Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 66

Не знам супер много подробности. Живея в чужбина и отдавна не сме се виждали с баща ми. Прати ми поскедната си епикриза, но не я разбирам особено....абе щом има разсейки навсякъде е пътник няма какво да се лъжем.

Привет, момичета!
Морето беше и сега пак започват моментите на противоречиво мислене и (май) безмислени въпроси.
Чакат ме изследвания за да видим ще пасна ли на тази имунотерапия. Междувременно, попрочетох това-онова, обърках се повече от необходимото за добро душевно здраве, и пак спя на пресекулки.
Ще съм ви благодарна да ми отговорите на някои въпроси, ако можете разбира се:
Изчетох “договорът” за терапия, в който е опоменато че може да се прекрати с лечението по медицински причини( лекарска преценка) и по моя воля. Обаче се замислих, ако това се случи( по някакви причини), дали мога да продължа с някаква друга терапия, и възможно ли е да е на същото място? Струва ми се страшно, че след като не действа нито лъчетерапия, нито химия с платина, нито операция, не остават варианти за полезен ход.
Втората мъка ми по отношение на работата. Много искам да съм смислена, това ще ми помогне и да не си пълня главата с още страхове. Обаче се притеснявам да не се наложи да зарежа и,езиците си посред нищото, ако не ми понася терапията. И вие как сте се справили с тоя проблем, всеки месец да ви няма по ден-два заради процедури? Въобще, на или не на работа е по- разумен вариант, следвайки от опита ви? А работодателите ви как възприемат този казус?
Третата е прозаична. От както ме оперираха все си имам проблем с перисталтиката, и и ам усещането че вече се изчерпват разхлабителни те на пазара които действат. Моя позната на която махнаха жлъчка сподели, че хирургът и казал че след тежка операция 10% от пациентите не възобновяват нормалните функции на отделителната система до края на живота си. Някоя от вас да се е срещала с този проблем? И някакво решение въобще има ли?

По повод на споделеното от Marittaa, представям си какъв ужас е това да се чувстваш безсилен. Няма идея какво решение в крайна сметка ще вземе баща ти, но си мисля че като си в чужбина е добре да му осигуриш CBD с по-висока концентрация, най-малко заради комфорта. Между  другото, в част от проучванията се твърди че действа подтискащо на развитието на някои видове тумори, включително и на бял дроб. В този ред, аз като дъщеря която се грижи за родителите си от 200 км, демек основно ме гризе съвестта и пращам някакви илачи или ги нося няколко пъти в годината, бих мислила в посока на това да му осигуря спокойствие. Колежка гледа майка СИС с последен стадий няколко месеца и сподели, че дори е намерила човек тук, в София, който правил масло с висока концентрация за да се потуши болката, и че това и е дало два месеца живот повече.
Не зная колко адекватен е тоя съвет, но зная че в тази ситуация  яма много какво да се направи ако баща ти не реши да се бори.
Та, надявам се сте добре и се радвате на последните слънчеви дни( това лято ми се видя разкошно-зелено и влажно)

Надкинка, трябва да опиташ с тази нова терапия, може да ти подейства добре.
За работата всеки си преценява сам колко сили има и дали може да ги съчетава. Аз ходех на работа след химиите - 1 седмица почивах, 2 работех и по време на лъчето също - голямо тичане беше един ден отида, един не , по половин ден и така, но часовете ми бяха все по различно време. За една година (напипах си тумора точно преди година) не съм се възстановила напълно. Може би ако си бях стояла вкъщи  по време на цялото лечение, щях да имам повече сили. За колегиалността - много зависи от хората с които работиш, дано проявяват разбиране. Моята колежка отнесе основното натоварване през тази една година, шефът също прояви разбиране. Крайно време е да се стегна обаче и да съм по-ефективна, че и търпението има граници.
Аз също имам проблем с перисталтиката отвреме навреме, преди години ползвах ХУСК, това са фибри от индийски живовляк, които се разтварят във вода и ми помагаше.

Преди 3,5 г ходех на работа около седмица след химиотерапията, лъчетерапията ми беше сутрин и също ходех на работа. Един месец след лъче (Т.е. 2 след химиите) отидох на ски - малко по-уморена бях, но явно съм се възстановила, щом съм карала. Всички в офиса много съдействаха и подкрепяха - знаеха, че с това иди ми - дойди ми голяма работа няма да свърша, но че е важно за мен да ходя, за да се чувствам пълноценна. Сега обаче - с Ковид - не бих ходила на работа, ако съм на химии - имунната система ще е тотално компрометирана и е опасно според мен, но пак е въпрос на лична преценка. Няма ли възможност за хоум офис - хем безопасно, хем полезна ще бъдеш?
От години ям чия с кисело мляко и плодове на закуска, преди това пия топла вода с половин лимон на гладно, също ям много бобови, зеленчуци и плодове - обикновено добре действа тази диета на перисталтиката, даже по-скоро съм в обратната посока.
Бях на ревматолог - според него имам артроза, не е ясно дали Екземестана влияе зле, доколкото разбирам, няма особен лек. Но твърдо не било артрит, поне тази новина е добра, нямала съм типичните признаци.
Днес ще ходя и на изследване за остепороза, да видим след 3 години и само 2 инжекции Пролия (щото аз и зарязах) дали е много влошено положението.

