Джолева, надявам се, че си по-добре!

Syros, стискам палци!
Вчера почина приятелка на майка ми. Без деца и без близки роднини. Сестра ми организира погребението. Сдухано ми е днес. Подобни дни ми навяват едни философски мисли...
Във вторник с ММ бяхме на кафе. И ми звъни едното дете да ме пита кога ще се приберем. Защо? Защото котаракът внесъл мишка в стаята им и я подхвърлял насам-натам. Веднага се прибрахме, той се преместил в спалнята, но вече я беше умъртвил. ММ я изхвърли. Тази сутрин, към пет часа, се събуждам от цвърчене на... мишка. НЕма ви казвам с каква скорост се изнесох в хола и затворих вратите на детската и спалнята. А там, моля ви се, ловец Лъчезар стои насред стаята с мишка в устата. Помолих го най-учтиво да излезе навън и отворих вратата, а той най-невъзмутимо започна да я подмята из хола. Въоръжих се с метла и лопатка, и зачаках. Гледам по едно време мишката лежи като умряла и реших да се "възползвам". Само като я докоснах с метлата и като скочи, изкара ми акъла. По някое време се яви и мъжът ми, и повече от 40 минути дебнахме и наблюдавахме как котаракът си играе с мишката. На два пъти я "изгуби" и му помагахме да я открие. Добре, че най-накрая ММ успя да я тупне с лопатката и мъките ни свършиха. А ловджията два часа си търси после улова и мяукА недоумяващо. Та от тази сутрин вече няма да оставям отворен прозореца в хола. Добре, че захладня.

