Страх по време на бременност

  • 3 758
  • 26
Здравейте бъдещи мами! Искам да споделя с вас моите страхове. Предната година през месец Септември разбрах че съм бременна бях много щастлива но един ден както си беше всичко наред ми прокърви и отидох веднага при гиниколожката 6 г.с нямаше все още ембрион и ми каза че до една седмица не се ли появи ще ми прекъснат бременоста продължих да си кървя аз не се наложи да ми правят никъв вид манипулация от само себе си се изчистих беше ми много трудно но си казах трябва да се стегна и така и направих но от време на време си поплаквах скришно. Решихме пак да пробваме да си имаме няколко месеца след тази стрес. И нещата се получиха и в момента съм бременна в 6 месец но изпитвам страх винаги когато ходя на лекар какво ще ми кажат и дали всичко е наред. Предния месец получих сърцебиене отидох при гинеколожката на кардиограмата ми излизаше сърцебиене а кръвното си ми беше добре дадоха ми валериан да пия стоях едно извесно време обаче дали от страха пулса ми беше паднал а кръвното ми беше се качило ходих на кардиолог каза ми че всичко е наред и това сърцебиене е от самата бременност но аз много се шашкам във вкъщи като съм си меря кръвното сигурно 50 пъти на ден от страх да не ми стане нещо на мене и на бебето. Днес бях си записала час при маникюриската ми отложих го защо ме е страх да не вдигна кръвно и да не ми се вдигне пулса. Другата седмица съм на консултация и преглед и от сега си мисля ами ако вдигна пак кръвно там какво ще правя. Като съм вкъщи ми е спокойно пак се притеснявам но не е така като ходя на доктор. Дайте ми съвет как да се справя с този страх. Благодаря
Виж целия пост
# 1
Успокой се. Нормално е да те е страх, но не се вторачвай в мисли какво може да се случи. Позитивните емоции в момента са най-за предпочитане. Не подценявай силата на позитивното мислене. Забравѝ за миналата бременност, тя даже е била по-скоро биохимична, щом не се е закрепила, тялото знае кое е най-добре. Все пак всеки от нас може да го бутне кола на улицата, но не си стоим само в къщи, нали Simple Smile Всъщност аз като бях бременна единственият път, в който имах дискомфорт (сутрешно повръщане, беше преди първата фетална морфология) и съм сигурна, че беше от притеснение. Но през останалото време  се наслаждавах на бременността. Лека оттук нататък, сега предстоят най-хубавите неща. Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Успокой се. Нормално е да те е страх, но не се вторачвай в мисли какво може да се случи. Позитивните емоции в момента са най-за предпочитане. Не подценявай силата на позитивното мислене. Забравѝ за миналата бременност, тя даже е била по-скоро биохимична, щом не се е закрепила, тялото знае кое е най-добре. Все пак всеки от нас може да го бутне кола на улицата, но не си стоим само в къщи, нали Simple Smile Всъщност аз като бях бременна единственият път, в който имах дискомфорт (сутрешно повръщане, беше преди първата фетална морфология) и съм сигурна, че беше от притеснение. Но през останалото време  се наслаждавах на бременността. Лека оттук нататък, сега предстоят най-хубавите неща. Simple Smile

