Всеки ден съжалявам за избора си

Публикувана: 16 юли 2020, 16:54 ч.
Последно мнение: 1 авг. 2020, 15:25 ч.

10 723
161

BGM657575FM

# 30 17 юли 2020, 10:18 ч.

Около мен де що майки видях в депресии, всичките бяха млади. Явно трудно преживяват ограниченията и липсата на предишния социален живот. Та вярно си е, по един начин се гледа дете на 20, по друг на 30, но аз съм абсолютно за втория вариант. Родих малко преди 35 и ни депресия ме гонеше, ни носталгия по купони и заведения, защото се бях наживяла. Пък и стабилните нерви са си предимство, докато на 20 човек още не си е научил някои уроци и рядко му е увряла главата.

Все пак авторката е решила да остави детето, макар че причината, която изтъкна, е възможно най-нелепата, която някога съм чувала. Ще ражда, няма къде да ходи. Авторке, лично моят съвет е да не си даваш детето за осиновяване. Мисля, че след някоя и друга година горчиво ще съжаляваш.

Виж целия пост

Mama Martina

# 31 17 юли 2020, 10:30 ч.

Аз забременях на 24,детето ни беше планирано. Забременях точно на 2я месец опити и леко се стреснах. Знам,че не става като по филмите и като видях двете чертички се зарадвах страшно много. После към 3-4 месец започнаха едни мисли-ще се оправя ли,няма кой да ми помага(родителите ми са млади,работят),дали ще се справя с всичко,ами ако нещо бъркам...После започна ами ако умра по време на раждането-как ще расте детето ми без майка(абе всякакви глупости).Споделих с мъжа ми и ми даде супер много кураж,сила и подкрепа. Останалата бременност си я изкарах на работа до последния ден,ходех си на лекции,когато мъжа ми почиваше се разхождахме извън града. Опитай се да се разсейваш! Не съм се депресирала от качените килограми(12).Родих секцио,така се наложи,но всичко мина много по-леко и лесно от това,което бях чела и толкова ме беше наплашило. Бебката ни е на 7 месеца и не мога да си представя какво щях да правя,яко я нямаше нея. Всичко ще се подреди,бъди спокойна. Живота ми не е спрял,обикаляме и на почивки и на разходки и каквото се сетиш. Бебето не спира живота!!!

Виж целия пост

Месечинка виторога

Потребител

# 32 17 юли 2020, 10:33 ч.

Не разбирам от депресии, биохимии на мозъка и т.н., но за това си има лекари. Чак ми е странно, близките ти нищо ли не забелязват, толкова ли неглижират състоянието ти? Лекар ти трябва, и то спешно.

Виж целия пост

# 33 17 юли 2020, 10:45 ч.

Смятащите това състояние за лигавщини, явно никога не са виждали човек в депресия и не са наясно колко пагубни последици може да има. Обикновено се стига до лоши последици, защото проблемът се неглижира и омаловажава по подобен начин.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 34 17 юли 2020, 11:42 ч.

Отвратителен коментар, Афродита. Нито депресиите, нито психичните разстройства са шега работа. На момичето и трябва лекар и то спешно.

Виж целия пост

F

# 35 17 юли 2020, 11:45 ч.

Не вярно, че повечето бременни жени имат подобни мисли. Това е болестно състояние и авторката се нуждае спешно от специализирана помощ.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 36 17 юли 2020, 12:09 ч.

Разбира се, че не всички имат подобни мисли.
Авторката обаче трябва да се успокои и да не мисли, че само в нейната глава са тези мисли. Да, може да са по-често и постоянно да се упреква, но не е фатално това. Има и много други като нея, просто не си го признават.
Добре ще е да поговори с някой, било то и само да си излее каквото има да каже, още по-добре ще е този някой да е специалист, но не всеки има възможност!
Карай си бременността и не го мисли толкова, скоро ще мине всичко - раждане, бебе, гледане, време, излизания и т.н. все ще се наредят нещата някак. Не отделяй толкова време на мислене, каквото има да става ще става!

Виж целия пост

T

Ентусиаст

# 37 17 юли 2020, 12:10 ч.

Цитат на: Mysteriouss в чт, 16 юли 2020, 16:54

Здравейте. Може темата ми да не е за тук, но имам нужда да споделя. Не знам дали е предродилна депресия, но не издържам повече. Бременна съм в 6 месец, но не искам бебето от дъното на душата си. Всеки ден съжалявам и плача с глас, че не направих аборт. Самата мисъл за това бебе и за раждането му ме ужасява. Имам чувството, че в мен расте нещо нежелано като паразит и самата мисъл, че нещо расте в организма ми не побърква. Нямам никакво желание за това бебе и не изпитвам никакви чувства към него. Всеки ден си проклинам дните за решението ми да го оставя. Не мога да го преживея - и бебе и болници...и раждане. Искам просто да се събудя от този кошмар и отново да не съм бременна. Не мога да ви опиша колко много съжалявам, даже се старах да не използвам най-тежките думи, които ми идват наум. Намразих си живота до краен предел, чувствам се като в затвор. Не искам да отделям време на това бебе и да съществува. Искам да съм свободна. Така искрено се надявах да направя спонтанен аборт...Моля помогнеге ми.

Няма нищо по хубаво от децата .
Бог ти изпраща едно малко слънциче.
Не говори така.
Аз съм горда че ще бъда майка на момченце във 6 месец съм .
Не бъди така жестока със себе си и бебчето .Знаеш ли колко хора мечтаят да бъдат родители а ти имаш тази възможност

Виж целия пост

VickyTaylor

Ентусиаст

# 38 17 юли 2020, 12:23 ч.

Бременността и раждането са най- малкият проблем. После идва "веселото". Когато осъзнаеш, че отговаряш за живота и здравето на едно малко и беззащитно същество.

Виж целия пост

# 39 17 юли 2020, 12:26 ч.

Аз бих била много предпазлива със съветите за помощ от баби. Авторката си ги познава и знае дали може да се разчита на тях, но ако са от типа Ти нищо не разбираш, аз съм отгледала Х деца и ще ме слушаш, може съвсем да я сринат психически.

Виж целия пост

# 40 17 юли 2020, 12:41 ч.

Проблемът е в яко насадения стереотип, че всяка бременна трябва щастливо да се гали по корема и да върви сякаш лети в облаците от щастие. После разбира се задължително след раждането да гушне розовото бебенце и да бъде на седмото небе. Точно като по филмите, но за съжаление, реалността е съвсем друга. Много жени изпитват страх, неувереност и куп други негативни емоции, но около тях няма някой, който да им влезе в положението, а всички дуднат за най-голямото щастие на света, божи дар и т.н. Да, щастие е, не отричам, а за някои е и божи дар след дълги усилия. Но това момиче не вижда нещата така и няма и да ги види. Има нужда от някой, който да не я осъжда, а да я подкрепи. Дано го намери в лицето на мъжа си и дано се престраши за разговор с психолог.

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 41 17 юли 2020, 12:42 ч.

Цитат на: VickyTaylor в пт, 17 юли 2020, 12:23

Бременността и раждането са най- малкият проблем. После идва "веселото". Когато осъзнаеш, че отговаряш за живота и здравето на едно малко и беззащитно същество.

При мен беше обратното. Чувствах се като авторката през бременността. После всичко ми се видя песен. Дано и при нея е така.

Виж целия пост

# 42 17 юли 2020, 12:47 ч.

Не можете ми стъпи на малкия пръст. Лека бременност и кротко бебе мечта 🤭

Виж целия пост

Ентусиаст

# 43 17 юли 2020, 13:05 ч.

Аз пък не разбрах написаното от авторката като най-обикновен страх от бременността и раждането, от промяната и неувереност дали ще се справи. Ако е само това, тези чувства са напълно нормални.

Тя нарича бебето "паразит", казва че не го иска, не иска да му отделя време и да се занимава с него и горчиво съжалява, че го е запазила. Не й се ражда и гледа бебе, оставило го е защото я е било страх да направи аборт и не знае дали "ще се навие после да ражда"....това е много различно от бременна жена с разбъркани хормони, която не лети от щастие и има нормални страхове...

И смятам, че след раждането нещата ще са още по-зле, точно както ги описва Афродита, за съжаление. Момичето е на 20 години и вятър го вее на бял кон, както се казва. Очевидно не е готова да бъде майка, не иска и смята, че е допуснала грешка. Като й ревне бебе в ръцете съвсем ще изкука. Ще й се излиза и живее и ще съжалява, че вместо да учи и да ходи по купони, сменя памперси и дондурка бебе посред нощ, ще се озлоби към детето още повече и ще си го изкарва на него. Няма да е първата и последната.

Затова и смятам, че спешно ѝ трябва специализирана помощ, дано я потърси и да ѝ помогнат да осъзнае някои неща - че детето е факт, няма връщане назад, то не е виновно за нищо и че спешно ѝ се налагa да порасне.

Тъжна ситуация като цяло...Резултат от липса на контрацепция и запазено бебе от страх от аборт...накрая всички участници в събитието са нещастни...

Виж целия пост

VickyTaylor

Ентусиаст

# 44 17 юли 2020, 13:13 ч.

Абсолютно и аз мисля като Алина. Млад човек, осъзнал твърде късно отговорността да имаш дете с твърде повърхностни доводи за запазването му. С една дума- детска работа.И колкото повече наближа раждането, толкова по- зле ще става. А след това, не ми се мисли.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

13 150
366

Бъдещи майки

Първи (ранни) признаци за бременност / Част 2

53 133
210

Бъдещи майки

Майчинството счетоводно - 98

10 086
328

Бъдещи майки

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.