И, не, не съм привърженик на загърбването на родителите, не бих позволила нито на него, нито на себе си майките ни да са самотни, гладни, на тъмно и студено, обиждани, неуважавани...
Грешиш и не е логично. Или по-точно твоето е женската(и моята) логика. Според мъжката( така аз си обясних нещата за себе си след сумати години брак и чудене " не е ли логично, когато има съпруга и деца ...') - "Аз по цял ден работя за тях ( жената и децата), вечер се прибирам при тях. Значи след работа ми се полага да съм с приятели, мама ...." - можеш да допълниш многоточието според твоя случай.
С други думи ние(аз и ти) изглежда сме от обсебващия вид, който иска да е непрекъснато с обекта на любов. Но половинките ни не са от този тип. Аз прекарах много години в неразбиране и чудене, защо всички други - майка, сестра, леля, баща, братовчеди, приятели са преди мен и децата. Но така беше - само някой да го повика и той хукваше. А това, че 3 - 4 месеца не е имал и един почивен ден прекаран със семейството си, нямаше значение. Щом работи за нас, ще търпя.
Ако това е нещо, което те притеснява, уточнявайте го от сега. Не разчитай на твоята логика. Или очаквай други червени фенери.