Бременност и паническо разстройство

Моите бременности бяха желани,но на мен не ми е най-любимия период и не ми понася добре.Точно тогава изпаднах/дам в състояние на леко раздразнение.
Всичко отминава и накрая наистина идва най-хубавото.
Можеш да посещаваш психолог по време на бременността,че да не изгубиш психична форма.
Не се вкарвай във излишни притеснения от сега,отпусни се и нека се случи най-доброто за теб.

Аз не съм била чак в толкова тежки състояния като теб, но при мен бременността по-скоро ми помогна. Измести фокусът ми, спрях да се взирам в състоянията си. Даже да ми е става зле се събирам, за да съм адекватна с грижата към детето, осъзнаваш, че някой разчита на теб. Неразположенията по време на бременността  са нормални и за мен като има обяснение и съм по-спокойна, та в този смисъл поне при мен бременността не ми се отрази зле психически.

Точно така бях и аз. Измести се фокусът ми и всички гадения и повръщания си обяснявах с бременността, което ме успокояваше на 100. Освен това цялата бременност бях заета с хобита. Реших да си посветя времето на приятни занимания, които иначе с малко дете трудно бих намерила времето да осъществя. През цялата бременност правех все нещо, времето ми беше запълнено и това ми помогна много. Лекарства не е желателно да се пият през бременността, особено антидепресанти , но аз мисля, че ако все пак се случи да изпаднеш в дупка, биха ти дали нещо хомеопатично в най- лекият му вариант. И все пак, ти не се оставяй на лошите мисли да те управляват, а се занимавай с нещо приятно за теб, ако трябва си направи график. И в крайна сметка  нали заеш, всеобщата истина- "На страха очите са големи". и че - от паник атаки никой досега не е умрял. Ако не си чела книгата на Луиз Хей- "Излекувай живота си", препоръчвам ти я. Може да ти е от полза.

Благодаря, че се включвате, момичета! Аз имам фобия от повръщане откакто съм с паническо разстройство. А фобия от забременяване имам откакто водя полов живот и винаги съм се пазила до степен на параноя чак. Никога не съм искала да се окажа неочаквано бременна и сега сякаш ми е малко трудно да превключа на другата крайност. Отделно си мисля, че не мога без Ривотрил, но не в буквалния смисъл. Просто мисълта, че е в чантата ми и при нужда ще ме спаси, ми е достатъчна, за да съм спокойна. Случвало се е да го забравя при смяна на чантата и като се усетя, че не е в мен, направо ми скача пулса за секунди. Знам, че звучи глупаво, но той ми дава някаква сигурност, която ще загубя при бременност, защото е изключено да го пия. И имам чувството, че само мисълта за това ще ме докара до лудост. Отделно, че ако въобще успея да забременея, ще изкарам бременността сама, понеже с приятелят ми живеем в различни градове, а нито един от двамата не може да отиде при другия. За мен няма работа при него, а борсата не ми е никаква оферта преди бременност, на сегашната ми работа ме осигуряват на доста добра заплата, което ми е много важно. Той не може да дойде, понеже стартира бизнес, който е труден и изисква присъствието му, ако дойде при мен, ще загубим адски много като сума, а и не само. Просто обстоятелствата не ни позволяват да сме на едно място. Може би и този факт, че ще съм сама ме напряга допълнително. Идеята е да си изкарам бременността на сегашната ми работа, а след това да се прибера при него. Според вас това налудничаво ли е?

Изобщо не е налудничева,стига физически да нямаш нужда от него!Даже ще е по-добре от раз да не сменяш средата в която си.Пък и ще изкараш някой -друг лев!
Наистина ли са фобии?

Фобии са, за съжаление. Фобията от повръщане я развих заради паник атаките, защото винаги започваше да ми се гади зверски на всякакви неподходящи места - докато чакам на някоя каса в магазина, докато съм на маникюр, докато пътувам с градския транспорт. Мисълта да повърна пред други хора ме ужасява. Психотерапията никога не ми е помагала, а съм пробвала при няколко специалисти, просто не е моето нещо явно. Винаги сама съм се измъквала от тежките моменти.
Реално не съм от хората, които изпитват нужда от някого до степен да изпадна в депресия, дори често обичам да съм сама. Повече ми е притеснено от чисто практична гледна точка може би, а и сякаш си мисля, че ако бащата на детето ми не преживее с мен всички вълнения покрай бременността, сякаш после ще ни е адски трудно, когато се съберем. Не знам, мисля си някакви неща, премислям ги и така.

По време на бременността ти  от общо 9 месеца бременност, имаш право на 6 месеца платен болничен- за цялата  бременност. Отделно от 7-мия месец вече официално спираш да ходиш на работа, защото излизаш в болничен по майчинство. Аз работих до 5-тия месец и след това започнах да  взимам болничен. Та, в правото ти  е , ако имаш достатъчно стаж , да си взимаш предостатъчно болнични и да си караш спокойно бременността при мъжа, хем си получаваш и пари. Та, няма какво да те притеснява. От повръщането хич не се плаши, повърнеш ли, веднага ти олеква. Всичко това е временно, само се настрой положително. Накрая го удари на шопинг за детето . Защо мислите да са лоши, като може да бъдат и хубави?

6 месеца болничен не бих ползвала за нищо на света, освен ако не карам рискова бременност. Мразя болничните, излизала съм максимум 3 пъти в живота ми и то за супер сериозни неща. Не толерирам и хора, които излизат в болнични, само защото имат това право, а реално не се чувстват зле. А и нямам файда от болнични.

Аз в болнични за кеф никога не съм излизала, но през бременността си позволих  лукса от 2 месеца. Не ми дреме кой ме толерира и кой не, полагаха ми се по право , и с право съм си ги ползвала. Аз те информирах какви ти са правата, пък кое ти е приоритет си е твой проблем.

Аз не съм имала предвид теб, няма защо да реагираш по този начин. Всеки е с различни разбирания, моите не включват болнични без сериозна причина. А и чисто финансово се губи смисълът да се водиш на работа, а да си в толкова дълъг болничен.

Решения има, въпросът е ти дали си готова за дете. Звучиш като че търсиш за себе си оправдание. При силни депресии дори бременни жени пият антидепресанти,така че Ривотрила може да ти остане за кураж в чантата. Не може целият ти живот да бъде подчинен на страха, след време ще съжаляваш.

Здравей. Страдах от тревожност и панически атаки от 16 годишна. И аз като теб много се страхувах и се чуех как ще ми се отрази една бременност и за това дълго време я отлагах. Само, че мъжът ми е много упорит и не ми позволи дълго време да се чудя и мая. Каза почваме сега след сватбата. Бях на 28г тогава. Съгласих се, но много ме беше страх, защото тъкмо последните няколко години бях добре и не исках да се връщам към онези състояния. Само да подчертая , че никога не съм пила каквито и да било лекарства. Не знам до колко при мен е било тежко положението, но сама някак си успявах да се успокоя. Забременях след около 1г и половина, не стана веднага. През това време докато се опитвах да забременея някак си се бях успокоила , че ето то не става веднага и някак си спечелих и време, за да приема тази мисъл. Забременях и бях адски щастлива. Няма да крия, че се върна тревожността , защото се чувствах все уморена, все притеснена как ли се развива бебето. Тъй като бях и с проблеми с щитовидната жлеза, тя още повече ми засилваше оплакванията. Бременността като такава мина леко, нямаше никакви проблеми нито с бебето нито с мен. Всичко беше в главата ми. Минава се този период. На мен ми помогна това, че от 5тия месец излязох болнични и си бях вкъщи. Много почивах, разхождах се и спях. Но исках да излизам сама , хората ми пречеха и ме дразнеха, но това беше по-скоро заради хормоните. След раждането ме обзе такава еуфория, беше страхотно. Започнах да излизам с майки от квартала, по цял ден навън, детето ми даде смисъл, беше страхотно и пак искам да го изпитам за това правим опити за второ. Така, че виждаш , че тревожността и паниката не са основание да нямаме деца. Аз се паникьосвам от всичко  - да отида на зъболекар,да ми вземат кръв и т.н. , но не можем да спрем да вършим тези неща. Аз също препоръчвам психолог ако забременееш. Ще ти помогне със сигурност.

Стрина Калина, и аз мислех да пускам подобна тема ще следя отговорите.Аз също съм с ПР от 5г ,а искаме бебче и лошото е ,че съм на 39 г и вече нямам време за губене Мен също ме е страх дали ще мога да изкарам 9 месеца,дали ПА няма да навредят на бебето.В момента съм горе долу стабилна,но...Чела съм за мами,които са забременели и ПР е изчезнало с бременността.

Здравейте,


Аз също преди няколко години имах тревожност. При мен се изразяваше предимно в тревожни мисли, без никакви физически симптоми, в много редки случаи сърцебиене, на което някак не обръщах внимание. Не съм пила абсолютно никакви лекарства тогава. Започнах дихателни практики и медитация и всичко попремина.

Сега започнахме опити за бебе и след една прекъсната в ранен етап бременност и нарушен хормонален дисбаланс нещата отново се появиха, този път обаче с доста физически прояви. Даже незнам дали е само заради хормоните или просто тревожността се е завърнала. Това, че незнам точната причина за тези състояния още повече ме обърква и започвам да се притеснявам също какво би било по време на бременност. Знам едно, че всяко едно такова изпитание ни прави по-силни и накрая всичко ще е наред при всяка една от нас. Но си е доста трудно понякога. В тази връзка искам да попитам някой дали е пробвал боуен терапия или някакъв друг вид алтернативна медицина, тъй като според мен лекарствата при тези състояния само потискат емоциите ни още по-нарътре.