Неща които искам да кажа, но...

На тази възраст хората навлизат и в друг етап от жизнения, психологически, личностен, дори биологичен цикъл. Жените на 40 вече са се възпроизвели и тепърва рядко им се раждат деца, а вече родените са поотгледани. Изкарали са поне едно образование, имат някакъв опит натрупан в една или две професии. Има и такива, които ги избива на изневери, нови мъже, безспирни разкрасителни процедури, "личностно развитие" и подобни. Срещат се и депресии, увлечения по езотерики, религиозни течения. Мъжете са същата работа - стигнат до 40-50 и тях ги тресне на тема екзистенциални въпроси. Всичко се случва точно по природните цикли. Едно време на 40-50 хората са били вече старци, внуци са имали, биологично тази възраст вече е преклонна. Ние имаме късмет, че живеем в относително благоприятни времена и затова се достига възраст до 70-80, но пък там се започва с по-неприятни болести, деменции и т.н.

В момента половината потребителки в темата се впечатляват от разни неща, защото са все още млади майки. Като поостареят ще им дойде друг акъл и вече някои неща няма да са толкова възмутителни за тях.

Тази тема стана достойна за "Семейни отношения".... по 50 мнения в минута се генерират и се дъвче едно и също. 😀

Мами, как едва собствените изтърпяват, защо са ги родили тогава
Никога детето ми не ме е дразнело, ядосването е етап от израстването...никога не съм я ударила дори. Да, говорим, възпитаваме...нали сме родители за това...

Yummy Mommy, аз нямах предвид теб, а всичките 536378485 поста преди това за яслите/градините.

А как гледате на идеята бащата да си остане вкъщи и да гледа децата, докато майката изкарва парите за семейството?
Наблюдавам този модел тук, където съм, не много често, но не е изключение.

Иначе аз никога не бих могла да си стоя вкъщи 15 години и да отглеждам деца. Човек губи трудовите си навици и дисциплина. Като стоиш вкъщи не си на нормиран ден. Дали ще станеш в осем или в десет, дали ще изпереш и напазаруваш и дори сготвиш днес или утре няма голямо значение. На работа щеш не щеш си поставен в рамки, трябва да следваш правила, а човек по природа гледа да избяга от рамките. Като си правил каквото и когато искаш в продължение на 5-10-15 години, после трудно влизаш в калъпа на работещ човек с нормирано работно време, трудно се пречупваш да се подчиняваш на началници и да се съобразяваш с колеги и клиенти.

Налага ми се понякога да интервюирам и наемам хора. Никога не бих дори прочела цялото резюме на човек, който е търкал диваните вкъщи цели 15 години, независимо колко дипломи е придобил и колко езика е научил (сам вкъщи). Представям си също и какво е нивото и на образованията и на владеенето на езика. Сто пъти бих предпочела и наела млад човек с образование, дори и с минимален или никакъв стаж, отколкото около 40-сет годишен с пет дипломи, нула опит, но безброй претенции.

Както има трудни за изтърпяване възрастни, така има и такива деца. Това че твоите не са от тях, не значи, че не съществуват.
Моят големия син примерно е непоносим. Държи се неадкватно, праи се на разсеян, не отговаря на въпроси, а задава такива или напада без никаква причина, обижда ме пак без никаква причина. Така се държи и с брат си и сестра си - те са му дали пълен игнор, но аз не мога и непрекъснато го питам да обясни защо така се държи.
Конкретен пример от оня ден давам. Значи отивам в стаята му да му кажа добро утро и да го гушна. Той ме бута и крещи да се махам. Питам го що не мога да го цункам. И той Щото уча. По-късно през деня пак като се разминаваме той бяга  от мен. Питам го пак що се държи така и той Не разбирам за кво говориш, нищо не правя, ти си луда, ходи да се лекуваш, постоянно крещиш и т.под. Което е лъжа щото аз го знам че не е много наред и все по терлици стъпвам покрай него да се не ядоса. Изпаднах в нервна криза при това поведение и наистина се разкрещях. Викнах баща му да му обясни на него и той продължава Не правя нищо, имах да уча и т.под. Никакъв смислен отговор. Ако така говори на баща си оня ще му тропне по масата. Ама на мен като ми говори е ОК - не реагира, не чува и не вижда. Само като му кажа да реагира му казва Не е ОК така да се държиш. И точка. Решихме да го накажем 1 месец без да играе на компа. Реакцията му беше ОК, тогава продавам компютъра. После вечерта влязох да го проверя - беше включил компютъра. На др ден той и баща му заминаваха за Франция и станах рано да ги изпратя. Прегърнах се с мъжа ми, а сина ми стои като пън. Аз не посягам да го прегърна щото съм сърдита и не искам пак да ме бута и гони. Баща му му каза да ми каже чао и той дойде да ме гушне. Тогава на ушенце го питах пак що се е държал така предния ден. Отговорът му беше "Щото миришех на пот".
Това е просто един от безбойните примери за неадекватно и провокативно поведение.

Скрек, на колко години е големият ти син?

Бабри, на работа е по-лесно. Поне на мен ми е по-лесно именно защото работният ден е нормиран и си спазвам длъжностната характеристика - правя това, което ми е по нея, а не нещо, което не ми влиза в задълженията. Когато свърши работното време си отивам вкъщи.  Зная кои решения са мои и нося отговорност за тях и кои са на шефа - и той да си носи отговорността за тях и не позволявам да ми "делегират" задължения, които не са мои, защото по длъжностна характеристика няма как да се делегират задължения (все пак, на мен едното ми образование е точно такова). Мога още утре да си подам предизвестието по всички точки и алинеи на КТ, ако реша, че не ми е изгодно или е нарушено равновесието, или пък имам някакви други планове. Както се казва - нищо лично, просто бизнес.  Така че работата е доста по-изгодна в сравнение с гледането на деца вкъщи. За трудовите навици - това са организационни навици, нося отговорност за живи хора - трябва да им осигуря  изпълнението на определени задачи, да се спази график. Не знам как си го представяш това със ставането в десет, това не е почивка, а е работа - всички деца имат склонност да си искат точно определени неща в точно определено време, обичат рутината и щеш-нещеш я спазваш, колкото и да не ти се занимава точно сега със закуска, водене на разходка или в по-голяма възраст с всички извънкласни занимания, домашни и т.н. Определено беше по-трудно да напасна графиците на децата и всичко вкъщи навремето, отколкото сега да напасна графиците на работа. Съвсем спокойно мога да се справя с организацията в един офис и задачите на хората. С децата вкъщи няма отпуск, няма болнични, няма колега, който временно да замести - оправяш се сам, а децата не можеш да ги отмениш като ангажимент, нито можеш да си подадеш предизвестието и да отидеш на нещо по-изгодно. Деца са - гледаш си ги и толкова.
Иначе разбирам защо би искала млад човек - защото той няма опит и по-лесно се връзва. При мен нещата вече са съвсем различни, къде е границата на задълженията. Аз вече съм на етапа, в който спазвам трудовата дисциплина до границата на трудоните изисквания на длъжността като наемен работник, а когато работя самостоятелно - по моите правила. Всеки си гледа бизнеса, това е.

О, аз само кликнах GPA en Ukraine и един нов свят се откри пред мен. То сайтове, то компании, то конкуренция...

Ями Мами, права си, че е трудно. Аз не бих могла да се справя.

Бабри, това ми е мечтата Бяхме решили този път мъжът ми да излезе в бащинство, но котка ми мина път

Да, трудно е.
Няма ден, в който някой клиент или познат да не ми казва, че не знаят как се справям и как никога не биха работили това.
Но аз работя с деца само на работещи майки, които са учители, и сама си определям правилата, часовете, парите и програмата. Никога не бих взела дете в ясла/ градина на пълен ден, чиято майка е в майчинство , има ваканция или неработни дни, или е неработеща у дома.

От цялата дискусия кой как си гледал детето: с/ без ясли; с / без помощ от бащата, с / без висше образование.....само това ми направи силно впечатление.
Страшно е. Да си го представя.
А бизнесът е явно вече утвърден и проспериращ....

на 15. Но той си е особняк от как се е родил

О, проспериращ е, и в Украйна, и в Русия. Дори имаха проблем покрай карантината за вируса, че новородени бебета вече са с отказ от сурогатните майки, а биологичните поръчители не могат да отидат да си ги вземат от родилното, защото границите бяха затворени. Бяха намерили в един апартамент в Москва новородени бебета, които не са взети от чужденците и стана голям скандал.

Около нас не са изключение бащите-домакини. Но и нагледно видях как се прави съвместяване, т.е. двамата на непълен работен ден и се въртят през седмицата с децата и домакинството. Ние също с мъжа сме въртяли различни модели според нуждите на семейството към момента. Аз съм стояла вкъщи, мъжа е стоял, каквото може и прави единя, го може и прави и другия.

Philomena, тук имаше предаване за тези сделки преди няколко години - направо е стряскащо колко счупен е на някои хора моралния компас. И не говоря за сурогатството като такова, а за отделни хора (родители, лекари, служители и т.н.) и неадекватността им когато няма качествен контрол на процеса...

За този скандал не знам, но за сурогатните деца на една сюрия руски звезди, съм чела....
Попадала съм на материали, през призмата на православието.