Пренатална депресия – не си сама

  • 14 096
  • 457
# 135
И ние като родители на двумесечно не сме се заробили,много държим на режима на детето,и то такъв какъвто тя го иска.Тя си ляга в осем и след това е време за нас,гушкаме се,вечеряме,гледаме филм ,пием вино,говорим си,аз се клепам с маски и серуми,ей такива неща.Ще пътуваме другия месец,но ние същото правихме и като нямахме дете,и двамата сме надрастнали баровете и мерака за хоцкане и сме си взели своето.Да имаш дете е прекрасно,като ти се усмихне или ти гука и изобщо не мислиш какви огромни жертви правиш,напротив,всичко ти идва отвътре и го правиш с желание.И двамата харесваме живота си ,както и сегашната ситуация.
Виж целия пост
# 136
Скрит текст:
Има си отделни теми за кърменето Wink
А защо майчинството трябва да е затвор? Не са малко двойките, които водят съвсем нормален живот, излизат, ходят на екскурзии и сред природата? Ако преди сте го правили какво пречи да продължите и след това?
Аз съм в края на 6 месец, на море сме, взели сме си колелата, караме, няма сутрин в която не тренирам, пия бира и вино. Разбира се, тренировките не са като преди, а количеството алкохол е от чаша, две. И зная, че има жени, които трябва да внимават мн повече от мене, но също така има и такива, които без нужда си налагат сами една камара ограничения и си създават проблеми. Моята лекарка ме изпрати с думите "плувай си, влизай си във водата, яж си всичко без сурова риба и се кефи на живота".
От сега си говорим с моят човек догодина пролетта къде ще видим бебето на планина, че да диша кислород и да поема позитиви от природата.
Аз пък много мразя максимата "яж мн за да имаш кърма". Кърмата е 90% вода и важно колко течности поемаш, а не да се тъпчеш като за последно, за да имаш кърма. И накрая си дебела, неудовлетворена, ядосана и тъжна, приличаща на кит, но гордо кърмеща жена...
Скрит текст:
Мерси. И мене ме гони депресия по повод килата преди морето вече бях +14. Обаче без бременност съм свалила 50 кг така че и сега ще мога. Моят човек знае колко ми тежи и вместо да ми казва, че съм красива и готина постоянно си прави шеги с мене, с яденето и корема ми. И накрая просто обърнах нещата на смях и вече и аз си викам "ехо корабът майка минава направете път". Малко самоирония и става по-леко на душата

Уф, тя и не е вярна тая максима, аз съм живо доказателство. Само това слушах, какво ли не ми носеха да се тъпча и файда йок. И ядене, и бози, и ядки, ами нямах кърма. Т.е. имах, но съвсем малко. Кърмих до третия месец, започнах да дохранвам, че се установи, че бебето наддава някакви мижави грамчета след кърмене и си минахме на изкуствено хранене. Приятелка, почти без гърди, със съвсем малък бюст беше, слаба, тя само на корем нарасна, течеше непрекъснато. Чудеше се какво да прави с тая непрекъснато мокреща я кърма, без да взема някакви специални мерки. Тя кърми до година. Та, явно си е до организъм.
Виж целия пост
# 137
И аз мисля, че е до организъм и не е вярна. Днес всякакви модерни максими се зараждат и носят внушението, че ако не следваш течението на "естественото" си лоша майка. Чета нон стоп "няма жена, която не може да кърми, ако не можеш, значи не го искаш достатъчно" - айде бе... за това от както свят светува има дойки има термин "млечно родство" и тн...
А колкото до "каквото ти се падне", да, каквото ти се падне, но и каквото си го направиш сам. Ако по природа си по-ленив човек или неорганизиран, едно излизане с бебе ще е ад. Аз съм много бърза в някакви неща и смея да кажа доста организирна. Ще видим де, не съм от хората, които се бият в гърдите, защото много знаят на теория и после животът им показва колко наивни и грешащи са били. Но се надявам да е въпрос на организация,  желание и пресмятане.
Виж целия пост
# 138
Ами, освен да съм изключение. Simple Smile  Първото дете три месеца, второт някъде до 5-ия изкарах, пак с дохранване. нито съм боледувала нещо, нито проблеми съм имала. Аз бях от тия, щастливите в тоя период. Нито с ММ проблеми съм имала, много пътувахме и с бебетата, педизвиквайки негодуванието на бабата-свекърва. Първият ми син пролази в Хасково на гости на моя приятелка. Едното държах в мен, по-голямото, малкият спеше в коша на количката на задната седалка и тримата, бурканчета с храна и ........пей сърце.Joy Иначе, нищо лошо да кърмиш, аз исках, ама не стана. По-лесно ми беше, отколкото да ставам, шишета да топля, мия, стерилизирам......ама, каквото такова, няма да седят гладни тия бебешори. Та залитанията в каквато и да са посока, не са добри.
Виж целия пост
# 139
Дух, да взема да се преместя при твоята гинеколожка. Щом дава колело, моята каза йок. А аз съм си съвсем добре. Ако изключим, че съм малко настинала.
Не знам какво да очаквам с бебе. Има хора тип "Ама ние всичко си правим както преди, даже и на планина ходим" и друг тип "Отидохме за една вечер някъде и ни се отели волът." Не ми се иска да си представям, че всичко ще е супер, пък то да се окаже ад. По добре да си представям ад, пък то да не се окаже чак толкова зле.
Виж целия пост
# 140
Аз мислих,че "нямам кърма" е оправдание,да ама и аз като Лабрекс пих боза,айрян,вода,стимулирах с помпата ,докато не дойде деня в който детето плака цял ден,покафеня от рев а е все на гърда и не можем да разберем какво става.Купи мъжа ми Аптамил една кутия и до там,спрях изобщо да давам гърда ,прибрах помпата и приключих.Качих много,много кг,но е било вода,защото свалях на ден по едно кило,така свалих 20,после с диета и сега имам съвсем малко.
Едит.Чичи,някои хора имат прекалено големи очаквания от бебето си,а малките човечета усещат всичко с кожата си,и при смяна на мястото може да има малко бунт.Но няма драма,нормално е,важно е как приемаш бебешките периоди и стачки.
Виж целия пост
# 141
Няма какво да се лъжем. Живата след детето се променя. И ние ходихме много, всеки свободен момент се чудихме кой път да хванем. Сега с детето е трудно. Трябва да се съобразяваш с това кога е гладно, кога му се спи, кога му се играе. Да носиш бурканчета, прибори, резервни дрехи. Трудно е. Не можеш да седнеш на спокойствие едно кафе да пиеш. Но се надявам, че като стане на 4-5-6 години ще можем да ходим на места интересни и за нея и да можем половин час да седнем някъде да хапнем.
За кърменето на една лекция казаха, че много често жените изпитват глад. Но всъщност организма изпитва жажда. В началото гледах да пия много вода, на мъжа ми беше му писнало Grinning В момента, в който седна да кърмя и се сещам за вода и все го молих да ми носи. Понякога си взимах и малко ядки да хапна. Гледах да не се тъпча.
Виж целия пост
# 142
Първата му година имаше едно 5000км навъртяни нашия младеж. Ние пътуваме доста по принцип, та не бих казала, че бебето пречеше на таз работа. В туй число два пъти на вила с приятели без други деца.. верно, на сутринта е кофти, ама Grinning
Един път седмично бабата го гледаше и ние излизахме на вечеря или нещо, да презаредя.
Та зависи - и от родителите, и от детето. Нашто беше бебе-еднорог, та не знам ако беше по-крив модел, но определено не сме били и не сме затворници.
Виж целия пост
# 143
Лабрекс, аз точно това казах, че не е вярно, че всяка жена може да кърми просто видиш ли не искала.
Чичи, аз спортувам от 10 години, а на спининг ходя от година преди да забременея. В началото и моята не даваше нищо да правя, но после се разбрахме. Не е нещо ново за мене, правех го и преди.
Виж целия пост
# 144
Няма какво да се лъжем. Живата след детето се променя. И ние ходихме много, всеки свободен момент се чудихме кой път да хванем. Сега с детето е трудно. Трябва да се съобразяваш с това кога е гладно, кога му се спи, кога му се играе. Да носиш бурканчета, прибори, резервни дрехи. Трудно е. Не можеш да седнеш на спокойствие едно кафе да пиеш. Но се надявам, че като стане на 4-5-6 години ще можем да ходим на места интересни и за нея и да можем половин час да седнем някъде да хапнем.


Със сигурност е по-трудно от соло пътувания с една раничка на гърба. Но не е невъзможно. Свикваш с организацията, багажа и дребните детайли и е приятно за всички.
Е кафе не можем да пием нормално, и ядем на смени ама и вкъщи не си стоим Grinning
Виж целия пост
# 145
И за кърмата, и за пътуванията си зависи от детето. Ако има добър сукателен рефлекс, ни помпа ти трябва, ни нищо. С ММ много пътувахме и бяхме решили, когато малкото е на 5-6 месеца да си направим роуд трип до скандинавските държави. Аз ще кърмя, една торба памперси и готово. Ха ха ха. Как се пътува, когато те будят 3-4 пъти на нощ. А и нашият монстър е сигурно единственото бебе, което ревеше, когато беше в раничка. А казват, че всички бебета обичали. Само в количка и то за кратко, най много час, иначе пак се почваше гръмогласният рев. Оооох, сега вече на 3 и половина е много по лесно, но пусти ковид.
Виж целия пост
# 146
Разбрах те, Дух-че, сега се видях и как "добре" съм написала, трябва човек да се сеща. Ама то тъй, работиш и във форума надничаш, та и акъли раздаваш чак.......на многорък Шива съм решила да се правя, ама не ми се получава много май. Joy
Виж целия пост
# 147
Аз се притеснявам, че много съм напълняла. Първо много отслабнах заради повръщане, а сега съм точно в йо йо ефект. А и тялото разгради всички мускули за да се храни и сега съм една мекичка, пфууу. И басейните са затворени и е голяма жега и мога да ходя само сутрин, тц, тц, тц. Лошо.
Виж целия пост
# 148
Филомена, имам си архив с тренировки за бременни в ю туб. Разделени са и по триместъри.  Много харесвам тренировките на body fit by Amy.
Виж целия пост
# 149
Ще хвърля едно оЧо. Имам някъде едно двд с пилатес за бременни още от първата ми бременност. Тогава не го играх, защото ми беше скучно, но сега ще трябва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия