Страх по време на бременност

  • 3 756
  • 26
# 15
Моля те, не се притеснявай. Знам, че винаги е лесно да се каже, но наистина е така. След една операция си бях внушила, че имам проблеми със сърцвто, пулсът ми беше висок и имах сърцебиения. Всички лекари ми казаха, че съм добре, но аз продължавах да се панирам и сърцебиенпто продължаваше. В момента, в който спрях да го мисля всичко се оправи. Мислите ти и нагласата ти имат директен ефект върху физическото ти състояние. Опитай се да мислиш за хубавите неща и си напомняй, че всъщност ти и бебчо сте здрави. И ако това не помогне, отивай на пазар за дрешки! Но наистина е важно да си намериш неща, които да те разсейват.
Благодаря много за подкрепата.Опитвам се но имам чувството ще е по силно от мен това. Много ме е страх да не ми стане нещо на мен и бебето.

Според мен повечето жени се притесняват мила! Също така много жени имат сърцебиене и ускорен пулс докато са бременни. Пожелавам ти от все сърце да се пребориш с тези притеснения и да се радваш на последните месеци от бременноста! Simple Smile))

Благадаря ви много. За подкрепата
Виж целия пост
# 16
Мила радвай  се на бременността си. Аз също имам едно загубено бебе по подобен начин и все още чудото не идва при мен. Изгони лошите мисли когато влезят внума ти почни да мислиш нещо позитивно,хубаво и успокояващо и че видиш как ще забравиш за стреса и напрежението.
Виж целия пост
# 17
Здравейте,

И аз съм тук да споделя , че страшно ме е страх , също като доста жени които са преминали през това. Първата ми бременност завърши в 12 г.с. подари проблеми с плода и толкова тежко го преживях, че все си втълпявах че съм болна от нещо. Тръгнах по лекари, кардиолози- все имах чувството че нещо ми има на сърцето, прескачания, ускорен пулс, после пък минах на главата, ЯМР и какво ли не. Нищо не намериха. Уж се поуспокоиха нещата, дойде този вирус и ни затвориха вкъщи. Това не се повлия добре, самата изолация и това оставане насаме с мен и мислите за здравето. Чудото почука през месец юни и сега съм бременна пак. Толкова много го искам това бебе , а толкова ме е страх да не ми стане нещо. Като ходя при лекаря и сърцето ми препуска като лудо, от притеснение. Вляза ли вътре, започнем ли прегледа и се успокоява. Това чакане преди да вляза ме подлудява. Понякога получавам и паник атаки от нищо, опитвам се да ги контролирам, ама те буквално от нищото, заради този голям страх. Започнах и онлайн срещи с психолог. Надявам се да овладея нещата, тъй като не искам да навредя на малкото ми чудо и то да расте здраво и спокойно. Страхът е в главата, трябва да се справяме , но е необходимо и постояннство и разбиране, че от един път нещата не се получават. Стискам палци на всички които минават през това! Дано ставаме силни с всеки изминал ден!
Виж целия пост
# 18
Здравейте аз съм в 5 месец и все съм със страх,в депресия съм още от както забременях,има ли такива други майки!????Как да се справя със страха,лошите мисли и депресията!????
Виж целия пост
# 19
Здравейте,

И аз съм тук да споделя , че страшно ме е страх , също като доста жени които са преминали през това. Първата ми бременност завърши в 12 г.с. подари проблеми с плода и толкова тежко го преживях, че все си втълпявах че съм болна от нещо. Тръгнах по лекари, кардиолози- все имах чувството че нещо ми има на сърцето, прескачания, ускорен пулс, после пък минах на главата, ЯМР и какво ли не. Нищо не намериха. Уж се поуспокоиха нещата, дойде този вирус и ни затвориха вкъщи. Това не се повлия добре, самата изолация и това оставане насаме с мен и мислите за здравето. Чудото почука през месец юни и сега съм бременна пак. Толкова много го искам това бебе , а толкова ме е страх да не ми стане нещо. Като ходя при лекаря и сърцето ми препуска като лудо, от притеснение. Вляза ли вътре, започнем ли прегледа и се успокоява. Това чакане преди да вляза ме подлудява. Понякога получавам и паник атаки от нищо, опитвам се да ги контролирам, ама те буквално от нищото, заради този голям страх. Започнах и онлайн срещи с психолог. Надявам се да овладея нещата, тъй като не искам да навредя на малкото ми чудо и то да расте здраво и спокойно. Страхът е в главата, трябва да се справяме , но е необходимо и постояннство и разбиране, че от един път нещата не се получават. Стискам палци на всички които минават през това! Дано ставаме силни с всеки изминал ден!

Здравей чувството е ужасно. Аз съм в 7 месец като получа паник атака и трябва веднага да легна защо имам чувството че тялото ми няма да издържи висок пулс измаляване на тялото схващане ужасно е. Друга седмица ми предстои да ходя на поредната конституция и преглед отида ли там още по зле ми става страха какво ще ми кажат и дали всичко ще е наред чак кръвно вдигам. Имам чувството че този път няма да се оправя изпаднала съм в една дупка.
Виж целия пост
# 20
Здравейте,

И аз съм тук да споделя , че страшно ме е страх , също като доста жени които са преминали през това. Първата ми бременност завърши в 12 г.с. подари проблеми с плода и толкова тежко го преживях, че все си втълпявах че съм болна от нещо. Тръгнах по лекари, кардиолози- все имах чувството че нещо ми има на сърцето, прескачания, ускорен пулс, после пък минах на главата, ЯМР и какво ли не. Нищо не намериха. Уж се поуспокоиха нещата, дойде този вирус и ни затвориха вкъщи. Това не се повлия добре, самата изолация и това оставане насаме с мен и мислите за здравето. Чудото почука през месец юни и сега съм бременна пак. Толкова много го искам това бебе , а толкова ме е страх да не ми стане нещо. Като ходя при лекаря и сърцето ми препуска като лудо, от притеснение. Вляза ли вътре, започнем ли прегледа и се успокоява. Това чакане преди да вляза ме подлудява. Понякога получавам и паник атаки от нищо, опитвам се да ги контролирам, ама те буквално от нищото, заради този голям страх. Започнах и онлайн срещи с психолог. Надявам се да овладея нещата, тъй като не искам да навредя на малкото ми чудо и то да расте здраво и спокойно. Страхът е в главата, трябва да се справяме , но е необходимо и постояннство и разбиране, че от един път нещата не се получават. Стискам палци на всички които минават през това! Дано ставаме силни с всеки изминал ден!

Здравей чувството е ужасно. Аз съм в 7 месец като получа паник атака и трябва веднага да легна защо имам чувството че тялото ми няма да издържи висок пулс измаляване на тялото схващане ужасно е. Друга седмица ми предстои да ходя на поредната конституция и преглед отида ли там още по зле ми става страха какво ще ми кажат и дали всичко ще е наред чак кръвно вдигам. Имам чувството че този път няма да се оправя изпаднала съм в една дупка.


Здравейте, разбирам Ви, ужасно е чувството. Явно сме прекалено чувствителни, което винаги съм твърдяла , че не помага много в живота. Всичко се преживява с една идея по стресово, отколкото е. Имам познати, които толкова спокойно си изкараха бременността , от нищо нямаха страх, дори и когато е имало проблеми. Казват че позитивните мисли помагат, ама трудно ги изкарваш, то мозъка ти праща негативни сигнали и тялото реагира. И всичко заради този страх.... Да, в някои случаи страхът е полезен, но в нашите хич не си е. Аз както писах, започнах малко срещи с психолог. Мъжът ми постоянно ми казва 'Да оставя природата да си свърши работата" ама трудно, всичко минава през мен. Понякога гледам жени, които са с по 2 деца и им се чудя, как успяха? На мен ми се струва най-трудното нещо на света...
Виж целия пост
# 21
Здравейте,

И аз съм тук да споделя , че страшно ме е страх , също като доста жени които са преминали през това. Първата ми бременност завърши в 12 г.с. подари проблеми с плода и толкова тежко го преживях, че все си втълпявах че съм болна от нещо. Тръгнах по лекари, кардиолози- все имах чувството че нещо ми има на сърцето, прескачания, ускорен пулс, после пък минах на главата, ЯМР и какво ли не. Нищо не намериха. Уж се поуспокоиха нещата, дойде този вирус и ни затвориха вкъщи. Това не се повлия добре, самата изолация и това оставане насаме с мен и мислите за здравето. Чудото почука през месец юни и сега съм бременна пак. Толкова много го искам това бебе , а толкова ме е страх да не ми стане нещо. Като ходя при лекаря и сърцето ми препуска като лудо, от притеснение. Вляза ли вътре, започнем ли прегледа и се успокоява. Това чакане преди да вляза ме подлудява. Понякога получавам и паник атаки от нищо, опитвам се да ги контролирам, ама те буквално от нищото, заради този голям страх. Започнах и онлайн срещи с психолог. Надявам се да овладея нещата, тъй като не искам да навредя на малкото ми чудо и то да расте здраво и спокойно. Страхът е в главата, трябва да се справяме , но е необходимо и постояннство и разбиране, че от един път нещата не се получават. Стискам палци на всички които минават през това! Дано ставаме силни с всеки изминал ден!

Здравей чувството е ужасно. Аз съм в 7 месец като получа паник атака и трябва веднага да легна защо имам чувството че тялото ми няма да издържи висок пулс измаляване на тялото схващане ужасно е. Друга седмица ми предстои да ходя на поредната конституция и преглед отида ли там още по зле ми става страха какво ще ми кажат и дали всичко ще е наред чак кръвно вдигам. Имам чувството че този път няма да се оправя изпаднала съм в една дупка.


