Здравейте, не знам дали е много удачно да пиша тук понеже съм на 16, а гледам е предимно за майки.... Но просто ще ви споделя на две на три за какво става въпрос. Майка ми и баща ми са разведени от 2018, но може би не се разбираха от 3,4 години преди това, майка ми редовно го гонеше от нас. Баща ми или отказваше с оправдания че е ремонтирал той всичко или пък се махаше за няколко дни и пак се връщаше, не знам дали майка ми искрено го приемаше пак, но си личеше че не го обича.... Но последните 2,3 години в които се караха спрях да обръщам внимание за какво, кога и колко се караха, почти през целия ден ме нямаше бях или на училище или навън с приятели, казах си че ако се държат нормално с мен не е моя работа... Оф малко дълно стана, та работата е там че от година малка ми си има нов мъж отбзимата заживя с нас, а от 2 месеца е бременна... Не ме разбирайте погрешно много се радвам за нея, въпреки че ми е странно с друг мъж вкъщи, не съм я виждала толкова щастлива.... Но баща ми хич не е добре, когато съм при него само ме пита какво-що е вкъщи, за другия мъж...как можала толкова бързо да забременее от друг и т.н. Макар че това с бременноста предполагам е заради годините, понеже тя е на 39...а и аз винаги съм искала брат или сестра, въпреки че не съм си мислила че ще е при тези обстоятелства. Но много се притеснявам за баща ми и заради това не мога да се зарадвам напълно, освен това което ви казах започна и повече да пие забелязвам, не мисля че чак е някакъв алкохолич чак, но когато съм при него забелязвам че вечер доста пие....но през деня много рядно. Той сега живее с баба и дядо, понеже те имат апартамент тук в града. Малко мине странно понеже той слага дограми и изкарва може би 2000лв. и може спокойно да се е на квартира... Но когато го попитах за това и му казах защо и той не си намери жена, ми каза: за къде да си търсел бил вече на 45 и че цял живот е бил само с мен и майка ми и че сега живеел само заради мен. Стана ми много мъчно и гадно... Не знам какво да правя с него, все едно едвам живее....а майка ми е много щастлива. И сега ми е много странно хем много се радвам за нея, хем като отида при баща ми много унивам и ми пада настроението, знам че не е моя работа, това си е тяхноя живот, но много ми е гадно за баща ми... Извинявам се за цялата рав поема, но просто исках да си излея душата пред непознати, а и може би тоя късен ме направи малко по-смела...Съжрлявам че ви досаждам сигурно си имате много по-големи проблеми и ся ще кажете какво ни занимава това лапе тук, но просто исках да споделя. 
Виж целия пост
