Как да постъпя?

За съжаление обаче едно изследване, направено през 2001 г. от Американския институт по здравеопазване и човешко развитие, сочи съвсем други неща.  А именно:

Независимо от територията и мисленето, по тази тема съществуват и ще съществуват две диаметрално противоположни мнения. Основната причина обаче не са децата, а деловите времена, в които живеем. Забързаното ежедневие и ангажираността и на двата пола извън семейството са огромни и оказват влияние върху всичко, свързано със семейството и с децата. Решението, което взимаме се базира основно на това явление, независимо дали произтича пряко от него - финансовово или косвено - чувство за нереализираност вкъщи. Но изследвания като това на Американския институт показват недвусмислено, че тези решения са много повече за нас, отколкото за децата.

майката, директно ще ти опонирам само по една точка - между модерна психология и педагогика и България няма знак за равенство и за съжаление няма изгледи за такъв в скоро време.   

 Toва за слаборазвитото чувство и липса на привързаност към майката ме натъжи най-много

  Понякога точно това, че не се виждате непрекъснато ви сближава още повече, защото използвате малкото съвместно време по-пълноценно. Вярно, че четири-пет часа на ден не са много, но когато те минат в четене на приказки, в разговори, в гушкане не ми се вярва да има дефицит на привързаност.
  Познавам майки, които гледат децата си до училищна възраст, но общуват много по-пълноценно с останалите майки в градинката, отколкото с тях. Просто всичко е до човек. Всеки има различна нужда от близост.

ако изхождам от личният си опит и от други наблюдения ,нищо от горенаписаното не е вярно.всичко си зависи от характера на детето.

Demetr-ичка, и аз като nano и Хапка съм склонна да споря със горепосочената статистика. Изхождайки, разбира се, само от собствен опит и наблюдения.

1. Нито майчиното ми чувство може да се наруши по какъвто и да било начин, нито пък някой може да ме замести в очите на детето ми. Повярвай ми, че ако съм по цял ден с нея, майчиното чувство ме напуска доста скоростно, защото негово място заема "фитила".

2. Аз пък вярвам, че ограниченото време, прекарано с детето се превръща автоматично на "качествено". Всеки миг е ценен и намираме общи занимания. Няма вечер, в която да не сме ангажирани с нещо, а ако това не е свързано с излизане, то пак е съвместно пеене и танцуване, нареждане на игри, четене на книжки и т.н. Моята госпожица за крехката си възраст е видяла 10 спектакъла, има над 20 книжки, които въртим, а за дискове с музика и упражнения, развиващи моториката и координацията, изобщо да не говорим.
А когато си по цял ден с детето, тенджерите (щеш не щеш) го изместват донякъде и границата между качествено прекарано време и просто прекарано време се размива.

За 3 и 4 определено смятам, че дете, което расте в комуникация с други деца (ти имаш и опита от тримата мускетари) е поставено пред много повече "изпитания" и е "открито" на сблъсъци. А те (сблъсъците), го учат как да се справя със ситуацията. При мама (особено ако детето е едно) сблъсък няма, тоест утре, вероятността детето да не може да се справи със ситуации, които не познава е много голяма.

Спорът, разбира се, е безкраен. Колкото хора, толкова гледни точки. А и аз съм далеч от мисълта, че яслата е идеалния вариант, но пред алтернативата баба или депресирана мама, той е за предпочитане. Аз лично смятам, че дори и да можех да си позволя финансово, нямаше да остана у дома с бебка, което далеч не намалява любовта ми към нея или грижата ми за нея.

Може би наистина разковничето е в това, че в Бг не е на почит детската ранна психология и педагогика, а от там и ниското ниво на яслите, които вместо да се превръщат в бебешки училища са просто гледачници. Нещо, което в модерния свободомислещ свят е недопустимо. Дори смея да твърдя, че тук всичко се върти около децата. Наистина!

Много интересна дискусиика се поде тук. Незнам оба1е колко сме в полза на Кати_з...


Demetra това е доста интересно, но масово малки деца да се гледат в ясли или друг вид childcare само от средата на 80-те години. Преди това основно по-заможните майки само са можели да си позволят да плащат на професионалисти да гледат децата им. Поради тази при1ина, въпреки 1е зву1и интересно изследването на Американския институт (кой то1но оба1е?) е по-скоро спекулативно, тай като не е основано на голяма статисти1еска извадка и е базиран на доста кратко време за да се праваят такива генерални закл^1ения.

Но ти си права и аз сам съгласна 1е без зна1ение кой къде е по света винаги има поне две противоположни гледни то1ки за това дали децата трябва да се гледат от майката в къщи, както естествено и майките се разли1ават във възгледи по отношение възпитанието на децата.

Demetra ако не се бъркам ние се познаваме от доста отдавна, преди бебета и деца, но с много бейзболни топки и ^нашки отбор... поздрави на Куртев или се бъркам 

поздрави на Димчо или се бъркам?!     

Demetra, Ме1ката и Веси ЗДРАВЕЙ!!! Засконспирирахме се  ...
Много целувки на твойта банда мом1ета ще ти пиша на ли1ни

Средностатистическата форумка НИКОГА не бие децата си и НЕ крещи...

откъде на къде педито ще ти дава такива съвети за гледане на дете чак до 2 год и 6 мес???
ами ако ти се налага да работиш, а не само да търсиш нови хоризонти???
давай детето на ясла да се социализира с други подобни мъници, а те все се разболяват-с теб или без теб-случва се и ти не можеш да го поставиш под златен похлупак и да го предпазиш.
Успех!