Всеки ден съжалявам за избора си

  • 10 726
  • 161
# 105
На 20 години и аз бих се ужасила да съм бременна.
Но вече е късно и трябва да решава дали ще си го гледа, или ще го даде за осиновяване.
Няма да е лесно решение.
Виж целия пост
# 106
Съвсем нормално е да се страхува, отговорността е голяма. Но, хванала си се на хорото, ще го изиграеш докрай. Раждаш и ще ти помагат роднините ти и бащата. Млада си и бързо ще си върнеш формата. Колкото повече детето расте, толкова повече ще става връзката ви силна. Да станеш майка по-рано е по-добре, вярвай ми. Успех и не се отчайвай!
Виж целия пост
# 107
Потресена съм......Само ще ти кажа , че когато родих първото си дете , не можех да си представя , че животът ми би бил по-хубав  без него! Да , ще имаш  трудни денонощия,  до годинката ми се случваше да искам да го оставя и да бягам надалече.. Бременността ми беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало! Е, имахме разногласия относно някои идеи около отглеждането и възпитанието с моя съпруг но знам че съм влюбена  в детето си и всеки ден не забравям да му кажа че е най-хубавото нещо което ми се е случвало в живота!!! Не разбрах какво имаш предвид свободата?
Скъпи майки, стига сме съдили ! Има жени, които не исккат да  бебета!! Категорично отказват дете и идеята някога да имат дете.  Лична нагласа ли е, не знам. Аз също се страхувах от аборти и раждане, но когато ги прежиееш някак разбираш че има по-страшни неща от тях - да изгубиш детето, което имаш, да изчезне, да се превърне в ангелче!!! 
Пожелавам на въпросното момиче да се отърси скоро от тези притеснения и черни мисли, Дано забрави всичко щом гушне бебето си. Не разбрах за свободата - Аз и на барове съм ходила, на фитнес на море без него на екскурзии, работя.  щом има подкрепата на роднини и съпруг, свободата е налице !
Виж целия пост
# 108
Хайде стига глупости сте писали.
Потресена била.
Момичето си признава и търси помощ.
Не е задължително всяка жена да иска дете.
Като вземете да ги пишете разни високо морални обвинения, страх да го хване човек.
Виж целия пост
# 109
Хайде стига глупости сте писали.
Потресена била.
Момичето си признава и търси помощ.
Не е задължително всяка жена да иска дете.
Като вземете да ги пишете разни високо морални обвинения, страх да го хване човек.

Точно както във всяка тема за аборт веднага изскача някой да реве, че това е убийство и как сума жени искали деца ама не можели да имат.
Виж целия пост
# 110
Да, същата работа.
Убийство било. Никой не убива желано бебе.
За да е нежелано, значи има причина.
Едно дете е ангажимент за поне 20 години. Не е само да го родиш.
Виж целия пост
# 111
И никога не съм разбирала, защото всички те "надъхват", че най-лошото тепърва предстои Grinning
Бременна и си си ок, не ти е лошо - "О, чакай да почне да тежи, киселините..", нищо драматично ти няма до края "О, раждането чакай да видиш къв ужасен ужас". Роди се без ужас по степен безкрайност и е некво спокойно спящо нещо - "Охо, сега като почнат коликите". Вземе, че няма колики - "Оо нищо не си видяла, сега зъбите.. пък като проходи, пък бебешкия пубертет..", а и финал " Е то малки деца лесно се гледат, ма да видиш като порастне" Bowtie

Или любимото ми на бременна - "О момче.. Пф мн трудни бебета момчета, колики, лепки" "Леле близнаци, това не си го представям как се гледат, Пф ужас по две"
Все едно можеш да си го избереш, промениш или нещо. Grinning

Не казвам, че всичко е цветя и рози, ма не е пък само ужас и кошмари.
Виж целия пост
# 112
Аз пък не разбирам какъв е смисъла супер много да успокоявате момичето, че всичко това е нормално. Едва ли чак толкова крайни сте били в мислите си за децата, като сте били бременни. Да, може и да е нормално сега да е стресната, но е добре за всички за в бъдеще да излезе от това състояние по някакъв начин. В този смисъл не виждам нищо полезно да сравнявате нейното състояние с това, че ви било страх и вас и подобни. Няма как тя да е с тези мисли в главата и да си повтаря, че така е с всички (защото не е ), трябва да работи над себе си и да търси помощ. Иначе как ще си гледа детето??
Виж целия пост
# 113
И аз не виждам смисъл в това да я окуражавате. Подобни мисли са доста тревожни. Ако е депресия, тя може да доведе до доста опасни последствия. Никой не може да гаранира каква майка ще е и как ще реагира на новороденото, колкото и да я успокоявате, затова да се обърне към специалист, а не към женски форум.
Виж целия пост
# 114
Знам , че ще бъда нападната от много жени тук ...но , ето да ти напиша и моето мнение .
Всеки трябва да носи отговорност за действията и постъпките си . Решила си да задържиш това дете , то е твое и на мъжа до теб . Резултат от чувствата и действията ви . То е малка , беззащитна душа която ще има нужда от Вас ( или хора )които да го обичат и да му покажат света . Свободата ти , тя си е твоя и я ограничава само мисленето ти . Да няма да е както преди , но може да е много по - хубаво - това също зависи от теб и мъжа до теб . Повечето тук ти предлагат помощ от родителите - тук аз съм в напълно различна позиция . Вашите родители са си изгледали децата , това което расте в теб си е ваша отговорност . Родителите Ви нямат нужда от поправителен изпит по родителство с внуците !!!! Дайте си време с мъжа и детето ви ( ако решиш да го задържите) и се научете да бъдете семейство . На вас ще ви е за първи път да сте родители , но не забравяй , че и детето ви за първи път е бебе и това няма да се повтори . Търпение и разбиране нуждите на другия ( без значение дали е дете , мъж , жена ) . Каквото и да решите надявам се , че няма да си поредния случай който малтретира и унищожава детски мечти и надежди . Ако не можеш да се справиш , както написах и в предния пост - потърси психолог . Отиди на училище за родители . Превърни минусите в плюсове .
Виж целия пост
# 115
А къде е смисълът да й набиваме канчето и да сипваме с големия черпак как всичко от тук нататък ще става мега гига зле и е абсолютно ненормална?
Не видях някой да казва, че не трябва да работи по темата, не видях някой да отрича необходимостта от разговор със специалист. Ама и да се раздават категорични заключения как ще си умори детето и подобни не е твърде адекватно.
Виж целия пост
# 116
Кой набива канчета? Аз тук виждам само галене с перце.
Имаше един- два по- остри коментра, но всеки има право на мнение, в края на краищата.
Виж целия пост
# 117
Аз не я галя с перце, но казах че се чувствах по абсолютно същия начин, даже и мисли за самоубийство съм имала. Сега си гледам детето и нямам такива проблеми. За това я окуражавам, за да знае, че това че се чувства така в момента, не значи нищо. Каква майка ще е времето ще покаже, но да не забравяме че и това е супер субективно. Ето по-нагоре са казали, че бабите и дядовците не трябва да помагат. На мен пък ми помагат много, малката ги обича и четиримата, супер общителна е, не е залепена за мен, което ми дава известна свобода и въздух.
Всеки намира своя начин. Според мен авторката отдавна не чете форума заради "доброжелатели".
Виж целия пост
# 118
Добре е да получи колкото се може повече помощ - от специалист, от семейство мъж, както сега така и след като роди. По добре да се окуражава, отколкото да и се казва да го остави за осиновяване.
Виж целия пост
# 119
Абе, какво осиновяване в тоя случай, бе?!
Цялото останало семейство, предполага се, иска детето (кой ги пита, нали, даже бащата кой го пита), самата майка също не е сигурна, само е уплашена и депресирана, и вие припявате за осиновяване, щото то, нали, е по-лесно и по-безконфликтно решение. Astonished

И какво е това, да се обяснява, че родителите нямали задължение да помагат - ние също знаем, че нямат, но без тяхната (и всяка друга) помощ ще стане по-лошо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия