Свекърва

Поради факта ,че ти си се чувствала пренебрегната,сега търсиш под вола теле.Има много теми и ако прочетеш как свекървите постоянно командват снахите как да се грижат за внуците ,ще запееш друга песен.Не се опитвай да вменяваш на детето ти ,че е нежелано и че за другото се грижат повече.Аз имам леля която цял живот упреква баба ми,че за мен се е грижила повече и повече е дала,нормално аз съм била първа внучка и съм имала доста повече живот преди да се появат нейните деца(разликата с нейните ни е 15 години).

А ти защо се буташ там,къдетето не си желана?Че и зор да гледат детето.Как ли пък да не си оставя детето на някой,който не се интересува от него.
Никой нито е длъжен да ни гледа децата,нито пък да ги изкарва.Ти приятелки нямаш ли?С други майки на деца на твоята възраст не излизаш ли?На 1 юни нормалната майка ще си изведе детето ,а няма да недоволства,че свеки не го е извела и не се е обадила.С бебе на 8 месеца съм и на 1 юни,както всеки ден си изкарах детето с приятелки,които имат деца около нашата възраст.Заведохме ги на фотосесия,купихме балони и т.н.На бабите категорично заявих,че това е празник на детето и ще си го прекара с други деца,а не с тях (въпреки,че нашите баби изключително много искат да я гледат).

Ти в кое точно качество решаваш кое е правилно и кое не е?
Странно. Ами с 7 годишно излизаш лесно с 1 годишно се съобразяваш, кога яде, кога спи. 7 годишното ще разбере от празнуване на 1 юни. Едно годишното нищо няма да разбере. Седемгодишното можеш да го заведеш на луна-парк на сладкарница. Едно годишното какво ще прави на тези места?
На кого да се обадят на 1 юни? На майката да и честитят и тя да предаде на едно годишното.
Май нямате достатъчно работа та се вглеждате в хората и създавате някакви интриги в семейството на мъжа Ви.

И аз не разбрах драмата. Не е обичано от баба си и леля си или не го гледат, за да отменят майката? Хората дават мило и драго да не ги занимава родата.

Съгласна съм с Кукумицинка, какво ще разбере толкова малко дете от празника. Според мен от тази гледна точка са излязли само със голямото дете.
Връзката между майка и дъщеря е много силна и за теб ще е по добре да спреш да се тормозиш на тази тема.

Когато децата ми бяха по-малки и аз се тормозех с мисли, подобни на твоите. Но си дадох сметка, че децата са наши- на мен и мъжа ми, и всичко, от което имат нужда, можем да им го дадем ние, както и че децата са си само наш ангажимент и грижа. Ти си отговорна само за това, което ти правиш, мислиш и чувстваш. Не можеш да изискваш от свекърва си грижа, отношение и каквото и да било друго.
Тя е възрастен човек и в правото си да взима самостоятелни решения как да прекарва времето си и да дарява любов/ грижа и т.н.
Ще ти разкажа при нас как се случиха нещата. По-големите ми деца са с 2 години разлика и имах голяма нужда от помощ докато бяха малки. На свекърва ми не й се занимаваше с тях, имаше си други интереси, на внучето от другия й син се чувстваше задължена, че идват от чужбина за един- два месеца лятото и го обгрижваше него.
Аз си дадох сметка, че като мисля и се тормозя по този въпрос, единственият резултат е, че си създавам мое нервно напрежение. И спрях- да очаквам, да изисквам, да искам. Потърсих почасова помощ в домакинството и обгрижването на децата, и си реорганизирах времето така, че аз и баща им да прекарваме максимално много  време с тях в игра, разходки, четене на книжки и т.н. Не съм усетила в нито един момент на децата да им направи впечатление, че баба им не прекарва време с тях, прави им символични подаръци и т.н.
Сега са вече големи, усещанията са взаимни- неслучайно казват, че децата ходят по  милост, т.е. там, където усещат любов и внимание.
Когато забременях третия път и се родиха малките ми дъщери, свекърва ми вече беше по-възрастна и преосмислила приоритетите си /предполагам и в резултат на това, че по-големите ни деца не търсеха компанията й и вниманието й/ и се промени- започна да иска да се включва в отглеждането им, да идва да поиграе с тях. А те й отвърнаха също с внимание, с радост, когато я видят.
Стана дълго, но това, което исках да ти споделя е, че е важно ти да се пренастроиш, да смениш очакванията си, да се радваш на детето си и семейството си, а другите хора- те имат право на свой избор и решения, но и на последиците от своя избор и решения. И ти не си отговорна за тях!

Какъв е проблемът? Искаш ти да си като дупе и гащи със свекърва ти? Или със зълва ти? Или и с двете?

Не се бъркай там и не се занимавай. Защо ти е да се затормозяваш излишно? Ако не свекърва ти и/или зълвата не искат да участват активно морално и финансово в живота на детето ти, ти какво, ще им се молиш ли? И го казвам това, при положение, че се намирам в сходна ситуация, като единствената разлика е, че дъщерята на зълва ми е само с три месеца по-голяма от сина ми. Пълен игнор. Ако искат да му подарят нещо или да му обърнат внимание, нека заповядат. Аз детето не съм си оставила гладно, жадно или босо.

Аз не искам от тях да ме отменят и да ми гледат детето постоянно или нещо подобно това мога да си го правя за мен е важно да има уважение както към едното дете така и към другото.
Както се сеща за едното дете така и за другото но добре приемам всички съвети няма да се меся там където не съм желана.
И пак казвам защото май не ме бяхте разбрали правилно не иска от нея да ми гледа детето нито ще и го оставя да го гледа. Искам уважение!!!!!

Аз пък те съветвам да не търсиш нито уважение, нито внимание. Живей си живота и гледайте да сте добре в семейството си. Вашето щастие не бива да зависи от това, дали свекърва ти те уважава или не.

Заключвам по желание на автора.