Отглеждам си един палав дзвер на 3.3 г, който в мига щом проходи, реши, че най-интересното нещо на света, са вратите /всякакви по вид и размер/ и лампите. Вече почти 2 години не можем да го отлепим от тях. Докато другите майки играеха с децата си по площадките, моя милост се чекнеше по входовете, възпирайки набезите на детето си към всяка входна врата /сега поне малко повече си играе по площадки/. На разходка се минава през всеки вход и се проверява дали вратата е отворена, дали лампата ще светне /нали са с фотоклетки/. Всяка лампа в квартала е инспектирана, знае се коя свети, коя е развалена, коя мъждука.
Онзи ден, за пръв път го заведохме в мола. Като видя плъзгащите врати полудя от радост /по време на извънредното положение постоянно се обясняваше как имало микроби и затова затворили вратата/. Снощи бълнува през нощта ..........познайте за какво. В къщи също обича да тръшка вратите, да играе с плъзгащите врати на гардероба, макар че напоследък не го прави толкова често, колкото когато е навън или при бабите /те нали имат по сто секции и гардероби от онези грамадните с многото вратички/.
Миналата година ходих на психолог да се консултирам доколко е нормално това влечение към вратите. Въпросната психоложка въобще отказа да види детето, зададе ми само няколко въпроса и заключи, че на детето му няма нищо /как става тая работа без дори да е виждала детето, не знам/. След като отказа да се види и с мъжа ми, за да обсъдим тримата положението и евентуално да види дали причината не е някъде в някой от нас, я отсвирих тотално.
Сега се чудя какво да правя - да го оставя да му мине, макар че вече втора година не му минава, или да търся нов психолог. Не знам доколко тази мания е нормална и се притеснявам да не си отгледам някой циклофреник.
Има ли някоя посестрима с такова диване като моето да обменим опит.........или евентуално някоя рецепта за транквиланти?
Виж целия пост
Онзи ден, за пръв път го заведохме в мола. Като видя плъзгащите врати полудя от радост /по време на извънредното положение постоянно се обясняваше как имало микроби и затова затворили вратата/. Снощи бълнува през нощта ..........познайте за какво. В къщи също обича да тръшка вратите, да играе с плъзгащите врати на гардероба, макар че напоследък не го прави толкова често, колкото когато е навън или при бабите /те нали имат по сто секции и гардероби от онези грамадните с многото вратички/.
Миналата година ходих на психолог да се консултирам доколко е нормално това влечение към вратите. Въпросната психоложка въобще отказа да види детето, зададе ми само няколко въпроса и заключи, че на детето му няма нищо /как става тая работа без дори да е виждала детето, не знам/. След като отказа да се види и с мъжа ми, за да обсъдим тримата положението и евентуално да види дали причината не е някъде в някой от нас, я отсвирих тотално.
Сега се чудя какво да правя - да го оставя да му мине, макар че вече втора година не му минава, или да търся нов психолог. Не знам доколко тази мания е нормална и се притеснявам да не си отгледам някой циклофреник.
Има ли някоя посестрима с такова диване като моето да обменим опит.........или евентуално някоя рецепта за транквиланти?
