Пренатална депресия – не си сама

  • 13 896
  • 457
# 15
Абе, те бебоците след раждането са толкова червени, сбръчкани и слузести, че не виждам как става тая работа с любовта от пръв поглед. За мен това са митове, които се поддържат точно за да не отчайват бременните. Красиви, белички, гукащи бебета със сини очи има само по филмите или поне първите дни съвсем не са такива, а стават чак след време.
Виж целия пост
# 16
Нашето беше симпатично всъщност. Даже помня като ми го показаха, че ми се смяха понеже заключих, че не е сбръчкан и грозен, ми е много хубав. Но нямах никаква причинно-следствена връзка , че точно този вързоп са извадили точно от моя корем. Чудех се дали при естествено раждане не би била по-различна връзката..
Виж целия пост
# 17
Аз се чувствах изключително странно, че това същество вече не е част от мен. Даже ми беше тъжно и не исках да го деля с другите, исках да си останем свързани. Грозно и сбръчкано, то си беше моето и ми беше много мило и свидно.
Виж целия пост
# 18
И аз мисля съм писала в някои от предните теми. За мен лично няма такова нещо като луда и безгранична любов към някакъв тест за бременност. Обичта идва с врвмето и при всеки различно. С първото ни дете нямах идея как ще се чувствам след като родя. Спомням си, че след като родих гледах детето в креватчето до мен и тогава осъзнах, че аз нося отговорност за нея. Че аз съм там, за да й помогна да се чувства малко по-комфортно в тази ситуация, която е променила животът й от вътреутробно състояние в раждане и живот извън средата, която я е заобикаляла девет месеца и ако за мен това е стрес, за нея е стократно повече. И така, вече 8 години съм до нея, за да й помагам. С времето дойде обичта, привързването, ядовете, когато не ме слуша....никак не са само цветя и рози отношенията с децата. С второто ни дете нещата са по-улегнали,  вече знам какво да очаквам.
Бременността за съжаление не е най-прекрасният момент от живота, нито пък раждането. Макар че не съм имала кой знае какви проблемни бременности. Никак не тръпнех пт нетърпение да се срещна с бебетата си, напротив, чакам с нетърпение да поотрасне малко и второто за да мога да общувам пълноценно и с него. За мен любовта се изгражда с времето докато се бориш с гадния зъб, който не иска да избие, поредните 40 гр температура, с тръгването на детето на градина, с проблемите с приятелите и отношенията с тях.
Иначе и двата пъти когато видях двете черти на теста изпадах в безумна радост. Първият път защото не знаех дали ще забременея, а вторият, защото 4 години се опитвах да забременея. Но това чувство не е имало нищо общо с бебето, растящо в мен. Така че съвсем добре разбирам всички бъдещи майки, за които не всичко е цветя и рози и които са втрещени, че нещата не се случват като по филмите. Да, реалността и животът не са никога еднозначни.
Виж целия пост
# 19
При мен пък беше обратното - след като премина шока от положителния тест, много бързо обикнах бебето в корема си, ама много силно. След като родих обаче и ми я дадоха изпитвах по-скоро страх и чудене какво ще го правя това бебе, отколкото любов.
Беше ми много мъчно за корема и бременността, за усещането бебе да те рита отвътре, имах чувството, че цял живот съм била бременна и сега са ми го отнели.
Не можех и да повярвам, че това е същото бебе, което е било в корема ми и някак си не можах веднага да насоча любовта, която изпитвах към "онова" бебе към вече роденото ми дете. Малко шантаво звучи сигурно.

Около две седмици след изписването с мъжа ми си говорихме, че още не можем да се осъзнаем съвсем като родители и приемаме вързопчето като отговорност и ангажимент, но все още не можем да кажем, че изпитваме някаква огромна любов.
Мен, лично всички тези приказки как като видиш детето всичко се забравяло, как си живял само за този момент, как нямало по-голямо щастие, ме караха да се чувствам леко ненормална и виновна, че само аз съм такъв ръб и не изпитвам подобни чувства.
Не помня кога точно заобичах детето, но стана с времето.
Сега обаче когато вече знам какво е, имам чувството, че ако има второ ще го обичам от самото начало, от първия миг, както го описват...ама знае ли човек...

Раждах вагинално, дадоха ми бебето веднага, не мисля, че това е от решаващо значение за връзката.
Виж целия пост
# 20
Ох, с тия килограми.....Като ме изписваха, една позната мед. сестра ме води при доктора за някакви документи, влизаме, аз прищъпната в една синя вталена рокля, ама с обувалка влязох в нея, щот съм си мислила, че ще съм много елегантна явно или по-скоро желание за такава съм имала, и моята позната ми прави една презентация:" докторе, водя ти едно хубаво момиче!", а докторът, както ровеше нещо, наведен над бюрото, само вдигна глава и каза "хубаво бидонче!" и продължи. Идеше ми да ги убия и двамата! Joy
Аз общо-взето лесно свалих килограмите, е имах 3-4 вповече от преди раждането, но не нещо фрапиращо. Но пък бързо започнах да наддавам със следващото бебче, така че нямах време да се радвам. Но и след второто раждане не съм се тормозила много за кг, въпреки че правеха опити да ме тъпчат с какво ми не, защото кърма нямах като хората. Хранех се нормално, ни да гладувам, ни да се тъпча. Пък като започна тичането и след двамата, щото си бяха като близнаци, там вече отслабването си тръгна по естествен път.
Виж целия пост
# 21
Вече съм в 17 г.с и не се радвам на бременността. Детето е желано, искано, чакано, представях си бременността, като  много хубав период от живота. Смятах, че ще ми е леко и щастливо. Точно обратното-гадене нон стоп, отпадналост и тъга. Притеснения как ще родя, как ще се справя, защото имам и друго заболяване, което през бременността се обостри. Приятелят ми ме дразни, въпреки че е съвсем нормален човек! Имам две близки жени, които смятах че са ми приятелки, а усещам, че ми завиждат за бременността. Мразя усещането, да има нещо в мен, искам да съм както преди слаба и със стегнато тяло. Страх ме е, че няма да мога да си възстановя фигурата. Хората, които срещам ми обясняват колко лека бременност са имали и как ме очакват най-прекрасните дни в живота ми. Това ме побърква още повече, защото усещанията ми са точно обратните.
Даже смятам, че и други жени са изпитвали страх и несигурност, но за да го играят на перфектни майки героини, просто мълчат.
Виж целия пост
# 22
Мълчат ами, тук ако не беше анонимен форума, дали щяха мн от нас, вкл и аз да си признаем.
Виж целия пост
# 23
При мен 2те чертички също са много чакани, бях ужасно щастлива, когато ги видях. В 13г.с. съм и поне за сега не се страхувам от самото раждане или какво ме чака след това, моят проблем е свързан със сегашното ми състояние. От почти 2 месеца почти не мога да стана от леглото, почти не се храня, с мъка пия вода, на няколко пъти бях в болница, за да ме закрепват със системи, но съм чувствам ужасно Sad.. Тъжна съм, никой не ме разбира, хората дори не знаят как да разговарят с мен вече.. Отделно живея с приятеля си далеч от България и дори нямам други близки освен него тук. Не съм ядосана на бебето, просто се чувствам ужасно, но единственото, което чувам от всички е: "утре може да е по-добре.." или "скоро ще свърши..".. И знам, че няма как да ми помогнат, но просто искам да спре това гадене, искам да се почувствам нормална, да мога спокойно да се изкъпя или да изляза навън.. 😢. Може би има някоя като мен, която също има нужда някой просто да я разбере?
Виж целия пост
# 24
Едва в 10 ГС съм и вече съм повече ужасена, изнервена и плачлива, отколкото щастлива. Нямам никаква идея какво ще го правя като се роди и как ще го гледам. Мисълта за ограничената свобода покрай бебето ме изнервят още повече. При мен дори и обикновения цикъл минава с депресии, та сега ли ще ми се разминат. Говоренето, пазаруването за бебе, сякаш помага, но нали нямам още 3 месеца, още не трябвало да се говори. Дори МП не иска. Disappointed
MDarinova, и аз съм тъжна и никой не те разбира, защото нали уж идва най голямото щастие и трябва да летиш сред облаците. В болница сигурно е още по зле.
Виж целия пост
# 25
Още не трябвало да се говори... Ега ти суеверията. Не им робувай.
Виж целия пост
# 26
Моят съвет към бременните е да си изживеете емоциите покрай бременността в пълнота и без предразсъдъци. Като ви е мъчно, страдайте, плачете, като ви е весело се смейте и каквото и да си мислите че ще се случи след като родите, изобщо няма да е такова. Няма как да си представите емоциите, чувството,  ежедневието и всичко останало битово преди да го преживеете. Нещата се подреждат по един толкова естествен начин,  че в един момент ще се обърнете и ще осъзнаете, че са минали едни 5-6 месеца и всичко е наред.
Виж целия пост
# 27
Благодаря, че я има тази тема и форума, защото се чувствам като бяла екзотична врана! Жените, на които споделям, че ми е лошо и ми се гади ме гледат като извънземно, сякаш са забравили какво е... По-младите , пък изумяват какво чувствам, защото всички, с които споделям са имали просто прелестна и лека бременност!
Добре че, прочетох мненията тук, за да се успокоя, че не съм само аз със страхове и лошо настроение!
Виж целия пост
# 28
И аз благодаря на всички, които споделиха.
На мен също ми е неудобно да говоря за бебето пред познати, които отдавна се мъчат да имат дете. Чувствам се зле за тях.

Аз много неща искам да споделя и да отговоря на част от постовете как аз съм започнала лека по лека да преминавам през нещата, но ще е утре
Виж целия пост
# 29
Още не трябвало да се говори... Ега ти суеверията. Не им робувай.

+100
То всичкото хубаво, та остава и на всичките бабини дивитини да се вярва.
Говорили сме по много и с всички. И наште, и всички близки приятели знаеха много преди заветния трети месец. И си пазарувах за бебето като реша.
А и се постригвах, боядисвах, пътувах и т. н. В смисъл ако спазвах всички суеверия категорично щях да мръдна Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия