Късно ли е на 30 да започнеш да учиш отново?

Като човек, който е работил основно административни работи досега. Мога да кажа смело, че тези работи са в пъти по-стресиращи, изморителни и тварещи от физически тежките такива.

Бившите ми свекъри бяха зъботехници по професия. Еми, никога не го бяха практикували.

Ще бъде страхотно да го направиш ако го искаш!Особено щом още си свободна откъм задължения с мъж и деца, дори ще ти бъде по-лесно. Щом го искаш, значи ще успееш! Успех!!!

Всеки си има причина, каква е тяхната? Това, че те са решили след 3 години учене на нещо подобно, че не е за тях, не означава, че професията няма смисъл да се практикува. Малко е абсурдно да изучаваш нещо толкова конкретно и на края въобще да не се пробваш да го практикуваш. От сегашната ми гледна точка, на фона на повечето професии и работни места в България, бих казал, че зъботехниката е една от малкото смислени и с потенциал от към финансова стабилност на прилично ниво. Казвам го като човек, който е минал през повечето административни "тъпотии", опа позиции в производствените предприятия и също така съм наясно в какви условия работят и какви пари получават хората в самото производство. Говорим за големите градове. Аутсорс фирмите за услуги също съм ги минал. Още по-зле.

Перфектна професия няма или пък такава неизискваща много и трудна работа, която да се заплаща добре.
Но пък има много, при които напрежението, обема и трудността са в много повече от нормалното и на края на месеца нито си доволен от типа работа, нито от заплащането. Не мога да си представя още 30 години да продължавам в същия дух с редовното оправдание на българите "Ем те всички са зле".

Нищо абсурдно няма в това да изучаваш нещо и после да не го практикуваш. Приеми, че човек осъществява мечтата си - искал да учи нещо конкретно, сега му е дошло да започне. В повечето случаи човек смята да практикува, а какво ще се случи до края на ученето не се знае. Колкото до случая със свекърите на потребителката, навремето нямаше "искам-неискам", а имаше ограничения за право на кандидатстване - един вуз и един полувисш. И ако искаш изобщо да си студент, просто влизаш там, където те приемат и не разсъждаваш особено дали ще го практикуваш. А ако е било ученето в София, а хората от провинцията, каквато ще да е била специалността, това е осигурявало поне две години живот в София, пък нататък не е ясно, но беше начин хората да мигрират поне временно с надеждата нещо да се промени и да останат. Та, има исторически предпоставки, които определят доста неща. Не е като сега - кеф ти едно, кеф ти второ, а ако искаш и в десет вуза можеш за една година да кандидатстваш, ако ти се занимава.

Никога не е късно да се учи, мое мнение.
Живеем във време, в което хората учат повече от 1 неща, най-успелите хора са мултифункционални, разбират от своята област, но и от странични неща.
Това, което съветвам, е да мислите за прехраната. Т.е. докато учите това, което Ви влече, да имате сигурни доходи, да не разчитате само на новото занимание.

Така е, много сте прав. И аз минах през най-различни офис дейности (нали се забих да уча стопанско управление). И най-лошото е, че продължават да ме канят на интервюта само за административни и аутсорсинг работни места. То и други по сайтовете с обяви няма освен в услугите, администрация и аутсорсинга, няма никакви обяви от сферата на изкуствата например, а и от медицината рядко се появяват. За учител пък изискват лиценз или педагогика.

На мен ми куца математиката още от училище и се чувствам зле когато много се забатачвам в цифри и файлове, вървеше ми история, биология, музика и спорт, това че имам диплома по Стопанско управление не означава, че ставам за писарушка или да слушам на американци глупостите по цял ден в кол център. Лошото е, че не само в България вече масово по сайтовете с обяви има такива безсмислени позиции. Есето и книгата Bullshit Jobs на антролога David Graeber (Дейвид Гребер) не случайно са написани, наистина повечето офис дейности, особено в големите компании са напълно безсмислени, не носят нито много пари, нито удовлетворение. Аз не познавам човек, който като малък и не толкова малък си е мечтал да работи в кол център или да се занимава с папчици, обработка на данни и пр., такива няма. Приличат ми на модерната версия на поточната линия - 70 човека в един огромен офис... и затова ли да се напъваш 4 години в университет, за да си просто едно номерче? А за зъботехниката искам да попитам трябва ли да си много добър художник? На мен истинската ми любов си остава изкуството, но от "сериозните" професии обмислям зъботехника. Преди това обмислях диетология, но ще ме натоварва оплакването на пациентите и постоянното говорене за болежки и болести, а да уча за зъболекар е късно.

Никога не е късно за още знания и постижения.
А какво биха казали хората е нещо, което никак не ме вълнува, нека говорят...

Започнах да уча за пръв път на 22. Бях с две малки деца, записах техническа специалност, която изобщо не ми беше по сърце, но нямаше почти нищо друго задочно тогава в нашия град. На 43, след като децата ми вече бяха завършили висшето си образование, отново станах студентка. Учих нещо, което ми е интересно и ми харесва, учих с удоволствие, завърших една от първите по успех в курса, но тогава работех нещо съвсем друго и така и не си потърсих работа по специалността. На 49 реших, че искам да бъда учител, всъщност, цял живот съм го искала, но все имаше някакви обстоятелства, които пречат. Записах педагогическа магистратура и уча с удоволствие, даже вече се оглеждам за работа като учител. Имам колеги на по 40-45 години. Имам приятелки, които само мрънкат и се оплакват, но не правят нищо, за да променят живота си. Като се хванах на 43 да уча, моя близка ме попита: "Защо ти е това учение?" Отговорих: "Защото не искам като стана на 55-60 години, да се чудя кой път да хвана, защото никой не ме иска на работа. Защото обичам да уча и ми е приятно и интересно". Впрочем, същата тази близка, вече девет месеца е без работа, но не полага никакви усилия да научи нещо ново и полезно.
Така че никога не е късно, мнението на хората изобщо не е важно. Може би е късно единствено за свирене на музикален инструмент професионално, там, доколкото знам, се започва още от ранна детска възраст. Успех!

Късно е, сестро, когато умреш. Тогава няма да можеш да учиш нито танци, нито каквото и да е било друго.
И в крайна сметка тялото често не отговаря на възрастта на душата. Никой, абсолютно никой, не може да ти каже кога и с какво да се занимаваш, ако здравето ти го позволява. Позволи си да направиш нещо за себе си, да зарадваш теб самата. Ако ти се учат танци - танци да са.