Случи ми се нещо странно XXIII

Значи колкото и да звучи цинично Господ има,но ни гледа само сеира.Каква тогава му е ролята? Щом ние решаваме,кой да изкупва грешките на родовата памет.

Не помня къде, бях чела, че колкото "по-напреднала" е една душа толкова по-трудни животи си избира, един вид да отметне повече уроци и да спре да се преражда, но какво следва след края на преражданията 🤔

Господ има, но той е далече.
Прави са хората дет са казали: "Бог високо, Цар далеко!"
Важното е Аза да е наблизо!

След Края следва Началото!

Много добре казано 👍

Нито един отговор,само суха философия.Аз съм и края и началото.

Е, ти искаш доказателства, имаш ги, но не можеш да ги ползваш, сори. Това е като да гледаш сладкиш през витрина, който си ял. Знаеш вкуса, но не можеш да го обясниш на неопиталите. Не вярват, бе! Такъв е живота, загадка майка. Живей и се радвай, туй е!

Минерва, !

krotik , физическото тяло е машина, която в даден момент спира да функционира. Вероятно и със сигурност има начин да удължим функциите на физическото тяло и на организма, Библията го документира (живели са по 500-800 години), но съвременните хора сме на толкова ниско ниво, че много малко от нас са способни да го направят.
Затова няма как да не умреш.

Иначе Джаста Праста ти е отговорила много правилно на въпросите
Единствено не съм съгласна за Господ (в случая висшата сила). Господ е измислен от хората, много преди нас, тези които все още са имали съзнателно връзка с Душата и са знаели отговорите на въпросите, които сега ние задаваме, за да може светът да върви напред. Ако няма страх от висша сила, но настава безредие и анархия, защото хората за съжаление винаги започват да вървят към материалното и се откъсват от връзката с Душата.
Иначе всички сме равни - ние сме Вселената и Вселената сме ние. Ние, а не Господ сме тези, които сме си съдници, ние сме тези, които решаваме съдбата и кармата си, ние сме тези, които решаваме как да си продължим пътя.
Е, можем да кажем, че всеки си има личен Господ - самият себе си или Душата, която е там да насочва, наблюдава, наказва себе си
Затова казвам, че е изключително грешно някой наш починал близък да остане, след смъртта, за да ни помага и напътства. Така ни лишава от възможността да си вземем уроците в този живот и в следващия, вместо да започнем наново и да живеем по-добре, ще трябва да повтаряме същите грешки, за да си вземем урока.
Колкото до хората, които лежат като зеленчук - сами са направили този избор и то съзнателно. Вероятно са решили, че в продължение на няколко живота не са успели да подчинят егото, за да си научи уроците и съответно на егото му трябва малко препятствие/наказание, за да се Кали за следващия живот.

Кефи ме как редактора на телефона ми променя ника. Прасета, Просто, Проста, Прясна. Инак поне съм все Джаста.

Ужасен е хахаха

KPP,  Господ е изчислен,но има Господ? Господ съм аз и ти? Кога се прави този избор? Нещо не мога да се съглася,че лично ти или някой който познавам,ще направи съзнателно сега,тук и сега този избор.В страшни мъки,за да научи какво?

Да научи, че божественото не е да си лош. Когато грешиш, плащаш. Никой не заслужава лошотия, но, ако правиш лошо си го получаваш, докато не ти уври кухата тленна кратуна. Това. Не веднага и не сега, но винаги и когато трябва. Никой не е безгрешен, докато  не стане такъв.

Мисля че се отклоняваме от темата, която е за случки, които сме преживели, а не да убеждаваме определен потребител в теорията за прераждането. Ако въпросният потребител има интерес, съществува достатъчно литература по въпроса. Благодаря на Джанта и на КРР за смислените отговори, но предлагам въпросният потребител да се насочи към други източници, ако действително има интерес, а не се дрънка за идеята (както мисля)

Пони69, много си права, а и има отделна тема за това, което нищим в последните постове. Абсолютно съм съгласна с теб.

Пп Липсва ми Благословената.

Ама виж как стана Джанта по преценка на моя редактор.

"Джанта Прасета" ми е любимо и последващите питанки за кви Прасета иде реч. Ох, не мога.