🍀КСК 2020🍀 - тема 83

Това е голяма глупост и няма абсолютно никакъв смисъл. Голяма част от студентите са от други населени места, което означава, че всяка седмица ще трябва да пътуват с автобуси и влакове или трябва да останат в общежитията, където комуникацията с огромна маса от хора е неизбежна. Къде по-точно в тази "гениална" мярка се крие грижа към студентите и превенция на заразяването с вируса? Аз подобно нещо не виждам. От ден на ден все по-малоумни решения се взимат и съобщават, с извинение. Цяло лято никой нищо не мисли по въпроса, всичко се чака за последния момент.

Не вярвам дълго време да се задържи подобен график, точно по причините, споделени от Ванеса.
За ТУ засега нищо подобно не се чува.

За СУ се говори, че лекциите ще са онлайн, упражненията - на живо.
Ще чакаме заповедта да излезе.
   В Европа повечето университети ще са така онлайн лекции, пък упражненията присъствени.

В Европа е така, да, но контролът в общежитията е затегнат, въобще няма място за сравнение. Там общежитията са затворени комплекси,  има строг контрол на влизане и на излизане, докато тук - който не е поискал, не е влязъл. Отделно да не споменавам потресаващата мизерия, пренаселените стаи и липсата на възможност за нормално четене / учене.

Ако в действителност занятията в СУ протичат по подобен начин, силно се замислям дали изобщо има смисъл да заминавам за София и да започвам академичната си година. Тези мерки, конкретно за България, са неприложими и звучат смешно. Лекции онлайн, упражнения - присъствено. И как по-точно могат да протичат лекциите онлайн, през компютър, в общежитията, в стая, където има още двама други студенти, обучаващи се в различни специалности? Ако всеки си включи онлайн лекцията, какво ще стане? Отговорът е пределно ясен - пълна лудница. Поредното недообмислено решение, явяващо се като представителна извадка за българската реалност.

Как да искат младите хора да останат в България и да се развиват тук, когато всячески институциите се опитват да те сринат, да те сравнят със земята и да ти покажат, че си никой и нищо?

За СУ моята е поддразбрала, че първи курс ще са присъствено. Ще видим.
ღ Андреа ღ, не знам за коя "Европа" пишеш, но приятелка на дъщеря ми замина в средата на август за Нидерландия, за да си мине карантината. Е, страшна карантина - купони, може да си ходи до магазина и т.н. Иначе са започнали вече с ученето - онлайн.

Ванеса Трябва да се нагаждаме към новите условия на световната пандемия. И аз се дразня как ни карат да носим маски (нямам против тях), да спазваме дистанция, студентите да учат онлайн и пр., а в същото време дискотеки, нощни клубове са отворени, празнуват се събития с много гости и т.н.

Относно онлайн лекциите - предполагам, че ще се осъществяват в реално време. Ако сте двама в стая - всеки със слушалки, няма да си пречите. Вече ако трябва да се включите и да отговаряте на въпрос или да дискутирате, тогава ще се съгласувате, но това се случва толкова рядко по време на лекция, че не си струва да го мислим.
Лекциите биха могли да се записват и да се споделят онлайн. Дъщеря ми следва в Германия и там и преди Ковид, всички лекции се стриймват в реално време. За нея понякога е по-удобно да я гледа в общежитието, отколкото да пътува до университета рано сутринта например. Сега с Ковид също са въвели мерки, сходни на тези в България, та не си мислете, че само у нас го прилагат, за да ни е гадно. Някои университети в Англия и Холандия пък директно са обявили изцяло онлайн семестър. В България пак е в по-мека форма.

Голям минус на онлайн лекциите е, че липсва директния контакт с преподавателя, но пък в поток от 150-300 пак няма кой знае какви възможности за това. Няма и възможности за социализация, но все пак упражненията ще са присъствени и дори и в по-малък кръг ще се опознаете.

Контролът в общежитията може и да го затегнат, но пък студентите могат да излизат свободно и да се събират, та и сам контролът не може да реши всички проблеми. Трябва всеки да подходи отговорно и да не разчита, че опазването на здравето не зависи от него самия.

Гита Ог, изключенията не могат да служат за пример. Да, може в конкретния случай така да са се случили нещата, но аз имам приятелки, учещи в Испания, Италия, Германия - знам как стоят нещата там. За Нидерландия конкретно наблюдения нямам, но все пак съм убедена, че ситуацията не е сходна с тази в България. Не може да се сравнява "Студентски град" в София с квартал в Нидерландия, няма да е уместно по нито един параграф. За купоните и веселбите - никой няма нищо против тях, стига да са пожелателни, а не задължителни, както е в общежитията в София.

Моята сега се сети да ме пита за КСК
Дали нямало приеми януари например.

Съгласна съм, с тази разлика, че човек може сам да избере дали да отиде на ресторант, бар, дискотека, или да си остане вкъщи, докато при университетите нещата не са пожелателни, а задължителни, поне за тези, които искат да научат наистина нещо, а не само да се водят "студенти". По този начин те ме задължават сама да се изложа на риск, живеейки в общежитие, използвайки натоварения градски транспорт, посещавайки упражнения дори при по-разреден състав. Това не ми харесва.


Аз съм съвестна и знам как да се пазя, спазвам всички противоепидемични мерки, но каква е гаранцията, че човекът срещу мен ще бъде също толкова съвестен? Никаква. И докато на улицата, ако срещнеш някой, който е без маска, и можеш да го подминеш, в стаята в общежитието това няма как да се случи. Щеш, не щеш живееш с този човек, който може да няма никаква здравна култура, да смята, че вирусът е безобиден или пък измислен. Тогава как се процедира и какво може да се направи, освен да четеш молитви да не се разболееш? Не ми харесват нещата, когато са оставени на произвола на съдбата, когато на никого не му пука за теб, за това в какви условия учиш. Много им е лесно на тези, които разписват заповедите и вземат решенията, но не те са изложени на ежеминутен риск, нали?

Съжалявам, че съм толкова рязка, но вече ми дойде до гуша от малоумщини и тъпотии, с извинение. Цяло лято всички "компетентни" органи спаха, сетиха се няколко дни преди началото на академичната година да мъдрят въпроси и то по най-нескопосания начин.

Студентите са големи хора и носят отговорност за себе си. Всеки сам трябва да прецени дали и как да се пази, къде да живее, с какво да пътува, да носи маска или не. Дали си студент или работещ, все едно. Всичко е въпрос на личен избор.
А дали ще се заразиш в общежитието или в магазина за хранителни стоки, това е Божа работа.
За съжаление не можем да живеем изолирани.
Ще се наложи да се нагаждаме/нагаждате към обстановката в университета, по улиците, в градския тарнспорт, във влака, в магазина и т.н.
Какъв съквартирант ще имаш? Какъвто ти се падне. Може да е подреден, да е чистофайник, а може и да е разпилян и мърляч. Хората сме различни, но в един момент ни се налага да живеем заедно. И винаги имаш избор да не си в общежитието, да не ползваш градски транспорт, да пазаруваш онлайн и т.н.
Сигурно всички майки, които пишем тук, сме наясно, че никой на никого не е длъжен.
И вие ще го научите това, дано да не е по трудния начин.

Дунди, не съм съгласна. Това, че аз и твоето дете сме отговорни и пораснали, "големи" хора, далеч не означава, че всички 19-годишни са като нас. Повярвай ми, на такива бебета съм се нагледала, че по нищо не отстъпват на децата в детската градина.

Наясно съм, че никой на никого не е длъжен, но тук не става въпрос за това. Не очаквам някой да ми плаща таксите, да ми плаща вечерите, разходите и т.н., очаквам единствено КОРЕКТНО отношение, което смятам, че всеки би трябвало да притежава. Живеем в двадесет и първи век, в цивилизован свят, в който нещата не би трябвало да се случват като преди 500 години.

Може разсъжденията ми да изглеждат смешно, но това са те, в този им вид, в който ги представям, лишени от фалш. Разкривам се такава, каквато съм тук, пред вас, защото така смятам, че е редно. Разкривам притесненията си и вълненията си, защото през всички тези месеци се сближихме и по един или друг начин ми станахте близки и на сърце. Не виня никого от вас и съжалявам, ако звуча на моменти рязка, но това е така, защото съм част от матрицата на неизвестността. Да, голяма част от студентите биха приели всичко на шега, без да му обръщат внимание, но аз не съм като тях. Аз винаги премислям всичко, може би, защото съм прекалено отговорна и съвестна, винаги се съобразявам с останалите и не искам да навредя на никого по никакъв начин. Наясно съм, че хората са различни, светът е пъстър, както се казва, и няма как всички да са като мен, но поне искам да се притежава едно базисно ниво на коректност, особено в ситуацията, в която се намираме.

Андреа, какво би те удовлетворило?
И кое те дразни?
Искаш изцяло online или offline обучение?
Прочети пак Дунди. Опитват да ограничат задължителните контакти и струпването на много хора на едно място. Останалото е лична отговорност за решенията относно поведение.
Общежитията са със съжителство, избирайки го като вариант трябва да си преценила + и - .

Очакванията се разминават с действителността, това е. И не, не винаги ще срещаш коректно отношение. Това го няма никъде по света. Навсякъде има некоректни и нечестни хора. Без значение дали си в България или в чужбина. Разликата е в една усмивка най-общо казано. Там, по белия свят, ще те прецакат, но с усмивка. У нас ще гледаш намусени хора.
Няма нужда да си хабиш нервите за такива неща. Следвай си твоя план, подбирай си контактите, хората, с които да общуваш, за да се чувстваш добре в кожта си. Опитвай се да извлечеш най-доброто за себе си от всяка ситуация.

Нещо се загубих в превода ... кое е проблемът за теб - начинът, по който ще протичат занятията или мизерията в общежитията? Или не точно общежитията, а неяснотата на какви съквартиранти ще попаднеш? И как от първото стигна до извода, че всячески институциите се опитват да те сравнят със земята и да ти покажат, че си никой?

Ако е начинът на занятия - такъв ще бъде в много университети в Европа. Ограничават контактите където и колкото може, без да старада обучението. Предполагам, че ще има и промени в движение, когато се види дали това работи.
Общежитията се знаят какви са от доста години, не би трябвало да са изненада. Както и това, че първата година обикновено съквартирантите са лотария. После може да стават размествания, де официално, де - не съвсем. Има и квартири, във всички квартали на София, на съответните цени.

Какво, според теб, е коректно отношение, каквото търсиш?

След като не може да се осигури спазването на противоепидемичните мерки, предпочитам обучението да протече онлайн. Специалността ми не е медицинска, тоест не изисква практика и физическо присъствие, не виждам къде е проблемът обучението да протече дистанционно.

Нямам представа защо бивам изкарвана виновна, защото искам единствено нормални условия. В България няма вариант да си сам в стая в общежитията на университета, в който съм, освен ако не си с намалена трудоспособност или с някакви увреждания. Радвам се за дъщеря ти, условията звучат страхотно, дано всичко се развие по най-добрия начин.

Питаш ме кое ме дразни - ще отговоря - дразни ме безхаберието на управляващите. Взимат се решения от днес за утре, непремислени, неиздържани по нито един критерий, днес се съобщава едно, утре предишната заповед се редактира няколко пъти, съобщава се друго. Играем парадоксална за времето си игра на "Иди си - ела си". Не смятам, че това е нормално, може да съм в грешка, но това са си мои размисли.

Да не се заричам, но ако не променят нещата и в действителност се налага да учим при тази обстановка в присъствена форма, догодина ще кандидатствам в чужбина. Тази година пропуснах шанса си, водена от любовта към родината си, колкото и наивно да звучи, но догодина няма да пропусна възможността да кандидатствам в Германия. Там също не е цветя и рози, но нещата са в пъти по-уредени, отколкото тук, казвам го с горчивина.

Просто после да не се чудят някои хора защо младите предпочитат чужбина пред България. Във вашите очи сигурно съм някоя разглезена лигла, която не знае какво иска, нека това да е така, аз обаче знам, че съм човек, който иска да получи адекватни условия на положените усилия, резултати и успехи, не смятам, че това е каприз или претенция, а необходимост.