Дa ти кaжa, aз не ходих нa рaботa по време нa лечението (понaсях го тежко) и също не съм се възтaновилa още. Не мисля,че товa имa знaчение по скоро е до оргaнизъм.
И aз искaм дa се стегнa и дa почнa по aктивно рaботa, но някaк свикнaх нa зaбaвеното темпо, без стресa от рaботния ден и ем искaм ем не. Честно кaзaно съм нa някaкъв кръстопът кaкво дa прaвя с животa си. Някaк не ми се искa дa е същото кaто преди диaгнозaтa.
Дa питaм момичетaтa които живеят по морето.. Що тъй тaм се чувствaм толковa добре? Нито се зaдъхвaм нито умaрям, не ме боли ръкaтa,глaвaтa..нищо. Топчето дет ви кaзaх че усещaм изчезнa,коремa ми спaднa.. Кaк мислите дaли е от въздухa или психически че си нa почивкa? Имaм чувството,че нa морето по леко се понaсят тея лечения.. A и вълни нямaх првз деня..ни топли ни студени..
Ще вземa дa се изместя дa живея нa морето окончaтелно.. Кaк мислите?

Надкинка, аз нямам точно твоите проблеми, но терзанията ни така или иначе са сходни.
     На първия въпрос би трябвало лекарите да ти отговорят. Това за прекратяването на експерименталното лечение по медицински противопоказания, според мен, е стандартна клауза за предсрочно прекратяване на договора, въз основа на който ще започнеш лечението. Като се замислиш, няма логика лечението да продължи, ако не ти понася и е повече вредно, отколкото полезно за теб, само защото си подписала договор да ти го прилагат. Според мен няма да има пречка, ако това се случи, да продължиш с друг вид лечение, но какво и как- това само лекарите могат да ти кажат. По мои впечатления, в Надежда са гъвкави в това отношетие и е стандартна практика да сменят терапията ако не действа.
      По въпроса за работата няма еднозначен отговор. Единственото сигурно е, че за нас е добре да бъдем спокойни и да избягваме стреса. От там нататък вече зависи колко е напрегната и натоварена работата ти и ти как ще се чувстваш ако спреш да работиш - дали ще ти е спокойно или ще се напрегнеш още повече. Аз самата предпочетох да си остана вкъщи и от много време съм в болнични. Работата ми е стресова като цяло, обвързана е със спазване на много срокове, даване на дежурства и няма равномерен ритъм, който да позволява дългосрочно планиране на работните ангажименти. От друга страна, лечението ми стартира от доста усложнена ситуация  (метастазирал РМЖ) и  затова изборът беше ясен. Просто реших, че ако досега съм живяла предимно на и със работата си, сега е време да обърна внимание на семейството си и на самата себе си. И не сбърках. Оказа се, че се чувствам много добре у дома и работата не ми липсва чак толкова много. Когато съм в къщи не мисля много за заболяването си, защото постоянно си намирам занимания- от домакинската работа, до любимите хобита, към които се върнах.Убедена съм, че именно ограничаването на стреса много ми помогна да се справя с "екстрите", които следват от терапията, на която и досега съм подложена, както и за добрите резултати от нея. Така че, за мен оставането вкъщи е по- добрият вариант. Проблем със шефовете си не съм имала, дори напротив- получих пълно разбиране и голяма подкрепа от колегите си на работа. Но това съм аз. При всеки положението е различно, както от лична, така и от служебна гледна точка.
       Мисля, че ако приемеш лечението, което ти предлагат, трябва да обсъдиш с лекарите какви са очакваните ефекти от него и тогава да прецениш дали ще е удачно да продължиш да работиш и дали ще си в състояние да го правиш  Трябва да обърнеш внимание и на това доколко лечението ще компрометира имунитета ти, защото наближава есенно- зимният сезон с неизбежните настинки и вируси плюс коронавируса, който ще си имаме като бонус тази зима.
       Желая ти много успех, вяра и силна воля, за да се справиш с поредното изпитание🤗

Тони, починала си си психически.
Морето действа така. Необятната шир пред теб....
Ние когато отидем във вътрешността на страната, на почивка направо се задушаваме.
Особенно ако има планини около нас.
В началото на Септември ще ходим в Тревненския балкан. От сега си знам, че повече от 4 нощувки няма да издържа...

Аз в момента съм на морето. Енергията е съвсем друга. Малко по малко започнаха да ми заглъхват болежките. И съвсем сериозно сме се замислили да се преместим тук. Само дилемата е за кой град да бъде с оглед работата и лечението - Варна или Бургас. Иначе съмнения нямам никакви. В София вече трудно дишам.
По време на терапията не работех, нямах сили. Дават болнични, защо да си го причинявате.

Лейди, радвам се. Бургас е по-добре от Варна по много показатели (ДЗ, Тита и т.н запушете си ушите), включително въздух, климат и качествено море и плаж, но и други  фактори са важни, тези от които изхождате вие.

Лейди и aз съм нa 100% че ще се преместя..мисля Бургaс. Сaмо мaлко време ми трябвa дa си оргaнизирaм нещaтa инaче ще продължa дa се следя( дaй боже сaмо следене дa е) в София.. Определено тук вече не е живот..

Бургас е любимият ми град, докато Варна много ми напомня за София, има места, които са направо еднакви. Не знам как ще стои въпроса с работата, обаче.

Има работа във Варна, но заплатите не са онези от София. Живяла съм в София, докато учих там. 7 години. Така и не я харесах. Сега, според мен, е още по-тегаво там. Аз не съм бизнес тип, обичам да седя и гледам морето, да ми е лежерно и спокойно. Софийските обороти на живот не са за мен. А и Бургас - не е моят град. Не се чувствам ОК там. Дойдох за един уикенд във Варна, докато учех в София и без да знам как ще ме завее вятъра в живота, казах че един ден ще живея в този град. Така и стана.

Ало, ало, чуваме ли се?
Моля , всички да избират Бургас 😁
Много хубав град- ток и жица всичко 😂
Магистрала си имат- малко изпадат бъбреците, ама то е профилактика!
Тука във Варна сме студени хора, мръсно е и ( какво беше другото не се сещам😂)

Сега сериозно!
Да ме прощават дамите от Бургас, ама и пари да ми дават няма да се изместя там.
* Малък е
* морската градина е кофти- зиг-заг братчееее🤪
Слънчасах....
* центъра малък и пешеходната им е тясна
*  няма заведения по плажа. Е, имат ама се броят на пръстите на едната ми ръка....
*автобусите им са 1.50лв - алоооуу, що така бе кмете?
* номерата на автобусите-12,Б12,Т12.... явно могат да броят до 12 само. Хората от Бургас се бъркат, какво остава за гостите на града.
* моловете са... молчета
* единственото за което им завиждах бяха тези машини

4г по-късно са мръсни и без храна.
Разнасяхме с колежката празните бутилки, за да ги пуснем там ама- ТЦ
*От хотела в морската градина не виждах морето, а солници или каквото и да е там😂

И сега сериозно! Хубаво разучете дали са им добри онколекарите, защото масово идват да се лекуват, ида раждат във Варна.

Абе, много е хубава Варна, ама много далеч( и малко прекаляват с ремонтите посред активния сезон)!
Момичета, утре стиснете едни палци за мен, да видим какво ще режат тоя път( аз мисля да поръчам да махат всичко, ама какво ще реши докторката е една друга тема- че тя мисли да е първо биопсия, после същинската операция........., ама аз ни вени имам, ни нерви останали....., та по-добре да минава на веднъж).

Люба, стискам палци 😘😘🤗

Тази година нямаме ремонти по централните булеварди. И кръговите на река Левски са готови. От долу-нагоре имаме - изчанчено, руска рулетка, става и яйцето 😁 Като най- удобно за преминаване е яйцето, ама още не е падал сняг да му пробваме наклона 😂😂😂 Като бобслей ще е ...
Това към Златните и това на ул.Девня трябва да се кръстиш, като минаваш 😁😂 Там само архитекта си знае кой-къде трябва да кара. Другите го правят на интуиция... и от където си искат 🙃😋 То пет входа, пет изхода... кръгчета, запетайки 🤪 редовно се чудят на къде да карат.
Река Левски (булеварда) е удобен за преминаване в дъждовно време. Помислили са и за хората с лодки. Като завали и ги вадят да погребат малко 🤪 А от кръговите горе става безплатна автомивка 😁
Мисли кметЯ за нашето удобство.
Даже ни е позволил палатки пред общината да опънем- нали на плажа не дават лошите хора.
Та сега ми е тихо на булеварда- чувам на бабата от отсрещния блок телевизора 😂
Не мога да спя- не минават коли да ме преспят. Броях ги вместо овце 😁 Сега чувам, какво си говорят преминаващите ...... Ми, все скучни теми 😂
Оправяме си Сините зони, ама не съвсем.
Първо го правим зона, после ще ремонтираме. Евентуално Ако не забравят...
Ама поне има вече, къде да паркирам 😁
Айде стига съм хвалила, ще вземе всички да хукните към Варна 🤪 Екскурзия до *Кръговите и река Левски*