COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 4

Без да съм лекар, мисля че не е като да не им пука. Нали това е техният труд, успех и работа. Да, биха могли да са много по-сърдечни, отзивчиви, приказливи, но до кога? Нали казват, че човек загрубява с времето. В началото е трудно на всички. Имам позната, завърши медицина. Започна стаж  в кардиологично детско отделение. Цикълът й беше спрял от стрес, хем се мислеше за много твърда. Как се казва на родители, че бебето им е починало? Примерно. Как се живее с това, дори и да не е ежедневно, но често. Нашите лекари са герои, въпреки мизерните условия, в които си налага да работят. За да може после някой, седейки си вкъщи да те обсъжда и плюе, че и да хукне да те бие, както има такива случаи. Или за да може някой да ходи в чалготека или мач и да не вярва във вируса, пък случайно да го лепне отнякъде. Да, и младите хора не са застраховани от тежко протичане, в цял свят се видя. И най-голямото светило не може да помогне при полиорганна недостатъчност. Въпрос на шанс, организъм, Господ или нещо друго там. Именно затова е важно бай Ганьо да проумее, че не всичко е измама и някаква световна конспирация. Че риск има. Без да се изпада в паника и крайности. Пък после друг ти е виновен.

Преди години ме пуснаха по огромно изключение в интензивното във ВМА, опакована отгоре-до долу, да се сбогувам с близък. Няма да влизам в детайли какво видях, но до ден днешен не мога да избия кадрите от главата си. Така че е напълно разбираемо да не се допускат хора, особено като говорим за такава степен на зараза. Абсолютно не ви разбирам в случая. Сега за камери в стаите ревнахте! А болниците персонал нямат!

Лекарите са длъжници на пациентите си, защото нямат навика да им обясняват, да ги информират и да комуникират с тях човешки, защото "ти не разбираш от медицина".  И информираното съгласие и то си е своеобразен рекет, защото ако си на зор, подписваш и няма мърдане, а в случая дори това не са направили. За това не се изисква финансов ресурс, изисква се сърце и душа. И когато детето ти влезе в болницата, а излезе в запечатан ковчег от там, когато никой не ти казва нищо, дори когато то е починало.

Ами аз затова казах, че говоря по принцип, за ковид е разбираемо. В Германия се допускат посетители в интензивното, не само за сбогуване и не по изключение.

Камерите в стаите са нищожна сума. То направо е смешно.
Ама явно не изнася.

Изгледах малко че нямах търпение за повече от интервюто с Петракиева за прекарания Ковид. Ми не е ли малко прекалено цяло семейство да влиза в болница, щото има хрема, отпадналост и лека температура? Че и заедно в една стая като на хотел? Колко от нас могат с тези симптоми да постъпят в болница?

Мери Ан, следя, пиша, а и съм посетител на болниците. Някои неща явно трябва да се повтарят често.

Не се изнасят сведения и това е масово.
На персонала му е тежко, ясно е. Затова има ръководство, да организира това нещо.
Ковид само извади на яве тези проблеми.
Хората с хронични заболявания са подложени на безкраен рекет, неизвестност и унижения, но са благодарни, че ги лекуват. И сега се пазят много, щото знаят какво е...

Медицината е една от най сложните за практикуване професии. Натоварваща много психически, а и физически при дълги нощни дежурства, тежки и дълги операции. Да не говорим че преди да стане лекар, човек инвестира много време и усилия толкова неща да изучи, колкото са да речем 3 езика, или 2 вагона учебници. Така че от тази гледна точка, трябва много да се уважават лекарите и за положеното усилие и труд и затова че са избрали хуманна професия да помагат на хората. Но и лекарите трябва максимално да запазят същата енергия и дух които имат в началото, колкото и да е трудно с времето да не претръпнеш след като се нагледаш на трагедии, смърти, защото повечето хора рядко се сблъскват със смъртта, само когато почине техен близък, а те всеки ден се сблъскват, така че от тази гледна точка е трудно с времето лекарите да се запазят, да не претръпнат и да почнат студено да се отнасят към близките на пациентите. Въпреки че сигурно им е много натоварено при липсата на кадри а сега сме в ситуация и на пандемия от нова, непозната болест с увеличаващи се болни и съответно натоварване и за лекарите. Мен много кофти ми стана и от това което разказа бащата за лекарката подела подписката срещу Мангъров, която аз лично подписах, защото съм съгласен с това което изложи в подписката, но ми стана кофти за това отношение което тя е демонстрирала към него. Не бива така. Много ме натъжи всичко което разказа бащата, иска ми се да няма нищо вярно в това което разказа. Но подобно отношение и от нея и от другите лекари там ако наистина е било такова вероятно се дължи на точно това загрубяване с времето заради тежката професия, тя не е за всеки.

Предполагам, че не им изнася, защото имат по-важна работа.

С риск да го играя адвокат на дявола, когато на ден ти се изсипват сума хора, всеки искащ подробни обяснения за състоянието и лечението на роднините си, просто в даден момент ти писва. Нямаш нерви, нямаш и време, защото се очаква, че трябва да спасяваш животи, не да успокояваш роднини. И това ще става все по-вярно, ако нещата се влошат. Не казвам, че това което се е случило в този случай е правилно, не казвам, че е правилно в който и да е случай. И да, не е хуманно. Но мога да видя защо се случва.

А в интензивните отделения наистина е страшно. Преди години майка ми лежеше в кардиология на Пирогов. Не че проблемът й беше в сърцето, просто само там се съгласиха да я приемат. Докато чакахме да я видим, дойдоха мъж и жена. Майката на мъжа лежеше цялата в тръби, виждаше се през една стъклена врата. Обясниха му доста сурово, че нещата никак не били добре. Даже (цитирам, защото никога няма да го забравя) "и в момента получава инфаркт". Мъжът в шок, разрева се като малко дете, въпреки че си личеше, че иска да се сдържи. А пък майка ми в какъв вид беше, не искам да си спомням. Ревах цял ден след като я видях, бях убедена, че ще умре до дни. Бяха й вързали ръцете за леглото, защото в неадекватно състояние се беше опитвала да си свали системите. А те ръцете й кожа и кости, тогава сигурно тежеше 40 килограма.

Та не знам как си го представяте в тези отделения и защо мислите, че е супер добра идея роднините да се допускат ей така. Видяла съм точно колко зле е положението в болниците, видяла съм и колко жестоки може да са лекарите. Но това е тяхната реалност, и тя е не по-малко жестока за тях, защото това е ежедневието им. И някак си трябва да понесеш да гледаш хора в невъобразими състояния, да гледаш как животът ги напуска, да съобщаваш на роднините им, и някак си трябва да запазиш психиката си и човешкото у теб.  Затова и един такъв случай никога не може да ми е черно-бял, колкото и емоция да предизвиква. Трябва да се гледа обективно. Да се търси лекарска грешка, и ако има, да се понесат последствията. Толкоз.

О я стига, има си час за даване на сведения, и задължение за това. Трудно е, вярно, но сега да си носят последствията от съмненията и очерняне на името им
 Ако е трудно да спазят часа за даване на сведения, определен от директора им, как да очакваш да са изрядни в медицинската част? Остава съмнение за немърливост или нещо друго.
За това няма как да съчувствам на персонала.
Между другото дори в една и съща болница има разлика от отделение до отделение и от лекар до лекар. На някои им се получават нещата, други все не.

Happy, вижда се на кого му се е налагало да се сблъска челно със здравната система. За съжаление, в България в много случаи отношението към болните и техните близки е направо унизително, корени се в годините на социализма и умишлено тази култура на.безчувственост и циничност се препредава към младите медици . Имам дете с хронично заболяване, опериран е в чужбина.  Първите няколко дни съм ревала като магаре, не заради състоянието му, а заради осъзнаването, какво отношение съм позволила към мен и към него тук, без дори да разбирам напълно колко е ненормално. Никъде в чужбина не сме се сблъсквали с подобно.  Разбира се и тук има лекари с главно Л, но като цяло настройката е, че емпатия и зачитане на достойнството на пациента, осигуряване на психически комфорт, е "лигавщина". За конкретното проведено лечение нищо не бих могла да кажа, не сме специалисти. Съгласна съм и с голяма част от написаното от Neko, че залитането в крайности за злоумишлени действия вече е прекалено. Но има дребни неща, които могат без особени усилия да се направят, просто така, от човещина. Например колко трудно е да се остави телефон при пациента и санитарка/сестра да го включи веднъж дневно в контакта за зареждане, ако болният не може сам. Ако виждат, че пациентът е в много влошено състояние да дадат на близките, дори и през телефон да го видят и да му кажат мили думи.  Наистина ли това е екстра, каприз?
Лошото, обаче е, че акцентът от тази трагедия не е да се спазват мерки и да се пазим, включително младите, а  опит да се каже, че вирусът не убива и лекарите с неадекватни  действия са предизвикали смъртта.

Днес е започнала проверката на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" на болницата във Велико Търново за случая с момчето.

Официалната позиция на директорът на болницата:

"Във връзка с последния случай на млад великотърновец, загубил битката с COVID - 19, който бе лекуван в МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов"и широкия обществен отзвук, който предизвика тази трагична новина, както и опитите за създаване на внушения, и манипулиране на истината чрез коментари в социалните мрежи, и медии, ръководството на областната болница реши да сезира Изпълнителна агенция "Медицински надзор", която да извърши проверка по случая, за да бъдат изяснени всички обективни факти. Вярваме, че това е единствения начин истината да излезе наяве. Резултатите от проверката на проведеното лечение в МОБАЛ ще бъдат изнесени в публичното пространство и подробно оповестени.

Дотогава считаме всички коментари по темата за неуместни и призоваваме обществото, и медиите да оставим разследването на компетентните органи.

Изказваме нашите най-искрени съболезнования за тежката и непрежалима загуба на семейството и опечалените близки!

Поклон пред паметта на този млад човек!"

https://trud.bg/изпълнителната-агенция-медицински-надзор-започва-проверка-на-болницата-в-търново-заради-смъртта-на-абитуриента/

ТафТаф, а като помислиш колко нашенски медицински персонал работи в чужбина. Там може по друг начин, тука не

То е точно въпрос на "фирмена култура", на порядки. Ако всички сестри викат по пациентите и постоянно намират за какво да направят забележка или да се троснат, една мила да има, започват да я гледат на кръв. Но оспамихме темата.