Здравейте, разбирам Ви, ужасно е чувството. Явно сме прекалено чувствителни, което винаги съм твърдяла , че не помага много в живота. Всичко се преживява с една идея по стресово, отколкото е. Имам познати, които толкова спокойно си изкараха бременността , от нищо нямаха страх, дори и когато е имало проблеми. Казват че позитивните мисли помагат, ама трудно ги изкарваш, то мозъка ти праща негативни сигнали и тялото реагира. И всичко заради този страх.... Да, в някои случаи страхът е полезен, но в нашите хич не си е. Аз както писах, започнах малко срещи с психолог. Мъжът ми постоянно ми казва 'Да оставя природата да си свърши работата" ама трудно, всичко минава през мен. Понякога гледам жени, които са с по 2 деца и им се чудя, как успяха? На мен ми се струва най-трудното нещо на света...
.

Всеки ми казва че при емоционалните хора ставало така аз съм си така че и най малко нещо си го слагам. Всеки ден рева защо не се чувствам добре един ден нямам като хора. Баща ми казва какво е писано да стане и със страх не може да се спре може и така да е но при мен страха е по силен от сама мене. Как да бъда силна няма и една година от първата ми бременост която приключи лошо сега пак съм бременна и всичко ми се връща на лента. Хората ми казват това е в миналото да ама това беше бременност не стара любоя която да приживеш. Човек който не го изпитал той не знае какво е. Аз съм чувствителен човек не съм изрод и да кажа ее майната му какво толкова е станало живота продължава да продължава със тази болка от преди.
Виж целия пост
# 22
Страха ми започна от световъртежа и липсата на апетит,а сега е да не ми стане нещо да се разболеят или да умра,всеки лекар ми казва едно и също,всичко е психика и да наистина е така,сами си го правим.Обиколих всякакви лекари,психолози,кардиолози,невролози,генекога 3 ма изследвания ми правиха,кръв,урина, кардиограма,ЕС ми е добре,но както казва психолога,човек втълпи ли си си знае неговото......Това минава,може да продължи месеци но не е болест,а психика....
Виж целия пост
# 23
Здравейте мами предстоими секцио и умирам от страх че ще ми стане нещо и няма да се събудя и само лоши мисли в главата ми и плюс това получавам паник атаки от няколко месеца и пулс и кръвно ми се вдигат по време на пристъп. Някой който е бил като мен и не само помагайте ще ви бъда много благодарна.
Виж целия пост
# 24
Не мисля секцио да се прави с пълна упойка.
А иначе, нормално е да се боиш, но все някак трябва да излезе това бебе. Всички са се страхували, и от естествено раждане, и от секцио, и са родили живи и здрави.
Целият този народ по улиците по един от двата начина е излязъл. На теб обаче ще са ти спестени родилните мъки. Говорила съм с майки, които са раждали и нормално, и със секцио: казват, че по-приемливото им е било секциото.
Радвай на периода преди раждането, когато с бебето сте едно - само сега сте толкова близки. Не е ли чудо това, което ти се случва, не е ли чудо бебето! Много, много жени ти завиждат - тези, които не могат да имат свое дете.
Бъди щастлива!
Виж целия пост
# 25
Прави ли се още с пълна?
Ако толкова те е страх, смени болницата, на повечето места е със спинална.

Мен пък ме беше страх от спиналната, не исках да съм в съзнание, предпочитах да заспя. Пък и да не се събудя, нямаше да знам Laughing
Избрах си пълна, въпреки че още тогава (раждах преди 16 г.), в повечето болници казаха, че се прави задължително със спинална.

Всичко мина много леко, съвременните упойки са много добри. Не помня кога съм заспала, имах чувството, че само съм мигнала и вече ме будят, дори си помислих, че са отложили операцията. Нямах никакви неразположения след това. Някои казват, че си усещат леко гърлото, заради тръбата за дишане, при мен нямаше нищо.

Успех!
Виж целия пост
# 26
Аз се присъединявам към вашите притеснения.
Имам една бременност и детенце на 1.5м, но в началото няколко пъти лежах в болница, после 7мия месец се разбра, че съм с 1см шийка и едва ли не ще родя всеки момент. Бременността ми беше кошмар, изобщо не се насладих. От този стрес да не родя всеки един момент, спях едва по 2 часа на денонощие, отслабнах дори...
Сега искам второ дете, но този стрес още не мога да го преживея. Изолацията от 2 месеца на легло за задържане, също влоши много емоционалното ми състояние тогава. Много ми беше трудно, аз не споделях с никого. Ако сега ми си случи, задължително ще се консултирам с психолог, за да ми е по-леко!
Успех ви желая, леко раждане и здрави дечица!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия