Поредната подобна - вярвате ли в: Kаквото ти е писано.

  • 9 064
  • 286
# 180
Нали това е форум? И всеки може да си разсъждава за каквото си иска. Явно с риска да го пратят на психоаналитик ако прекали с мисленето. Не познавам авторката на темата, но....

Ами запознайте се с авторката и творчеството и във форума, дори неизтритите неща са доста показателни .
Виж целия пост
# 181
На държавен изпит в СУ. 1997 г. От 14 въпроса изключително обширни бях чела само по 1. И то отгоре - отгоре. Просто вече отдавна ми беше ясно, че съм избрала грешната специалност, но исках да завърша, колкото да имам образование. Затова изобщо не ми се четеше. Отидох колкото да се разходя из София и да си прекарам един ден с колежките. Правех си сметка как на поправителната сесия няма да имам стрес от изпита, защото вече ще знам как става. Бързах да си изляза и да се разходя из София. Трябваше да се теглят два въпроса и един от тях по избор да пишем по него. Излиза колежка да тегли и още с първото теглене се падна тоя единствен въпрос, който бях попрелистила.... Още помня как спрях да дишам за известно време и не можех да мръдна. Изкарах, макар и с тройка, но не ходих на поправка. Сега, от позицията на времето го оценявам като лош късмет. Защото не трябваше да завършвам това, мразя тая специалност и повече ми пречи в живота. Трябваше да си остана със средно или да завърша друга, макар и с няколко пропилени години. Дори и в момента ме натискат да си подам документите за работа по специалността, има една обява а аз съм без  работа в момента. Хем ми е неудобно да откажа, хем предпочитам да умра вместо да се занимавам с това. Някога обаче млада и зелена се кефех на късмета си. Та така
Виж целия пост
# 182
Цитат
Квато самопознавателна наука да четеш в случая няма как да ти помогне, нали си съгласна
Скрек, не съм съгласна, защото варианти има и момичетата по-горе вече са ти ги дали. Последиците и развитията на ситуациите зависят от нас, не от външни фактори. Както казах, изключвам екстраординарни обстоятелства като земетресения, цунами.
А книгите ги чети, за да опознаеш и разбереш себе си, да можеш да придобиеш и други гледни точки, мислене, да се видиш "отгоре", щом не искаш да работиш с терапевт, можеш сама да пробваш. Но не е тамън работата при теб. Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 183
Вариант 3. Учил си, научил си, отговаряш на въпросите в изпита вярно, каквито и да са те,  и го взимаш.

Скрек, можеш ли да си позволиш психоаналитик? Ако можеш - направи го.

Толкова си наивна, че няма на къде. Ама там вече и психоаналитик няма да помогне

Скрит текст:

Един пример. Ако ще държиш изпит, имаш конспект, знаеш какво да научиш, имаш време, намираш възможност, учиш.

1. вариант - изпитът е писмен,  анонимен и има конкретни верни отговори. Отгатваш ги и получаваш максимална оценка.
2. вариант - изпитът е писмен,  не е анонимен и въпростите са такива, че няма конкретни изисквания за отговора, а е свободна интерпретация.  Направено е с цел изпитващия еднолично да може да решава кой ще мине изпита и кой не. Пишеш верни неща, но оценителят не ти се кефи  и те скъсва под предлог, че липсва нещо си, които не е имало как да знаеш, че се очаква да присъства в отговора.

В двата случая си учил и знаеш еднакво - направил си квото е зависело от теб. Но в единия си взел изпита, а в другия не си, защото там вече не е зависело само от теб. На практика нищо не е зависело от теб, щото самият изпит е направен всичко да зависи само от изпитващия 

Квато самопознавателна наука да четеш в случая няма как да ти помогне, нали си съгласна
Вариант 2- ако си мислиш, че си неправилно оценен отиваш на изпит с комисия

не те допускат под предлог, че няма основание.

Така е, Бърди, поредното оправдание за неуспех. На учениците е любимо.

Сготвила супер манджа, която самата ти смяташ, че е много вкусна. Мъжът ти всичко си изяжда. Очакваш да благодари, но ти казва вместо това: "Беше много гадна"

Извод: Издънила си се като готвачка. Неуспешна си.

Мале ма повърхностни хора, чак не мога да повярвам. Всички ли в саксия сте расли и не сте се сблъсквали с действителността. Време е да прогледнете - срамота - възрастни хора с детско мислене

Единия път, по органична химия, доцентката не забеляза, че не съм писала по единия въпрос, зададе ми допълнителен и беше супер очарована от отговорите ми и ми писа 6. На друга колежка за същото писа 3. Някой ще каже, че сигурно съм си го заслужила, защото не съм го ударила на купони, примерно, и е като подарък от съдбата. А пък другата - че така й се пада, защото нещо не е направила както трябва кармично. Но е факт, че просто има хора с късмет за някои неща. Това не значи, че не дават от себе си, а просто им вървят леко и се случват. Както и обратното - някои хора въпреки същите и по-големи усилия не успяват никак или много трудно. Нима нямате такива примери около себе си? Дори и за едното бебеправене и родителство, което явно ни обединява за регистрация в този форум.
Може би просто авторката не трябва да мисли толкова. Няма смисъл. Нещата просто се случват.

Случвало ми се е същото. Изпитът беше без оценка - с изкарал и неизкарал, по точкова система. Бях го издържала. Погледнах си как са ми разпределили точките и се оказа, че на половината въпроси са ми дали нула. А бях писала доста. Писах им и ги попитах: Възможно ли е да сте загубили страници от изпита ми и да сте ми дали по-малко точки. Отговориха: "Има такава вероятност. Ама ти нали си го изкарала - честито"

Всякакви простотии се случват. Особено в Дания.
Виж целия пост
# 184
Единствено не съм съгласна, че на 100% съдбата ни контролира. Едва ли не нямаме избор.
Имаме.
Просто не винаги взимаме правилния.
Като говорим за изпити.
Скрит текст:
1. Бях в 5 клас мисля. Класно по математика. Разделени на групи. Аз първа, момчето до мен втора. Така посочи учителката. До този момент бях много добра по математика. Тази жена ми секна желанието за учене.
А истината е, че не ме харесва, показваше го винаги и то защото защото леля ми и свила гаджето като са били на 15 години. И на 40 не можела да го преживее.
След 2 дни връща оценките. До мен момчето има 5. А аз за смята на група имам 2, за решени задачи 6, но все пак ми писа 2. Попитах - как като седях до Иво, аз съм със сменена група,  а той не е. Отговори, че не съм седяла там.
Нагло, грозно. Тогава зарязах математиката за голям период.
2. Университет. Изпит по счетоводство. Единствения изпит по който уж четох и пак нищо не разбрах.
Изкарах първия път двойка. На поправката отивам. Не бях учила втори път. Нищо не разбрах и зарязах ученето. Само се молех да изкарам. На изпита нещо ме накара да седна на същия компютър. Изкарах шестица. Компютъра бил хакнат. Теста бил решен  Mr. Green
Виж целия пост
# 185
Отказвам се.
Виж целия пост
# 186
Искате да кажете, че съдбата някак успява да управлява ежедневието на милиардите хора по света? Да направи така, че Иван да не вземе един изпит и животът му се проваля, Мария - да вземе да успее да вземе един изпит, без да е дала нищо от себе си, да стане хирург един ден и да осакати Петър, Петя да си изгори омлета и мъжът и я да напусне, а Димитър нещо го кара да си стои вкъщи и да "не го пуска" на тренировки, в резултат става апатичен, заседнал на дивана и живота му минава между 4 стени и в неспирно мрънкане и т.н. и т.н.?
Виж целия пост
# 187
Скрит текст:
Единствено не съм съгласна, че на 100% съдбата ни контролира. Едва ли не нямаме избор.
Имаме.
Просто не винаги взимаме правилния.
Като говорим за изпити.
Скрит текст:
1. Бях в 5 клас мисля. Класно по математика. Разделени на групи. Аз първа, момчето до мен втора. Така посочи учителката. До този момент бях много добра по математика. Тази жена ми секна желанието за учене.
А истината е, че не ме харесва, показваше го винаги и то защото защото леля ми и свила гаджето като са били на 15 години. И на 40 не можела да го преживее.
След 2 дни връща оценките. До мен момчето има 5. А аз за смята на група имам 2, за решени задачи 6, но все пак ми писа 2. Попитах - как като седях до Иво, аз съм със сменена група,  а той не е. Отговори, че не съм седяла там.
Нагло, грозно. Тогава зарязах математиката за голям период.
2. Университет. Изпит по счетоводство. Единствения изпит по който уж четох и пак нищо не разбрах.
Изкарах първия път двойка. На поправката отивам. Не бях учила втори път. Нищо не разбрах и зарязах ученето. Само се молех да изкарам. На изпита нещо ме накара да седна на същия компютър. Изкарах шестица. Компютъра бил хакнат. Теста бил решен  Mr. Green

Smile

И аз съм изкарвала 6-ца на изпит, за който не бях добре подготвена. Просто късмет. Веднъж пък получих по-висока незаслужена оценка, защото бях решила една задача грешно, и отговорът беше грешен, но даскала не можа да намери грешката и ме пусна. После в къщи сама си я открих.
И са ме късали на изпит, за който съм перфектно подготвена и съм отговорила верно на всичко - заради лична омраза и злоупотреба с власт. Като се видях с него и започнах да му задавам въпроси да се аргументира що ме е скъсал, той се ядоса и си излезе - не е очаквал да го хвана на тясно. А да - за един от въпросите, на който бях отговорила вярно и го попитах защо ми е дал по малко точки и той каза: "Защото нямам усещането, че разбираш това, което си написала." Аз разбира се го разбирах прекрасно ама в случая е важно неговото лично усещане разбира се.

Искате да кажете, че съдбата някак успява да управлява ежедневието на милиардите хора по света? Да направи така, че Иван да не вземе един изпит и животът му се проваля, Мария - да вземе да успее да вземе един изпит, без да е дала нищо от себе си, да стане хирург един ден и да осакати Петър, Петя да си изгори омлета и мъжът и я да напусне, а Димитър нещо го кара да си стои вкъщи и да "не го пуска" на тренировки, в резултат става апатичен, заседнал на дивана и живота му минава между 4 стени и в неспирно мрънкане и т.н. и т.н.?


Не знам дали е съдбата. Може и дявола да е, и късмета/липсата му и много други неща.
Просто няма как да остана сляпа за фактите.
В едно от следванията си, където всичко се правеше в групи, износих двама човека на гърба си - аз вършех всичко, а те само фигурираха и не знаеха ама НИЩИЧКО. Сега и двамата даботят по специалността си, а аз заради здравословни проблеми си седя в къщи.
В последното ми следване пак износих една група на гърба си и пак същата история. Чак се чувствам виновна, че благодарение на мен невежи и непукисти сега лекуват хора
Виж целия пост
# 188
По лесно е, вместо да се приеме, че всички правим каквото си искаме и имаме взаимоотношения с други, които също правят каквото си искат. Няма никакъв смисъл свише, никаква езотерика. Но явно да живееш без сценарий е страшно за някои хора
Виж целия пост
# 189

В едно от следванията си, където всичко се правеше в групи, износих двама човека на гърба си - аз вършех всичко, а те само фигурираха и не знаеха ама НИЩИЧКО. Сега и двамата даботят по специалността си, а аз заради здравословни проблеми си седя в къщи.
В последното ми следване пак износих една група на гърба си и пак същата история. Чак се чувствам виновна, че благодарение на мен невежи и непукисти сега лекуват хора

Не е трябвало да ги износваш на гърба си.
Защо си го правила въобще?
Гледаш си теб и твоите интереси.
Защото сега те са невежи, но си работят и уж лекуват. Ето, ами ако утре нещо се случи?
Аз в университета рядко помагах.
Давах единствено съвети по някоя диплома, курсова. Но да седна да им правя домашните, темите - абсурд.
За много изпити сама си развивах темите. Отивам и си чета преди изпита.
Те виждат, че съм разработила и почват леко да ми се карат и питат защо не съм ги изпратила на цялата група.
Отговорих, че това си е моя труд, дошла съм тук аз да уча, а не да нося някой на гърба си.
Виж целия пост
# 190
Както казах и аз още уча. Чета отгоре-отгоре като за 4-5. Понякога имам късмет, понякога не. Много се гордея със себе си, че една психоложка ме накара да чакам 3 часа да ме изпита, аз издържах на напрежението, направих си упражнението и даже успях да я ядосам леко накрая.😈🤓
Виж целия пост
# 191

В едно от следванията си, където всичко се правеше в групи, износих двама човека на гърба си - аз вършех всичко, а те само фигурираха и не знаеха ама НИЩИЧКО. Сега и двамата даботят по специалността си, а аз заради здравословни проблеми си седя в къщи.
В последното ми следване пак износих една група на гърба си и пак същата история. Чак се чувствам виновна, че благодарение на мен невежи и непукисти сега лекуват хора

Не е трябвало да ги износваш на гърба си.
Защо си го правила въобще?
Гледаш си теб и твоите интереси.
Защото сега те са невежи, но си работят и уж лекуват. Ето, ами ако утре нещо се случи?
Аз в университета рядко помагах.
Давах единствено съвети по някоя диплома, курсова. Но да седна да им правя домашните, темите - абсурд.
За много изпити сама си развивах темите. Отивам и си чета преди изпита.
Те виждат, че съм разработила и почват леко да ми се карат и питат защо не съм ги изпратила на цялата група.
Отговорих, че това си е моя труд, дошла съм тук аз да уча, а не да нося някой на гърба си.

щото тук така са го измислили, че няма как един да мине с лични знания, а другите от групата да не минат. Може да получат по-ниски оценки, но щом проектът е предаден не ги късат. И защото в интерес на истината все искам да помогна, да съм полезна... Ама накрая излиза Направи добро, изяш л...но.

По лесно е, вместо да се приеме, че всички правим каквото си искаме и имаме взаимоотношения с други, които също правят каквото си искат. Няма никакъв смисъл свише, никаква езотерика. Но явно да живееш без сценарий е страшно за някои хора

именно - правят каквото си искат и ти реално не зависиш от себе си, а от сульо и пульо

Както казах и аз още уча. Чета отгоре-отгоре като за 4-5. Понякога имам късмет, понякога не. Много се гордея със себе си, че една психоложка ме накара да чакам 3 часа да ме изпита, аз издържах на напрежението, направих си упражнението и даже успях да я ядосам леко накрая.😈🤓

аз винаги чета много сериозно. На последния изпит сензорката беше от отделението по Патология, където следващия семестър трябваше да съм на практика. Проверявала ми изпита, без разбира се да ме познава. И била възхитена от знанията ми и си казала: "Това име трябва да го запомня". И после забелязала, че същото това име ще идва на практика точно при нея. Каза, че е очаквала с нетърпение да се запознае с мен.
Виж целия пост
# 192
"Сготвила супер манджа, която самата ти смяташ, че е много вкусна. Мъжът ти всичко си изяжда. Очакваш да благодари, но ти казва вместо това: "Беше много гадна"

Извод: Издънила си се като готвачка. Неуспешна си."

Това нещо не го схванах. Пример как някой може да се заяжда ли е или определеността на съдбата?
Виж целия пост
# 193
Скрег, когато повишиш енергията си и я обърнеш в положителжа, ще видиш как вече и теб ще те харесват и ще ти върви с лекота.

Като ученичка, все бях и аз черната овца..
Сестра ми - отличничка, аз средна работа.
Ама в едно у-ще и при едни и същи учители.
По едно време взимах нейните теми по бг и ги преписвах буквално. Тя имаше - 6, а аз - 4. Майка ми се ядоса и отиде с двете теми при даскала и му ги показа. Той побеля..а после вече имах петици само.
Виж целия пост
# 194
По литература се допуска голяма доза субективизъм. Що не давате примери за еднакво решени задачи по математика, химия, физика?
Може би затова съм си избрала точните науки, за да елиминирам момента със субективното оценяване.
Учениците ми знаят, че признавам всякакво решение, не само така както съм го предала или както е описано в учебника, стига да успеят да ми обяснят как са стигнали до него, че сега с технологиите фотомат предлага някакви извънземни решения.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия