Любители на Котки - Тема 147

Олелеее, много страшна тази Чумичка! Барби, тя от малка ли си е такава? Честно, като бех на твоу място, щях да се страхувам. Аз съм си наплашена от котки.

Момичета, аз пак с моята пиклива тема... чудя се сега, като са ни опишкани завивките, няма ли все по-често да ги ползва тях за тоалетна? Говорих преди малко с момичето от хим. чистене и тя казва, че както и да се чисти, миризма си остава. Дори и ние да не я усещаме, котките си я усещат. А аз дори и да ги изхвърля и да взема нови, то вероятно пак така ще стане, щом си харесва пух.

Не е толкова зле положението, просто нещо не беше на кеф днес. Иначе като я водя за хапче всичко става бързо и безболезнено. Днес бяхме нужни трима човека и даже един се отърва без наранявания

Ноеми, от малка си е чума, да.

Маминото губерче се е размазало от жега на дивана и спи:

Недоволна, да 🙂

Какви прелести показвате само!

Бубалеса, много бих искала да помогна, но няма да имам възможност засега. Зададоха се много разходи наведнъж. Криво ми е, че няма да мога, защото го мисля Рижия красавец. Много ви се радвам, че направихте толкова много за него. Вярвам, че ще се преборите. И той, и вие заслужавате успешен изход!
На този етап ще ви стискам палци както до момента, но щом ми се освободи малко около врата, ще пратя някой лев и аз, защото имам огромно желание да ви подкрепя в битката!

Привет. Абе извинявайте за глупавия въпрос...Има много сайтове в интернет където пише кои растения са опасни за котките. Но на практика така и не разбирам.... има ли пък такива, които можеш спокойно да си гледаш удома без да се тревожиш, че домашният любимец ще ги ръфа. Вие какви цветя имате?

Аз нямам цветя. Имах, но откак имам Джинги, вече нямам. Тоеис имам много, но са на терасата, където мацата ми няма достъп. Не че ще се отрови, просто ги разкопава.
Иначе на първа страница има линкове за опасните растения, виж ги.

Много са ви сладки маците, момичета! Ивекс, 10 секунди гледах, докато разбера каква точно форма и какво точно същество е на снимката

Откак са жегите, Джинги лежи под леглото. Не знам от слънцето ли се пази, от какво ли?

Преди малко ходих до близък магазин и взех нов, непробван досега спрей, отблъскващ котките. Напръсках напишканото на килима. Белким не припарва там да си го разпознава като вц. Махнах всички пухени завивки, не че ще умрем от студ без тях, де...

А този  препарат срещу миризми така мирише на бъз, че ми се пие бъзовина постоянно

Спам:

Момичета, замислих по повод Чумичка и по повод спасяването на котенца от улицата - когато ги вземете от дивото, не са ли диви те самите? Когато са живяли 1-2-3 месеца навън и са свикнали да се пазят и бранят, не са ли дивички, драсливи и агресивни?
Извинете, ако въпросът ми е тъп...
Това ме замисли също и как моята тотално неагресивна и мила Джинга би оцеляла, ако беше навън? Тя не може да съска, да се бори, толкова е нежна и миличка!

Миналата година, зимата, чух силно бебешко мячене от прозореца. Веднага с големия слязохме да видим какво става. Беше изпод кола, но не под колата, а някъде вътре внея, изотдолу. Взехме от вкъщи одеало и фенер и се заровихме под аудито  (беше вечер). А там, на кората под двигателя - малко коте. Опитахме се до го примамим, а то мяче, напада, съска... дойде една комшийка, любител на животните и те се порови с мен. Но ми каза, че обща позната (баба комшийка) така е била одрана от улично коте, че е получила някакъв сепсис и едвам са я спасили.

ПиратЯ и до ден днешен си остана страхливичък. Стана огромен, но с душа на зайче. Дори малко по-неочакван шум го стряска и целият подскача. Понякога ако спи и долови такъв неочакваш шум в съня си се преобръща и отскача на метър. Та явно нещо си остава у живелите малко на улицата.
Инак като е спокоен, е спокоен мощно. Кат' например възкачен на най-високото възможно и акуратно центриран... връз кухнята.

Моето още не се е окопитило съвсем, но си е бая страхливо. Особено шумовете, подскача като ужилена. Иначе от хора не я е страх, идва сама да се закача. Но то беше съвсем малко като го извадихме, не мисля че би оцеляло навън само.
Да ви кажа, то сигурно вие го знаете по-добре, но плисе комарниците не са за котки. Вчера изчезна (живее на терасата), търсихме я къде ли не, няма и няма котка. А няма как да падне, много е висок парапета и няма по какво да се качи. А то се шмугнало през ЗАТВОРЕНИЯ комарник и ни зяпа от спалнята. Нямаше щети, мрежата е здрава, само аз дето се уплаших.
А ММ вече му е като баща на котето. Само ме подсеща Нахрани я, оправи я (той не може, много киха), гледа играчки като ходихме за храна, много се привърза само с гледане отдалеч. Постоянно трябва да му напомням, че няма да е все при нас.

Ноеми, всичко си зависи от животинчето. Ще пиша много дълго, за над двадесет години и три котки.
Първата беше с апартаментска майка, закарана на село. Родено селско коте, но сред хора. Донесоха го заради мишките в службата. Унищожи ги за кратко време и после стана апартаментска, но ходеща и на село на вилата. Много кротка и възпитана, единствения път, когато е била агресивна към човек беше, като я закарах на котарак. Подлуди хората, невероятно агресивна, едвам успях да я хвана и я прибера. За съжаление беше по смутните жан-виденови времена и нямаше как да дам една заплата за ваксина. Отиде си на три години от панлевкопения...
Точно месец след като стана звездичка и я погребахме на село, се събудих рано сутринта от писъци на бебе коте от двора (живея в кооперация с двор). Утихна за малко и пак почна. Тичам аз по стълбите, на двора изхвърлена стара дървена дограма, преди да я изнесат, и между нея - едно миниатюрно трицветно уличниче. Виждат се само едни очички, които говорят - спаси ме! Вместо носле и муцунка има само кръв и съсиреци. Веднага я взех, обадих се на вета, на шефката, че няма да ходя на работа този ден, и я закарах при лекаря. Той каза, че някой изрод я е ритнал по главичката, дълго я оглежда за вътрешни наранявания, но нямаше такива. Таке се сдобих с Лъки - най-невероятната котка на света, това го казва всеки, който се е срещал с нея. За 16-те си години живот никога не си е извадила ноктите на човек, не е хъснала по човек. А някаква двукрака гадина едвам не я е убила, оказа се по-късно с лошо счупена и изкривена челюст и единия й кучешки зъб изобщо не поникна. Това не й пречеше да е невероятен хищник на село - мишки, къртици, гущери. Пребиваше всички котки и котараци на махалата, които имаха нещастието да влезнат в двора. Но в къщи единствената беля, която понякога правеше, е да събори някоя саксия, скачайки. Приятелка, без да досажда, с всички познати и непознати хора.
Като Лъки стана вездичка, се сдобих с Мъри - дворно - домашно коте от майка, прибрана като малка от приятели, живеещи в къща до София. Преди да я кастрират, забременяла на 6 месеца. Мъри беше най-бясното и диво коте от котилото. Откакто стана апартаменска столична котка, се промени тотално. Умира от страх от всичко, невероятно агресивна към всички, които не живеят с нея. Дори и към тези, които я обгрижват, когато ме няма. А с мене е невероятна лигла и мъркалница.
Така че всичко е до животинка - и при тях няма две еднакви.
Единственият плюс при моите е, че никога не са имали проблеми с хигиенните навици. Вършат ги само в тоалетната, дори и да не е чистена няколко дни, когато са останали сами в апартамента. Дори и пребитото улично бебе Лъки, като я прибрах, сипах пясък в наследеното легенче, сложих я вътре, разрових малко с лапичките и тя се изпишка.
За мене проблемите с Джинги или са поведенчески, или здравословни. Да ти кажа, мустакатите ни четат мислите и познават настроенията ни. И ако Джинги не се чувства сигурна, или осъзнава, че ще има и друга котка при нея и може да я лишат от любов и грижи, може и да се стресира. Замисли се при поредното проблемно пишкане дали не си говорила с децата за другото коте или да си го мислила.
И отново пускам любимата ми снимка на звездичката Лъки - господарката на двора на село.

Милите душички, как живеят на улицата... Ако можех всички бих спасила, но съм безсилна....
Ушатото и то идва от улицата, адски страхлив, скача от най-малкия шум, как е оцелял там не знам....
От както го осиновихме май ме приема за котка. Дебне ме, скача по мен, хапе ме, чисти, играем си, крием се, търсим се - пълна програма.

Ивекс, сетих се за сутринта, когато прибрах Лъки пребита от улицата. Като се върнахме от вета, аз я гушкам и галя , и тя веднага започна да мърка, въпреки жестоките болки, които е изпитвала. През целият й живот единственият страх, който е изпитвала, е била от големи кучета. А, и един път на село, когато по тъмно явно се сблъска с язовец на двора. Поне час след това беше двойна и с опашка като четка за шишета. И Късметка, и Мая, и Рижко на Таня са родени уличници, а не са страхливи. Всичко е до котка.