С какво ви дразнят свекървите? – 123

В парка съм присъствала на разговор между майка и баба (не знам свекърва ли беше бабата), в който майката обясняваше съвсем разумно защо не се дава мед на бебе, а бабата само възклицаваше възмутено “Глупости!”, “Няма такова нещо!”, “Абсурд!”. Дотогава все си мислех, че даването на меда на бебета е останало някъде в миналия век.

Ами ако имаш такова нещо насреща си, няма ли да опразниш кухнята, ако се наложи тя да остане с детето някой път? Аз бих. Просто за всеки случай. Ама тука гракнаха, че било много обидно и как да си опоскаш кухнята.

Да, изразяването на друго мнение непременно е гракане, но иначе сме привърженици на културни и аргументирани диалози...

Ако някой е решил да ходи на инат, и чудеса от храброст няма да го спрат. Примерно, ако е решила 100 процента да даде мед, какво я спира да си донесе?
Или и в чантата и трябва да ровя преди да я пусна вкъщи?
Все едно си имаш работа с лъжливо дете! 🤔🤐

Както и преди казах, просто няма да идва като не може да й се има доверие. Защо ми е човек, който се държи като малко дете и не може да си ограничава поривите и желанията?

Точно това е и моята позиция! Значи и криенето на меда е излишно...

Добре де, аз отдавна се чудя, тези жени, които се хвалят с добри свекърви, мит или реалност са? Как пък нямах късмет с разбираща, отговорна и нормална дама!

Няма да криеш всичко от кухнята, не защото е обидно. Ако ти се наложи да го оставиш за по-дълго може и да разчистиш. Ама как да ти хрумне да скриеш всичко, слизайки до магазина?

Това с криенето, съвсем не го разбирам.
Ще си играем на надхитряване- две пълнолетни жени?
Като не ми изнася, не оставям детето на тази, на която нямам доверие и толкова.
Без да се цупя като нея, че не ми зачитат знанията и опита.

В края на краищата- решенията се взимат от майката.
Ако може да е сигурна, че като заповяда на майка си, ще го изпълни като войник, оставя детето на нея.
Или не го оставя на никого, за да е сигурна че мърдане встрани няма да има.

Аз още нямам деца, но имам абсолютно доверие и на майка ми, и на свекървата. Знам и двете как са си гледали децата и не мога да искам нещо по-добро за моето. И съм напълно сигурна, че ще се съобразят с моето решение как да си гледам детето (ако е разумно, разбира се).

Много просто. Свекървата и снахата си имат взаимно доверие, общуват си и имат сходни разбирания за гледането на детето. Поне при нас е така. Пък и обикновено след като децата тръгнат на градина и повечето проядат всичко, просто махваш с ръка и не правиш проблем за 2 сладоледа и 5 бонбона в повече, мекици за закуска и глезене за 2 пъти в месеца или 1 месец лятна ваканция, защото виждаш, че всички са здрави и доволни.

Моята свекърва е много готина, ама сигурно, щото е далече и не се виждаме

А защо трябва инструкциите да се приемат като заповядване? Ако хората са нормални, ще се разберат нормално. Аз ако гледам детето на кумата ми например и тя ми каже, че нещо не се дава, няма да ѝ искам пространни обяснения защо е решила така. В този смисъл да, чудесно е да обясним на бабата защо сме решили да не се дава нещо, но нужно ли е да се обосноваваме всеки път като пред висша инстанция защо сме решили да му спестим солта в пюрето и меда на бибата и тн? Нали се очаква, че насреща си имаме разумно и разбрано същество, към което от своя страна подхождаме и ние по същия начин. В този смисъл няма повод някоя баба да се засяга, ако като ѝ оставят детето за няколко часа ѝ кажат “Ето го Х, сложила съм му дрешки, еди си как се прави мляко, сложила съм му и пюре, засега яде само това, моля те не му давай нищо друго. Приятно изкарване!” Трябва ли да има подточка “Още не давам еди си какво, защото еди си какво” и за доказателство разпечатано и маркирано от накой медицински източник?

За мен ако и двете страни са нормални и възпитани, ще се разберат и без думи. Ако не са, примерът с на Импресита свекървата е показателен. Импресита, трябва да е подготвена, че един ден и нейното бебе ще получи мед на 2, 3 месеца, защото тази баба просто иска да се докаже на себе си и околните, че тя най ги разбира нещата. Най-разумно в случая е да сподели с етървата, а и с мъжа си, защото е много вероятно племенничето да продължи да е опитно зайче, а съвсем скоро и нейното бебе също.

П.П Разбирам се със свекървата, както и винаги съм се разбирала с майките на сериозните ми половинки. За мен са по-странни обратните отношения. Имам много примери на познати, които не харесват дотам свекървите си, но се разбират добре с тях, защото са възпитани и се уважават взаимно, и не живеят с мисълта коя да е отгоре. Тоест аз си мисля, че за да се скофтят толкова отношенията, поне единият от участниците трябва да е крайно дебилен и неразбран, а това не ми се иска да вярвам, че е толкова разпространено.

Е да де, трябва да се съобразяват, докато детето прояде всичко. Никой не иска до пълнолетието на детето бабите да правят всичко като майката. Ама бабата, като си позволява своеволия през главата на родителите, незачитайки решенията им за този период, обикновенно после изобщо няма възможност за контакти с детето. Просто са я отрязали и изолирали

Аз съм една от тези жени. 28 години съм омъжена. Никога не съм имала пререкания със свекървата, никога. Писала съм и друг път. Живеем в една къща на етажи/етажът ни си е построен от съпругът ми/. Никога тази обикновенна жена не ни се на бърка, не се опира да се наложи, да създаде интрига или да направи нещо нередно зад гърба ни.
Абсолютно самостоятелни сме от самото начало като домакинства. Помагала ми е с дъщеря ми, но никога не си позволи своеволия.
Имам колежка. Помага с внучка. Детето е с наднормено тегло, ама сериозно. И въпреки забраната на родителите тя продължава в тяхно отсъствие да му меси питки, баници и сладкиши. Знае много добре, обяснено и е, но не и не.