Благодаря ви много но искам също да споделя че сами казва ли че 8 месец е опасен и съм чела някой неща и изпитвам страх.
Виж целия пост
# 3
Ооо то всеки месец е опасен Simple Smile, въпросът е доколко ще се вгледаш във това. Четенето на нещата го остави вече, щом толкова те напряга. Вече започвай да се оглеждаш за бебешки неща, как да подредиш у дома, дори и нищо да не купиш, да имаш идея кое от къде и какво се предлага. Аз купих първото нещо за детето след като излязох в 45 дневния, просто защото дотогава имах доста работа и нямах време да се оглеждам. А съм със сърдечна корекция и правих доста изследвания - и на мен и на бебето и въпреки страха, и за миг не съм се усъмнила, че всичко ще бъде наред Simple Smile
Виж целия пост
# 4
Ооо то всеки месец е опасен Simple Smile, въпросът е доколко ще се вгледаш във това. Четенето на нещата го остави вече, щом толкова те напряга. Вече започвай да се оглеждаш за бебешки неща, как да подредиш у дома, дори и нищо да не купиш, да имаш идея кое от къде и какво се предлага. Аз купих първото нещо за детето след като излязох в 45 дневния, просто защото дотогава имах доста работа и нямах време да се оглеждам. А съм със сърдечна корекция и правих доста изследвания - и на мен и на бебето и въпреки страха, и за миг не съм се усъмнила, че всичко ще бъде наред Simple Smile
Трябва да сме позитивни. Ако имаш проблем, винаги можеш да разбиташ на лекаря си.
Виж целия пост
# 5
Миличка, не се паникьосвай. Опитай се да си разумна. Веднъж ти се е случило нещо лошо, но знаеш ли на колко хора се случва? Ето, моята първа бременност завърши с аборт, а после без пробем си родих две дечица. Ти в момента нямаш проблем със здравето, но сякаш полагаш усилия да си го създадеш. В името на бебето - не го прави! РАЗУМ!!! Наложи си спокойствие, радвай се, наслаждавай се на общуването на бебенцето, което толкова много разчита на теб!!!

Ти можеш да му говориш - кажи му какво става, обясни му. Мисля, че това ще ти помогне да си събереш мислите и да си дадеш сметка за отговорностите, без да "откачаш'' = извинявай, груба дума, но помисли дали е вярна.
Виж целия пост
# 6
Минах по този път. Дишай дълбоко! Знам, че едва ли те успокоява, но трябва да се стегнеш. Аз получих два пъти паник атаки (третата я овладях), вдигах кръвно всеки път при доктора (само там), накрая ми изписаха хапчета за кръвно и то само заради тъпото притеснение. Имах зацапвания до 3- ия месец, като преди това, (три месеца по-рано) преживях биохимична бременност, та много добре те разбирам, всеки път ходих със страх до тоалетната,  минаваха ми през главата, най-лошите сценарии, но слава на Бога  дъщеричката ми вече е на почти 11 месеца. Вярвам,  че и при теб всичко ще е наред Blush
Виж целия пост
# 7
Минах по този път. Дишай дълбоко! Знам, че едва ли те успокоява, но трябва да се стегнеш. Аз получих два пъти паник атаки (третата я овладях), вдигах кръвно всеки път при доктора (само там), накрая ми изписаха хапчета за кръвно и то само заради тъпото притеснение. Имах зацапвания до 3- ия месец, като преди това, (три месеца по-рано) преживях биохимична бременност, та много добре те разбирам, всеки път ходих със страх до тоалетната,  минаваха ми през главата, най-лошите сценарии, но слава на Бога  дъщеричката ми вече е на почти 11 месеца. Вярвам,  че и при теб всичко ще е наред Blush
.

Благодаря много за подкрепата. А ти тия хапчета пили ги за кръвно и колко кръвно вдигаше.
Виж целия пост
# 8
Пих ги в началото, от страх. После ги пих само като ще ходя при доктора. Следях си постоянно кръвното, по принцип моето  е ниско: 60/90 -70/110. Бях вдигнала 90/145. Но аз и доста килограми качих - 23 кг.
Виж целия пост
# 9
Пих ги в началото, от страх. После ги пих само като ще ходя при доктора. Следях си постоянно кръвното, по принцип моето  е ниско: 60/90 -70/110. Бях вдигнала 90/145. Но аз и доста килограми качих - 23 кг.


След като роди този всички страх и кръвното отшумяха ли. Другата седмица съм на лекар от сега ме страх а там като отида не знам какво ще правя
Виж целия пост
# 10
Като родих, не ми остана време  за страх Grin ..... стягаш се,  защото едно малко човече, иска постоянни грижи, уморително е, но е СЛАДКА умора Heart Кръвното е ок, все пак вече не ходя при доктора Grin  Ако мислиш, че няма да овладееш този страх,  по добре се консултирай със специалист, не бива да ти окупира цялото съзнание. Знам , че няма да изчезне,  но се постарай да не стигаш до крайности. На твоето бебе, ще му трябва здрава майка. Медитирай, ший гоблени, рисувай, чети книги, разхождай се, измисли си занимания... Как Не знаеш какво да правиш при доктора.... аз чаках с нетърпение моментите, в които ми пускаха да чуя как тупти сърцето на моето момиченце Heart
Виж целия пост
# 11
Аз също съм с един аборт от 2018г, сега съм вече в 16г.с. И аз не спирам да се сешам за тогава. Малко като усетя нещо което ме наболва или пробожда и веднага черната станция. Трудно е наистина, както казват, този който не го е преживял не разбира. Но всичко е минало, сега е важното да гледаме напред. И дс използвам темата да ви питам всички тук за едни странни усещания. Да спомена пе си падам малко хипохондричка може би заряди случая преди. Та.. Има едни страни натискания, пробождания всякаш спазъм от долу(не в корема, а отдолу) в костта между бедрото и срамните устни. Понякога стига и към дупето. Всякаш някой ме натиска за секунда и спре. Лошото е, че четох, че това се случва преди раждане, да кажем 9 месец. А аз съм доста далече и с тази история от преди малко се панирах. Никоя жена до сега не срещнах която да каже че е имала това усещане. И наистина малко се притеснявам вече, какво се случва.
Виж целия пост
# 12
Моля те, не се притеснявай. Знам, че винаги е лесно да се каже, но наистина е така. След една операция си бях внушила, че имам проблеми със сърцвто, пулсът ми беше висок и имах сърцебиения. Всички лекари ми казаха, че съм добре, но аз продължавах да се панирам и сърцебиенпто продължаваше. В момента, в който спрях да го мисля всичко се оправи. Мислите ти и нагласата ти имат директен ефект върху физическото ти състояние. Опитай се да мислиш за хубавите неща и си напомняй, че всъщност ти и бебчо сте здрави. И ако това не помогне, отивай на пазар за дрешки! Но наистина е важно да си намериш неща, които да те разсейват.
Виж целия пост
# 13
Моля те, не се притеснявай. Знам, че винаги е лесно да се каже, но наистина е така. След една операция си бях внушила, че имам проблеми със сърцвто, пулсът ми беше висок и имах сърцебиения. Всички лекари ми казаха, че съм добре, но аз продължавах да се панирам и сърцебиенпто продължаваше. В момента, в който спрях да го мисля всичко се оправи. Мислите ти и нагласата ти имат директен ефект върху физическото ти състояние. Опитай се да мислиш за хубавите неща и си напомняй, че всъщност ти и бебчо сте здрави. И ако това не помогне, отивай на пазар за дрешки! Но наистина е важно да си намериш неща, които да те разсейват.
Благодаря много за подкрепата.Опитвам се но имам чувството ще е по силно от мен това. Много ме е страх да не ми стане нещо на мен и бебето.
Виж целия пост
# 14
Моля те, не се притеснявай. Знам, че винаги е лесно да се каже, но наистина е така. След една операция си бях внушила, че имам проблеми със сърцвто, пулсът ми беше висок и имах сърцебиения. Всички лекари ми казаха, че съм добре, но аз продължавах да се панирам и сърцебиенпто продължаваше. В момента, в който спрях да го мисля всичко се оправи. Мислите ти и нагласата ти имат директен ефект върху физическото ти състояние. Опитай се да мислиш за хубавите неща и си напомняй, че всъщност ти и бебчо сте здрави. И ако това не помогне, отивай на пазар за дрешки! Но наистина е важно да си намериш неща, които да те разсейват.
Благодаря много за подкрепата.Опитвам се но имам чувството ще е по силно от мен това. Много ме е страх да не ми стане нещо на мен и бебето.

Според мен повечето жени се притесняват мила! Също така много жени имат сърцебиене и ускорен пулс докато са бременни. Пожелавам ти от все сърце да се пребориш с тези притеснения и да се радваш на последните месеци от бременноста! Simple Smile))
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия