Оставяте ли бебето /детето при баба?

  • 6 274
  • 128
# 60
Аз пропускам явно нещо - какво печели детето от гледане само от мама и тати ? Понеже из много теми го срещам като повод за гордост. В смисъл - ако има баби, които са адекватни и за които е удоволствие прекараното време с внучето, всички печелят - и дете, и баба, и мама.
Ние сме родители-безхаберници, които оставят баба да гледа бебе от третия му месец, за да ходят да пият вино Bowtie Детето печели щастлива и спокойна майка в следствие на което Smiley Оставихме го при баба му за нощувка на година и нещо, но преди това е идвала да го гледа вкъщи, за да излезем на вечеря/кино/театър или на нормален пазар. Пътуваме винаги с него за сега.
Хората сме различни, та не мисля, че има общо валидно правило. Не мога да виня някой, че иска да си е нон стоп с детето, както и обратното би следвало да е валидно. В крайна сметка е важното всички участници в картинката да са щастливи.
Виж целия пост
# 61
Всъщност няма верен отговор, както с повечето неща свързани с отглеждането на децата днес. Ако го оставяш - защо, ти си безхаберна, само гледаш да го метнеш, изгледаха ти детето. Ако не го оставяш, все ще се намери някой да те нарече майка-орлица, снесла златно яйце. Просто нямаме правилен ход майките 😂
Има си понятие дори - mom guilt. И го има във всеки аспект на процеса, от раждане, та до гимназия. Затова - всеки според разбиранията си и по-малко набиване на канчето и повече вино, за да оцелеем поне до пълнолетието на децата 😂 Защото в крайна сметка нищо не делим и каквото и да направим, все за някой ще сме криви.
Виж целия пост
# 62
Аз не мога да разбера тези лагери тип "давам си детето", "не си давам детето". Ами ако бабите нямат желание да го гледат, познайте колко ще го оставя. От друга страна, ако аз мога да си го гледам и нямам нужда от помощ, също няма да го оставя. Не бих правила компромис. Цяла година не си оставях детето, просто не се е налагало. На почивки ходя само заради детето, заради неговото здраве и впечатления. Явно съм по-семейно ориентирана, що се отнася до екскурзии и изкарване. Никога не съм обичала барове и дискотеки, а в последно време пътешествията не ме блазнят. Така че е субективно. Имам познати, за които почивката само двамата без детето е въпрос на принцип, едва ли не детето е бреме, да се отърват от него за няколко дена. Може би защото на мен много ми помагат, хич не си представям почивка без децата и семейното време всички заедно е чакано с нетърпение.
Виж целия пост
# 63
Ние обмисляме екскурзия в Европа с посещение на много държави. Чакаме само да отмине положението и детето да се отбие. Ще го оставим при баба и дядо на гости.
Това ми е мечта, която планувам да осъществя от много време, но все нещо се случва. Не мисля да го причинявам на детето, нито ще помни, нито ще се наслаждава на екскурзията. Но не ми се и чака да порасне достатъчно голяма, за да може да издържи на нещо подобно.
Ами не, не се чувствам виновна. И аз съм човек и аз имам мечти, които искам да изпълня. Иначе си е с нас като ходим на почивка в България. И се съобразяваме с възможностите за пътуване и удобства в хотела.
Виж целия пост
# 64
Аз не мога да разбера тези лагери тип "давам си детето", "не си давам детето". Ами ако бабите нямат желание да го гледат, познайте колко ще го оставя. От друга страна, ако аз мога да си го гледам и нямам нужда от помощ, също няма да го оставя. Не бих правила компромис. Цяла година не си оставях детето, просто не се е налагало. На почивки ходя само заради детето, заради неговото здраве и впечатления. Явно съм по-семейно ориентирана, що се отнася до екскурзии и изкарване. Никога не съм обичала барове и дискотеки, а в последно време пътешествията не ме блазнят. Така че е субективно. Имам познати, за които почивката само двамата без детето е въпрос на принцип, едва ли не детето е бреме, да се отърват от него за няколко дена. Може би защото на мен много ми помагат, хич не си представям почивка без децата и семейното време всички заедно е чакано с нетърпение.

И пак се връщаме към това, че хората сме различни.
И не, детето не е бреме, от което се отърваваш .. просто някои не са толкова "семейно ориентирани" и не намират щастието само и единствено в семейството и детето си.
Аз лично имам нужда от чаша вино с приятели вечер без да се налага някои да тича след потомството.
Виж целия пост
# 65
Вълшебство, точно това казвам и аз, че сме различни. Но не само хората, аз съм различна от себе си преди 10-20 години, а и след толкова също. Затова не съдя никого в нищо за решенията, все пак човек трябва да запази част от себе си, която чувства важна, освен безспорния си приоритет - детето.
(П.п. Но съм била свидетел на много елементарна форма на егоизъм, което може би не е ок за детето)
Виж целия пост
# 66
Аз не мога да разбера тези лагери тип "давам си детето", "не си давам детето". Ами ако бабите нямат желание да го гледат, познайте колко ще го оставя. От друга страна, ако аз мога да си го гледам и нямам нужда от помощ, също няма да го оставя. Не бих правила компромис. Цяла година не си оставях детето, просто не се е налагало. На почивки ходя само заради детето, заради неговото здраве и впечатления. Явно съм по-семейно ориентирана, що се отнася до екскурзии и изкарване. Никога не съм обичала барове и дискотеки, а в последно време пътешествията не ме блазнят. Така че е субективно. Имам познати, за които почивката само двамата без детето е въпрос на принцип, едва ли не детето е бреме, да се отърват от него за няколко дена. Може би защото на мен много ми помагат, хич не си представям почивка без децата и семейното време всички заедно е чакано с нетърпение.

По принцип пътуваме 2, 3 пъти годишно в чужбина, тази година ми е такава мъка, че не сме, но да не се отплесвам. Дъщеря ми е на 4 г, на някои пътувания е идвала с нас, на други не. За пръв път я взехме като беше на 2 г и 2 м, бяхме в Пиза, реших, че е идеалният град- малък, без много ходене, бяхме с директни полети и т.н. После беше на 2 г и 11 м като летяхме за Копенхаген и накрая на 3 г и 1 м като обикаляхме Румъния с кола с нея. Миналато лято даже я пуснахме на море с баба и дядо и, леля и, чичо и братовчедка и в Румъния. Сега обаче поради обстановката не смея да я оставя никъде. Искам да си е с нас.
Виж целия пост
# 67
Вълшебство, точно това казвам и аз, че сме различни. Но не само хората, аз съм различна от себе си преди 10-20 години, а и след толкова също. Затова не съдя никого в нищо за решенията, все пак човек трябва да запази част от себе си, която чувства важна, освен безспорния си приоритет - детето.
(П.п. Но съм била свидетел на много елементарна форма на егоизъм, което може би не е ок за детето)

Именно, стига да не изпадаме в крайности (защото и двата полюса не са полезни за детето) , важното е да сме щастливи и да запазим баланса в своето щастие и това на малкото човече. Защото това е единствената теория за майчинството, в която съм убедена - щастлива и спокойна майка = щастливо и спокойно дете Bowtie
Виж целия пост
# 68
Аз пропускам явно нещо - какво печели детето от гледане само от мама и тати ? Понеже из много теми го срещам като повод за гордост. В смисъл - ако има баби, които са адекватни и за които е удоволствие прекараното време с внучето, всички печелят - и дете, и баба, и мама.
Ние сме родители-безхаберници, които оставят баба да гледа бебе от третия му месец, за да ходят да пият вино Bowtie Детето печели щастлива и спокойна майка в следствие на което Smiley Оставихме го при баба му за нощувка на година и нещо, но преди това е идвала да го гледа вкъщи, за да излезем на вечеря/кино/театър или на нормален пазар. Пътуваме винаги с него за сега.
Хората сме различни, та не мисля, че има общо валидно правило. Не мога да виня някой, че иска да си е нон стоп с детето, както и обратното би следвало да е валидно. В крайна сметка е важното всички участници в картинката да са щастливи.
Някои нямаме избор и си гледаме децата дами, няма на кой да се остави дори за 30минути детето.
Сега осъзнавам колко е щяло да ми бъде хубаво ако си стоя лятото на село, но като дете не исках, а и нашите не ме оставяха.
Когато се роди синът ни се надявах поне той да изгради връзка с бабите и дядо си каквато аз нямам с моите до ден днешен.
Дядо му почина , когато дребчо беше на 8месеца, майка ми замина в чужбина още докато бременеех, а свекърва ми си хвана багажа и заяви, че не иска никой да я занимава с абсолютно нищо и вече 2г не се е обаждала.
На моменти е трудно да сме нонстоп с детето, но се свиква, както с всичко в живота.
 Аз не се бия в гърдите, че си гледаме детето сами, просто вече нямам доверие на никой защото детето не е оставало с никой освен нас с ММ и  дори и сега някой да пожелае (което е невъзможно да се случи ) пак не бих го оставила.
Той е 4годишен с изградени си навици и прави неща , които само с ММ знаем. Не мога тепърва да уча някой на навиците на детето си и сега да се опознават. Та така. 🙂
Виж целия пост
# 69
Аз пропускам явно нещо - какво печели детето от гледане само от мама и тати ? Понеже из много теми го срещам като повод за гордост. В смисъл - ако има баби, които са адекватни и за които е удоволствие прекараното време с внучето, всички печелят - и дете, и баба, и мама.
Ние сме родители-безхаберници, които оставят баба да гледа бебе от третия му месец, за да ходят да пият вино Bowtie Детето печели щастлива и спокойна майка в следствие на което Smiley Оставихме го при баба му за нощувка на година и нещо, но преди това е идвала да го гледа вкъщи, за да излезем на вечеря/кино/театър или на нормален пазар. Пътуваме винаги с него за сега.
Хората сме различни, та не мисля, че има общо валидно правило. Не мога да виня някой, че иска да си е нон стоп с детето, както и обратното би следвало да е валидно. В крайна сметка е важното всички участници в картинката да са щастливи.
Някои нямаме избор и си гледаме децата дами, няма на кой да се остави дори за 30минути детето.
Сега осъзнавам колко е щяло да ми бъде хубаво ако си стоя лятото на село, но като дете не исках, а и нашите не ме оставяха.
Когато се роди синът ни се надявах поне той да изгради връзка с бабите и дядо си каквато аз нямам с моите до ден днешен.
Дядо му почина , когато дребчо беше на 8месеца, майка ми замина в чужбина още докато бременеех, а свекърва ми си хвана багажа и заяви, че не иска никой да я занимава с абсолютно нищо и вече 2г не се е обаждала.
На моменти е трудно да сме нонстоп с детето, но се свиква, както с всичко в живота.
 Аз не се бия в гърдите, че си гледаме детето сами, просто вече нямам доверие на никой защото детето не е оставало с никой освен нас с ММ и  дори и сега някой да пожелае (което е невъзможно да се случи ) пак не бих го оставила.
Той е 4годишен с изградени си навици и прави неща , които само с ММ знаем. Не мога тепърва да уча някой на навиците на детето си и сега да се опознават. Та така. 🙂

Нямането на избор е друга графа, неадекватните баби - в отделна Bowtie Мисълта ми беше в случая, в който има баби, които искат и могат.
Виж целия пост
# 70
Е, който има адекватни баби на близо, които имат желание и могат да гледат детето, едва ли не се възползва никога от тях.
Повечето, които не си оставяме децата си имаме основателни причини.
Аз вече писах, че преди извънредното положение, бабите идваха у нас за уикенда 1-2 пъти месечно (живеят в друг град), така ние излизахме, те се виждаха с детето. В техния град е оставала броени пъти и то след 3.5 годишна възраст и си има основателни причини за това. Иначе сигурно на всеки нормален човек му се иска да излезе от време на време без дете.
Виж целия пост
# 71
Аз не чувствам нужда от барове, даже и от пиене на вино и друг алкохол където и да е. Гледам си сама детето от сутрин до вечер 7 дни в седмицата с едни по-малко от 24 часа при едната баба за година и 4 месеца, когато се наложи да обикалям по болници, мъжът ми въобще не ми помага, освен ако не го принудят много силно. Ами, нечовешко е, задушавам се просто. Сутрин от 5-6, докато си легне към 9, по цял ден не се спира, понякога и нощем се събужда, и съм изтощена просто. Ляга на обяд и чакам с нетърпение да заспи, че да ям и да си почина малко, може и по голяма нужда, която се случва да отложа, докато има как да вляза в тоалетната, и като се събуди след само час в някакво кисело настроение, дискомфорт и истерия, при което нито да я нося се успокоява, нито да я оставя сама, нито да е седнала в мен, ми идва да вия и да я удуша. Изобщо не вярвам, че която и да е майка, която не получава помощ от бащата и възможност да отдъхне, няма да има физическа и психическа нужда да даде на някоя баба или който има желание, детето да го погледа поне за 2-3 часа, все едно колко е семейно ориентирана.
Виж целия пост
# 72
Кукумицин, напълно те разбирам!
При нас положението е същото с тази разлика, че таткото помага когато може. Но пък той е на смени и често се случва да остава извънредно на работа, така че, помощта му е непостоянна.
Моят мъник е на 8 седмици и е пълна какафония. Започна да спи по-малко и да будува повече. Хубаво, ама като е буден не знае какво да прави и след като поиграе с една висулка 10-15мин почва рев. И така си реве докато не дойде време за ядене.
Аз съм с перманентно главоболие и постоянно недоспиване.

Майка ми има голямо желание да ни помогне, а и живеем в един град. Проблемът е, че ежедневно общува и работи с хора завърнали се от чужбина (Италия, Германия, Полша, Франция).
Свекърва ми е на 300км от нас и на ден пие по една шепа хапчета. От там няма как да очакваме съдействие.

Та така, чакаме да поотрасне малко бебо, да минат първите месеци с ваксините да видим как ще ги понесе. Като се поосифери малко сме се разбрали майка ми да вземе отпуска и да дойде да го гледа активно. Simple Smile
А като свикне с нея, можем да го командироваме някоя вечер да спи при нашите.
Виж целия пост
# 73
кукумицинка, не искам да съм гадна, ама следващата стъпка е да отпадне спането на обяд. Ревах когато това се случи, защото всяка минута спокойствие се брои, точно като при вас. Но пък дните постепенно стават по-добри от тогава, щото активно прилагаме "down-time" от известно време, което ми дава около половин-един час тишина и спокойствие следобяда Grin Та знаеш - търсим позитивите, нали Yum
Виж целия пост
# 74
Кукумицинка, а яслата не е ли вариант за вас? Мен това ме спаси да не откача съвсем - аз тръгнах на работа, а детето на ясла като стана на годинка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия