Ние си имаме приятелчета в нашия парк-един възрастен померан с опадала козинка,едно пясъчно кане и един разкошен шоколадов лабрадор.Аз се страхувам да я пускам,когато е на моя отговорност,но се разхождаме с тях,душат се,Айра скача на лабрадора и кането,но те са железни-стоят и не помръдват.Стопаните им непрекъснато ми казват да я пусна,да не се притеснявам,но аз се страхувам.Принципно щерката си има грижата за нея,тя си я разхожда,да си я пуска.
Вчера бяхме рано-рано в парка,нямаше хора и аз я пуснах.Ходи-тичешком 2-3 метра пред мен и се оглежда .На команда "ела " идва.И изведнъж се появи една бабка с патерици и взе да реве и да крещи-хвани го,хвани го,че ме е страх и не мога да ходя.Хванах я,защото ще скочи да се радва и бабето може да падне.И след малко,минавайки покрай стрийт фитнеса,гледам бабека на един уред за крака.
Иначе и ние вчера имахме ситуация с кокера на една пръдла,но Айра наежи косъма,отгоре по гръбнака става като динозавър,озъби се ,изръмжа и пръдлата взе да ми се кара.А Айра беше на къс повод,аз седях на пейка,нейното куче беше пуснато ,а тя беше на 20тина метра.