш ли, а аз смутено: "ами не". Усетих болка само като излизаше на бебчо главата.

Което искам да кажа: Благодаря ви момичета за смешните истории. Докато бях бременна всеки ден ви четях и се смеех и бях убедена че нищо страшно няма в едното раждане. Отидох супер спокойна, все едно на визита. Сигурно точно това ме е спасило донякъде от ужаса и болката от която толкова мами се страхуват.

Целувки на всички
Виж целия пост
# 853
Благодаря ви, че споделяте момичета   bouquet
Аз изпитвам ужас от раждането - родих преди 11 години, без упойка.
Предстои ми да дам живот на второто ни дете (дай боже  Praynig  ) и толкова ме е страх, че секциото ми изгледжа като някаква спа процедура в сравнение с моето първо раждане....
Виж целия пост
# 854
mother-of-pearlS и аз бях като теб, само че преди 8 години. Зареждах се с положителни емоции тук, за което съм ви много благодарна момичета   bouquet

Вече мога да споделя, че втория път си беше направо песен и сега се връщам с усмивка към тези моменти. Може би заради всичко написано тук бях страшно спокойна.

Моя мъж каза, че с това раждане съм щяла да го подложа на голям стрес  Crazy. Е, размина му се - беше заминал в командировка и след като се роди бебо само му се обадих да го уведомя защо няма да ме намери в къщи. Всъщност аз на никого не се обадих, че тръгвам за болницата - просто си повиках такси и уведомих лекарката си да ме чака  Wink

Заради първото ми тежко раждане бях решила втория път да е с упойка. Сложиха ми упойката,тя си действа, на монитор док се радва какви хубави контракции имам... аз обаче нищо не усещам. Вече е към 3-3:30 сутринта, а на мен вече ми се спиииии. Споделям аз с док, а тя се смее и казва - "как ще спиш, ще раждаме след малко". И излезе права жената - започна малко да ме пуска упойката, но докато започне да боли ми бяха дали да гушна бебо.

Отидох супер спокойна, все едно на визита. Сигурно точно това ме е спасило донякъде от ужаса и болката от която толкова мами се страхуват.
Напълно съм съгласна. Спокойствието страшно много ми помогна  Peace
Успех и леко раждане на всички очакващи майчета  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия