В момента чета ... 66

Този Гетсби много противоречива книга се оказва. Неведнъж срещам мнение как ги затруднила, как не я разбрали...Което ме учудва, защото на мен ми е една от любимите книги, чете се лесно, сюжетът си върви, не виждам нещо неясно.  Още повече, че е кратка. На вас как ви се струва, кое не ви харесва?

Джина, и филмът е много добър.

Не знаех, че има книга и го гледах като излезе. Сега се опитвам да го позабравя малко, че да прочета книгата, но вече няколко години не се получава 😁

Не съм чела Гетсби,  но филмът с Ди Каприо е много добър.

Една от любимите ми.

Не съм чела Сидни Шелдън,не знам защо все съм си мислила,че е малко слабичък автор за мен,а доста е обсъждан тук на моменти,ще взема да му дам шанс...аз съм в захлас с "Шепнещият" Донато Каризи и чета при всяка свободна възможност.

Сидни Шелдън е голям майстор. Помня като четох първа среща с "Ако утрото настъпи" се зашеметих, дотам че ми писна по някое време от всички тези обрати и исках да свършва. От първа до последна страница те държи на педал и не пуска дъх да поемеш. Добър е, опитай непременно. Подобен автор май не съм чела.

Задължително ще опитам,вече си свалих някои книжки на айпада:)

Що така, аз я препочетох наскоро и ми хареса доста, а аз също рядко се прехласвам по романи със завидна слава, като Майстора и Маргарита, Вино от глухарчета, Сто години самота и подобни. За тях се изисква може би по-особена нагласа, но Гетсби е лесносмилаем и темата не е толкова чужда, макар и действието да се развива преди век.

Да, точно защото е лесносмилаем. "Сто години самота" пък ми е от най-, най-любимите книги, но за нея разбирам как и защо се явява трудна, сложна, объркана...

Започнах "Мечтателката от Остенде" на Е.Е. Шмит, но въпреки че съм отпуска нямам време за четене. Харесва ми от малкото, което съм прочела. Засега по-скоро няма история, а само красиво подредени мисли, но ми е приятна за четене.
И май не съм срещала отзиви точно за този му роман, въпреки че Шмит си е известен автор.

И аз съм от не-харесалите Гетсби. Почти не помня романа, но съм сигурна че мъчно го прочетох въпреки малкия обем. 😊

Чета "Крехко равновесие". Или по- скоро мъча я. Хубава е, но не съм улучила момента за нея явно, много бавно ми върви, не ми грабва вниманието. Има и моменти в които чак не ми се чете, особено

А пък аз още съм яхнал вълната Мураками/Ишигуро.

Напоследък се отчетох с:

Мъже без жени (разкази) - Харуки Мураками
В сравнение с предния, този сборник с разкази на Харуки ми хареса.
И седемте разказа са добри и много добре подредени като хронология. Последния, който е избран и за име на сборника е събирателен за всички останали.
Мураками отново ни занимава с любимите си теми, но тук той хвърля и един тревожен поглед над демографския срив в Япония (и не само).
В Мъже без жени става въпрос за нещастни любови. Разказите са просмукани с обичайното за Мураками чувство за безнадеждност и самота. Бих добавил обаче, че тук Мураками вкарва и една смущаваща интимност, рязко набиваща се в съзнанието. Душите на героите са оголени и ние виждаме абсолютно всичко, няма нищо скрито, дори и най-съкровеното.
Най-много ми хареса ‘’Шехерезада’’

За какво говоря, когато говоря за бягането - Харуки Мураками
Автобиографичен роман в типичния за него си стил.
Книгата е страхотна и я препоръчвам горещо. Има много интересни неща от реалния живот на Мураками.
Прочетох я на един дъх както се казва.

След мръкване - Харуки Мураками
Историята разказва за една нощ в Япония… Обикновена нощ в която се случват някои обикновени и необикновени неща…
‘‘Животът ни не е разделен просто на светло и тъмно. Има и сенчеста среда. Да разпознаваш и разбираш сенките – в това се състои здравословната интелигентност.”
Поредния роман на Мураками за търсенето на Азът, за самота, вътрешната болка, за реално-нереалното.
Разказва се от първо лице, множествено число, като гледната точка е водена от невидим и неутрален режисьор.
Историята търси своя край, но накрая ние читателите трябва да я завършим. Честно казано ми малко повече с тази търсена екстравагантност. То не може всеки път.
Става, но не ми се нарежда сред любимите му произведения.

Ноктюрни (разкази) - Казуо Ишигуро
Пет новели обединени от един общ музикален съпровод, разказани отново от първо лице. Харесаха ми, въпреки че сякаш очаквах повече.
Според мен идеята всички да звучат почти еднакво е целенасочена, т.е. имаме един образ-идея. И тя е за безвъзвратно изгубената любов. Като една прекрасна музикална творба, която колкото и да е хубава, неминуемо свършва и остава само в спомените и сетивата ти. Имаме реквием на разбити сърца, спомени за за някогашна дълбока и страстна любов, докато сега са останали само тъжните спомени. Истории и за изгубените илюзии на фона на суровата реалност. Дали ще е любов, приятелска връзка, кариера, това са меланхолични разкази за нещо скъпо на душата ни, което сме изгубили нейде из пътя на живота.
Но някак си ми липсват силните внушения, типични за Ишигуро. Няма и тази дълбочина, сякаш е релаксирал докато е писал тези разкази и не се е старал прекалено много.

Така реално на Ишигуро ми остава само една непрочетена книга, но за съжаление и самата книга я няма никъде (освен може би в книжния пазар) и тя е: ''Когато бяхме сираци'' на издателство ''Рива''


А в момента съм подхванал, ''Безцветният Цукуру Тадзаки и неговите години на странстване'' - Харуки Мураками

И съм в чудена какви книжки да си взема за морето...

"Размяна на мадами", сборник разкази на Роалд Дал - развлекателни и приятни.

Здравейте. Прочетох "Прелест" на Маргарет Мацантини снощи и след това трудно заспах.Краят ме изненада..Останах очарована от стила и на писане.Бих прочела й друго от нея. Днес започнах Оризовата майка.

За Маргарет Мацантини съм чела страхотни отзиви за книгата й "Да дойдеш на света".