Имам енергия само с ниско тегло

Криси, много информация има в нета. Краткият отговор е, че се забавя функцията на ЩЖ - намалява се производството на Т4, превръщането му в Т3, увеличава се блокиращия на Т3 хормон и т.н. И да, за хипо става дума. За хипер не знам.
StrangeRose, хормоните са навързани, хипогликемиите може да са следствие от хипотироидизм.

Говоря от личен опит и рисърч, който съм правила. Миналата година спрях цигарите и започнах да изпитвам симптоми на хипотироидизм + хипогликемии. Оказа се, че е често срещано, макар да не е ясно точно защо се получава. Правих обременяване с глюкоза, не беше с много добри резултати, но докторът каза, че нищо ми няма. TSH беше 2.3, което също било нормално и ме прати да си ходя и да си сипя едно или две
Няколко месеца по-късно качих 5кг за кратко време (не без помощта на ядене). После се опитах да ги сваля по 2 познати начина - Зоната и фастинг. Резултатът беше нула. Започнах да чета и стигнах до изводите, за които споменах. Пробвах ниско въглехидратно, но буквално нямах енергия за нищо. И не свалих също. Продължих да чета и попаднах на Скорбялна диета, която представлява точно това, както звучи - всичко се върти около пълнозърнести и други скорбялни храни, ниско мазнинна е и веган. За 4 месеца на 1600 кал/ден свалих тези 5кг. От 65 на 60 при ръст 175. Симптомите ми изчезнаха още в началото. Сега, 3 месеца по-късно, съм на либерален скорбялен режим - до 30г мазнини, до 20г добавена захар, малко млечни и яйца. Останалото - зърнени, картофи, бобови, зеленчуци и плодове. Калории - около 2000. Изследвания още не съм правила, но нямам симптоми, мога да стоя гладна без да припадам, температурата ми се повиши от 35.5 до 36.5 (сутрин в леглото).

Разказах какъв е бил моят път в решаване на здравословен проблем. Да се чете само като пример, а не че при всеки е така. Също така да се лекувате без лекарски съвет. Това е бил моят избор. Не препоръчвам.

bell_87, свръхемоционалността ми по принцип + очакването на резултата + факта, че имам фобия от болнична обстановка/миризма - няма ли да даде фалшиво занижен резултат?
Luna*, намерила си подходящото за теб, да имаш енергия, да сваляш и т. н. И аз бях намерила своето. На мен от много сладко ми става лошо, от тестяно се запичам, общо-взето точно на скорбяла май най-вече съм наблягала - е, забави ми се метаболизма, нямам енергия. При мен температурата точно сутрин пък е най-висока (може би защото цяла нощ съм била под завивките и е имало какво да я запазва) - сутрин съм мерила и 36,7, а по друго време на денонощието - понякога 35,5 - 36, понякога повече... Пак странни и неритмични флуктуации... С пулса е същото - през декември имаше моменти, когато ставаше над 100, дори над 110 в покой, а понякога е бил и 43-45...

Синдром на Мюнхаузен. Класика.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0% … D0%B7%D0%B5%D0%BD

Дез, съгласна съм. Уж търси съвет, а като го дадем, не иска да се вслуша. Тогава защо пита? Ние добронамерено споделяме личен опит. Става ли дума за здраве, за мен си струва да вложиш време, сили и средства, и да изтърпиш някои неудобства.

bell_87, аз неудобствата ще ги изтърпя, ама нали точно това би компрометирало резултата, не е ли така?

StrangeRose, това за по-високата сутришна темп. и по-ниската следобедна (обратно на това, което трябва да бъде) съм го срещала. Обяснението е, че през нощта се отделят стресови хормони, които вдигат температурата. А следобяд пада, защото метаболизмът е забавен -умората и сънливостта, които изпитваш. 36.7 сутрин не е извън границите, но 35.5 и то следобедна-е.
Аз бях сутрин с 35.5, но после я вдигах до над 36 дори.

За да дълбае, предизвиква съчувствие, и занимава хората със себе си- енергиен вампиризъм. Ползва те като батерия, и ти губи времето.
Синдром на Мюнхаузен е диагноза.

Не се засягай, но ти как си го представяш, че става реално? Да не би аз да съм била напълно спокойна и безгрижна, когато са ме изследвали, как мислиш?

Аз за по-малко от половин час емоции мога да се изморя и огладнея така, както след цял ден тежка физическа работа. Това не е ли изчерпване на глюкозата от мозъка, което става без ангажиране на инсулин?

Като огладнееш, яж! Не боклуци, а истинска храна.
Всички спортуващи нагъват ориз с пилешко филе. А спортистите доста бързо си изчерпват глюкозата. Очевидно работи при тях. Яж 5 на ден това и да видим дали ще се изморяваш или ще ти чезне цикъла.

Luna*, това го казах във връзка с изследването.
Иначе откакто имам този проблем, нещо стана с мен - станах точно обратното на свеъхемоционална - има моменти, в които не изпитвам абсолютно нищо, буквално, чак се плаша от себе си. Може да е от хормоните, а може и да е, защото много тежко преживях връщането към предишното състояние, когато вече бях видяла какво е без него.

Апатичност и безчувственост бях срещнала пак във връзка с щитовидната жлеза. Не знам на какво се дължи, но го има като оплакване.
Това което приемаш като хубаво състояние, очевидно не е било такова, защото си нямала цикъл. Това че си се чувствала еуфорично и си била слаба, няма нищо общо със здравето.
Грешката ти е, че приемаш нещо, което очевадно ти е донесло здравословни проблеми, за хубаво. Защото си се чувствала добре и си била слаба, а това че няма цикъл - само малка подробност.
Започни да подобряваш храненето си, оправи си кръвната захар, и лека-полека ще можеш да и да отслабнеш. Този път здравословно.

С риск пак да получа обвинения и критики, че съм енергиен вампир, че имам синдром на Мюнхаузен и т. н., ще помоля за помощ и съвети отново.
Опитвам се да се върна към здравословното хранене. За спорт енергия нямам. Но поне храненето. Проблемът е, че изпитвам страх. Защото от него отслабвам и започвам да се чувствам все по-добре и по-добре. Но точно от това ме е страх! Много тежко преживях усещането как начина, по който се чувствах тогава, си отива... Не искам да минавам през това отново, защото си беше точно като абстиненция. А ново разочарование, ако пак изчезне цикъла, не мога да понеса. Последните два месеца отвреме-навреме се храня здравословно и се очертава да нямам цикъл или да е по-дълъг от 6-7 седмици, до колкото го бях докарала.
И много ме е страх. В същото време пак съм с хроничната умора, с която бях преди "промяната". Това се отразява на работата и живота ми много. Всички са на мнение, че нямам воля - тоест - трябва "да действам" въпреки начина, по който се чувствам. И всичко било от яд, че така се е получило при мен, т. е. е на психична основа. Понеже сега имам и усещане за подуване на цялото тяло, което ми пречи на дишането (не е паник-атака, защото няма и грам страх), това е повече от една година, ако е било реално заболяване да ме е убило досега... И щом толкова хора ми казват, че е внушение, а също и много пъти съм имала усещания на псих. основа. А сега психиката ми е много зле. Така не съм се чувствала никога. Но сега за първи път не става дума само за мотивация за промяна, а стои въпросът дали изобщо аз имам право на такава...
Според вас нормално ли е да изпитвам такъв страх при тези обстоятелства?

Страхът по принцип не е нещо рационално. Нормално е понякога да се страхуваш, дори да няма разумна причина за това. Но при така описаната ситуация според мен може да пробваш психотерапия. Изглежда, че това ще бъде най-ефикасно, защото ти сякаш се чувстваш много по-зле психически, отколкото физически.

bell_87, а не идва ли в моя случай точно от "рационалното" страха? Аз така го виждам...