Поредната подобна - вярвате ли в: Kаквото ти е писано.

  • 9 065
  • 286
# 165
По темата - смятам, че човек сам кове съдбата си. С всички решения, които взима, с тези, които не взима, с начина, по който решава да гледа на света и на другите около себе си. Далеч съм от мантрите за положителното мислене, но твърдо вярвам, че вечният негативизъм към всичко, което се случва наоколо, води до още негатевизъм. Аз някак съм създадена с положителна нагласа към света. Благодарна съм сама на себе си, че не зациклям в посока самосъжаление или прекален анализ на някакви неприятни случки или неуспехи. Дори напротив - имам очи предимно за хубавите неща. Ако нещо не се получава както аз желая - ориантирам се към друго. В повечето случаи нещата ми се подреждат сами, наричам това късмет, но зад него стоят много часове работа. Познавам много на брой хора, които вечно съжаляват за нещо, все им е "черно", все тревата на съседа е по-зелена, винаги много влагат и дават от себе си, а нищо не получават...
А в повечето случаи, всъщност, не са дали и половината, на това, което аз съм вложила за постигане на нещо си (да кажем образование, работен проект, тренировка, дори да кажем някакво хоби). Започват нещо, поработят над него известно време, пък се откажат...не става с отказване тая работа. Трябва хъс и упоритост.

Явно при всеки е различно. Това че на теб ти се подреждат сами след много часове работа нали не смяташ че при всички става така. Гарантирам ти че има хора, които сигурно двойно повече от теб са се трудило, но не са им се подредили нещата.
При мен след труд нищо не се подрежда - винаги е труд на вятъра. Ако нещо се е подредило то наистина се е подредило от самосебе си и единственото, което аз съм направила е че съм му дала чанс да се подреди.
Не искам да вярвам, че има късмет и че не мога да си контролирам живота. Но толкова силно изглежда да е така.
Има и друго, религиозно обяснение ама да не задълбаваме.
Виж целия пост
# 166
Като нямам много време за мислене се чувствам най-добре Simple Smile

Да, понякога мисленето изморява и натоварва.
Човек е хубаво да се пусне по течението и да не задълбава много Grinning
Виж целия пост
# 167
Skrekkelig говорех за нагласата на човек към околните и случките. Гарантирам ти пък аз, че ако спреш да вярваш, че от нещо/някой друг зависи живота ти, ще се почувстваш много по-добре. Но когато нещо не се получава, трябва да се научиш да "пускаш", да се смириш някак.
Виж целия пост
# 168
Вярвам в съдбата.
Виж целия пост
# 169
Да,вярвам че каквото ти е писано,ще стане.Каквото и да стане,каквото и да правиш,не можеш да промениш съдбата-примери имам много за 50 години!
Виж целия пост
# 170
И какъв е смисълът да ни има като пионки на съдбата, които нямат дори грам отговорност за собствените си действия?
Виж целия пост
# 171
Нищо не разбираш, Уиш. Ние сме листа, носени от вятъра на съдбата. Нищо не зависи от нас. Ако ми е писано да съм нещастна, ще съм нещастна. Wink
Скрек, не е лошо да потърсиш литература самопознавателна, психология, философия.
Виж целия пост
# 172
Нищо не разбираш, Уиш. Ние сме листа, носени от вятъра на съдбата. Нищо не зависи от нас. Ако ми е писано да съм нещастна, ще съм нещастна. Wink
Скрек, не е лошо да потърсиш литература самопознавателна, психология, философия.

Един пример. Ако ще държиш изпит, имаш конспект, знаеш какво да научиш, имаш време, намираш възможност, учиш.

1. вариант - изпитът е писмен,  анонимен и има конкретни верни отговори. Отгатваш ги и получаваш максимална оценка.
2. вариант - изпитът е писмен,  не е анонимен и въпростите са такива, че няма конкретни изисквания за отговора, а е свободна интерпретация.  Направено е с цел изпитващия еднолично да може да решава кой ще мине изпита и кой не. Пишеш верни неща, но оценителят не ти се кефи  и те скъсва под предлог, че липсва нещо си, които не е имало как да знаеш, че се очаква да присъства в отговора.

В двата случая си учил и знаеш еднакво - направил си квото е зависело от теб. Но в единия си взел изпита, а в другия не си, защото там вече не е зависело само от теб. На практика нищо не е зависело от теб, щото самият изпит е направен всичко да зависи само от изпитващия 

Квато самопознавателна наука да четеш в случая няма как да ти помогне, нали си съгласна
Виж целия пост
# 173
Вариант 3. Учил си, научил си, отговаряш на въпросите в изпита вярно, каквито и да са те,  и го взимаш.

Скрек, можеш ли да си позволиш психоаналитик? Ако можеш - направи го.
Виж целия пост
# 174
Може би не ѝ е писано да отиде при такъв.
Виж целия пост
# 175
Тази тема е живо доказателство, че за всяко решение може да се намери проблем 😁
Виж целия пост
# 176
Имам ниска оценка на контролното, понеже тя не ме харесва и се заяжда с мен - беше оправдание, което брат ми пробутваше в 5 клас Joy Дори тогава никой не му се връзваше и му се смеехме и това остана като семеен лаф за кухо оправдание (тя се заяжда с мен). Joy
Не мога да повярвам, че възрастен човек може да го говори насериозно. Човек, ако е подготвен, никакви лични пристрастия не могат да го скъсат.
Виж целия пост
# 177
Така е, Бърди, поредното оправдание за неуспех. На учениците е любимо.
Виж целия пост
# 178

Един пример. Ако ще държиш изпит, имаш конспект, знаеш какво да научиш, имаш време, намираш възможност, учиш.

1. вариант - изпитът е писмен,  анонимен и има конкретни верни отговори. Отгатваш ги и получаваш максимална оценка.
2. вариант - изпитът е писмен,  не е анонимен и въпростите са такива, че няма конкретни изисквания за отговора, а е свободна интерпретация.  Направено е с цел изпитващия еднолично да може да решава кой ще мине изпита и кой не. Пишеш верни неща, но оценителят не ти се кефи  и те скъсва под предлог, че липсва нещо си, които не е имало как да знаеш, че се очаква да присъства в отговора.

В двата случая си учил и знаеш еднакво - направил си квото е зависело от теб. Но в единия си взел изпита, а в другия не си, защото там вече не е зависело само от теб. На практика нищо не е зависело от теб, щото самият изпит е направен всичко да зависи само от изпитващия 

Квато самопознавателна наука да четеш в случая няма как да ти помогне, нали си съгласна

Вариант 1 - след като твърдиш, че си учил не отгатваше отговорите, а ги знаеш
Вариант 2- ако си мислиш, че си неправилно оценен отиваш на изпит с комисия

Вариант 3 - търсиш професионална помощ.

По темата, животът ни се развива така, както сами го направим.
Виж целия пост
# 179
Нали това е форум? И всеки може да си разсъждава за каквото си иска. Явно с риска да го пратят на психоаналитик ако прекали с мисленето. Не познавам авторката на темата, но мисля че спомена изпитите като пример. Аз също много пъти съм изпадала в подобна ситуация. В училище - учила съм винаги достатъчно. Но когато едно време ни деляха на групи и ни даваха темите, съм се радвала че съм в определената, защото почти винаги по въпросите за тази група съм знаела повече и съм изкарвала отлични оценки. Същото беше и в университета, не съм си позволявала да ида на изпит без да прочета и науча конспекта. Но както сигурно всеки е бил - имало е неща, които предпочитам да ми се паднат и знам повече. Е, падали са ми се. Единия път, по органична химия, доцентката не забеляза, че не съм писала по единия въпрос, зададе ми допълнителен и беше супер очарована от отговорите ми и ми писа 6. На друга колежка за същото писа 3. Някой ще каже, че сигурно съм си го заслужила, защото не съм го ударила на купони, примерно, и е като подарък от съдбата. А пък другата - че така й се пада, защото нещо не е направила както трябва кармично. Но е факт, че просто има хора с късмет за някои неща. Това не значи, че не дават от себе си, а просто им вървят леко и се случват. Както и обратното - някои хора въпреки същите и по-големи усилия не успяват никак или много трудно. Нима нямате такива примери около себе си? Дори и за едното бебеправене и родителство, което явно ни обединява за регистрация в този форум.
Може би просто авторката не трябва да мисли толкова. Няма смисъл. Нещата просто се случват.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия