Мъжете Рак - 3

Раците са с едно особено чувство за хумор

Това, което на мен ми е правило впечатление при раците, и мъже и жени, е че се хващат като удавник за сламка за някого. Примерно имат някаква работа, изпитват несигурност по отношение на нея и ако забележат, че ти може да се справиш с въпросната работа не те оставят намира, докато не им помогнеш. Направо са склонни да те задушат с присъствието си, когато искат да им помагаш, да си до тях, да ги изслушва и т. н. Наблюдавал съм, че могат да бъдат и подмолни. Малко са ми като деца, независимо на колко години са.

О, да, колегите Раци обсебват околните да им помагат не само служебно, ами дори и в личните проблеми. Обикновено в един момент целият офис е ангажиран с тях и техните истории. Пренася ли се в нов апартамент - колегите мъже да помагат с пренасяне на мебели. Има ли детето проблеми в училище - все някой в офиса ще разбира и ще помага. Проблем с колата - всички дават акъл. На работа все му е дадена най-сложната задача и поне няколко човека трябва да му се разпределят да помагат. А той често в такъв момент даже се разболява и друг му я довършва.

Днес съдействах за ремонта,усмивката на рака беше до ушите...

Има 2 типа Раци.
Едните все го играят нефелни, ох, мох, жертви. А всъщност са хитреци и гледат откъде какво могат да изкярат. Тези обикновено са и сметкаджиите. Вторият тип Раци предпочитат сами да си вършат работата. Винаги анализират и действат сериозно и обмислено. Като се защипят за някакъв проблем/работа - не пускат, докато не ги свършат качествено. На такива Раци все им се лепят разни гниди, за да им свършиш и тяхната работа...

,Dez, преди да ме съдиш, опитай се да погледнеш на медала и от двете страни, а не само от твоята камбанария.
Най-интересното е, че нито един мъж Рак не  скочи тук да хвърля камъни по мен, а само жени Рачки. Хм...
 Освен това доколкото си спомням, никъде не съм споменавала, че е лош моя Рачко, а напротив. А иначе ти четеш и не разбираш, защото аз не съм важничила и не съм наливала масло в огъня, това е в твоята сензетивна глава криворазбрано, разбира се. Аз просто наистина се чудех, защо нещо, което е полезно не се използва, а е скрито и никой не знае за него, искрено зададох въпрос, защото не разбирах неговата логика. Ако бяхме ползвали вазата за цветя в къщи, вероятността да се счупи беше много минимална. Освен това хората щяха да и се радват, както и  ние. Както и да е, аз лично не робувам на вещи така. Не го виня, това си е рачешко, да си кътат нещата. Просто аз мисля различно от него и от там дойдоха разногласията. Моята гледна точка е "не робувай на вещите", защото аз един ден ще умра и не мога да понеса в гроба си  скъпите вази, саксиите и килимите и ленените покривки  и т. н...затова съм раздала почти всичко, което съм имала. Имала съм доста ценни неща, но не съм ги ползвала и съм раздала  на хора, които  ще ги ползват, защото не виждам смисъл, да имам нещо скъпо и то да е скрито...до кога ще го пазя? Докато стана на 80 години, тогава ли да го ползвам? Ами аз може и да не съм жива до тогава...

 . Просто до сега никога не беше така избеснявал, беше много неочаквано за мен, защото сме от 1 година заедно.  Аз бих разбрала такава реакция, ако сме изгубили 100 000 лева в акции, или фирмата ни е банкрут, но за една ваза, не очаквах. Това се случва за първи път при нас, надявам се да е за последен. Добре, че не аз не набирам децибели и аз и да почна да крещя , че "никой няма право и никой не ми е държал такъв груб тон"...но аз замълчах и преглътнах. Докъде ли щяхме да я докараме ако и аз  бях реагирала като него,  как мислииш?!
 
И да, счупена ваза е загуба, но може да си купиш друга, още по хубава...но да крещиш за една ваза, на любим човек, който не я е счупил  умишлено и се е извинил...все пак  е too much.   Да , заболя ме такова отношения, но  бързо ми мина, защото осъзнах, че е уморен и не го прави с цел и защото го обичам...и затова прощавам и не се сърдя.  Затова и мисля, че нещата при нас за сега са ОК, защото някак си взаимно успяваме да оправим нещата, колкото се може по бързо. Той не е глупав, защото вижда  какво правя за него, а то е - всичко! Така че, ако не се беше извинил за крещенето, много щях да се замисля, дали искам да бъда с този човек занапред...? Бих искала, той да си владее малко повече емоциите и да мисли, преди да пали ,  казах му го.  Не знам, дали ще успее, но поне се радвам, че е осъзнал, че е възможно да ме е наранил. А аз не съм злопаметна, ...но и няма да търпя такова отношение постоянно...и мисля, че той го разбра...ако иска да сме заедно, разбира се.  Казах му, че мога да търпя капризи,  дуднене и смяна на настроенията по няколко пъти на ден..но не и крещене с зачервено лице, за вещ, която може да си купиш в магазина. Все пак не е настъпил края края на света със счупване на вазата....

 Дано този път съм успяла да обясня, защо така съм реагирала с думите"това е само една вещ" Така че, всичко е ок.

Roza17, не те съдя, и двамата сте били уморени, и не твърдя, че нещата между вас не са наред.
За умението да се извиним говоря. Полезно нещо е, според мен.

Да отбележа по този повод, че ако някой ми счупи ценна ( за мен) вещ и ми каже, какво толкова, само една вещ е, направо ще полудея. Първо, че е бил невнимателен и второ, че омаловажава това, което ми е причинил. Иначе изхвърлям с лекота всичко мое което не ми трябва, двете неща нямат нищо общо. За протокола съм Овен.

Ами ако имате или ще имате деца, тоя Рак може да смята, че вещите се пазят за тях.
Аз лично нямам такива възгледи (нито нещо диамантено, което да се наследява), но и това съм го чувала да се казва от майка ми.

Dez, мила, аз му се извиних и то няколко пъти, там на място, защото   се притесних  и за дравето му, като го видях толкова зачервен,  че може да вдигне кръвно за такава глупост...за нервите му   Даже го писах в поста си, че здравето/нервите са по-ценни от една ваза, каквато и да е тя, ако ще диамантена...
Ваза се купува, ама здраве не се. Бива ли така...искам да се пази.


Да, разбирам те, че може да полудееш....ужас, но все пак ако си прочела поста ми, ще видиш, че се е счупила не по невнимание. Кашона беше  тежък, и с продънено дъно и е с две дупки отстрани, където да си мушнеш ръцете, за да го държиш.  и нямам как да знам, как кашона изглежда отдолу...всичко стана за секунди.  От тежеста на нещата в кашона се случи. Там не беше само вазата а много други неща...и то все тежки, но само тя беше стъклена, останалите неща бяха метални.  И той сам после каза, че е наблъскал картонен кашон с прекалено тежки неща...разбира се, че ще се скъса.

Деца няма да имаме двамата, защото и двамата имаме деца от предишен брак и не искаме повече деца. Но той наистина е събирал много вещи  за децата си , вещи, които е искал  да са за тях и според него са ценни. Децата му  обаче не ги взеха, защото сегашното поколение не ценят такива антики. Та си останаха за него.

Това не  рзабрах към кого беше...но ще кажа,  че си личи , че си добрушко!  Поне това ми е усещането от постовете ти.

А, те Раците винаги се извиняват. Искрено и от сърце, защото наистина много те обичат. До следващия път, когато направят същото нещо.

Еее, нетипично мили сте към мъжете раци в последните постове. Това значи, че сте разбрали вашите раци, което е най-голямата награда за тях.

Моя живее в миналото и спомените. Направо като патология го усещам.
Разчувства се само за миналото. Не говори за днес и утре. Каквото дойде. Но виж, миналото е единствената му тема за разговор и размишления. Изпада в състояния " Ама какво би било, ако бях направил/ не направиш нещо си".

Ох, познах се. 🤣

Аз от моя рак съм доволна, Братане, защото е отдаден баща. Аз това искам от мъжа до мен, да гледа децата. Ако сме здрави, другото се постига лесно. Пари се изкарват, вещи се купуват, киселящината минава. На кино и кръчми се ходи и с приятелки.