Той не ме желае

Аз не разбрах как живее с тия 100 лв.
Как ги гледа тия деца.
100 лв. на месец, ли на седмица ли, на ден ли?

Когато се заключва в банята, телефона взима ли със себе си?

На евентуален оргазъм. 4 отказа по 100 лв са 400 седмично, то толкоз е издръжката за две деца на месец. Ако си тръгне, няма как да му иска повече оргазми и ще остане на понделник. Ако остане и врънка за секс, може да заработва и повече. И да следи, да няма друга, че орташката работа - знаете.

Разбирам, че сте малък град. Там обикновено всичко за всеки се знае. Мъжът ти ако има забежки, няма как да остане скрито. Затова и аз се питам, не се ли знае  навън как  я кара. Каква му е средата, познатите, заниманията извън къщи? Иначе поведението му е недопустимо. проблема му е сериозен. Няма любов, няма нежност, няма загриженост. Страдаш ти и децата. Човекът те е оставил да гледаш дома, той си прави каквото иска, защото мисли, че ти нямаш финансови възможности да го напуснеш. Дава ти по 100 лв. , колкото да не умрете от глад. Пълен несретник и наглец. Ясно, така не може да продължава. Казваш му, че ако така продължава, искаш развод. Да напусне жилището и да плаща издръжка, все ще е повече от 100лв.

Когато майка ми напусна баща ми...само аз и сестра ми страдахме, защото толкова много ни се подиграваха в училище, че едва ли не майка ни е к..ва, че е избрала да бъде щастлива.
Травмата от всичко което преживях тогава я има и до днес.
Нима и моите деца ще платят с това за да бъда аз щастлива..( защото това е проблема на нашия скапан град, живеят си всички с такива прости разбирания, където жената трябва да търпи всичко, а мъжът е свободен да си прави каквото си иска)

Дава ми пари, като ги похарча пак дава, не оставаме без пари нито аз нито децата.
Въпроса мисля, че беше дали той ми дава всичките му пари..

На 25 години съм.
Работила съм като рецепционистка тук в БГ.
А и живяхме 4 години в УК, там не съм работила защото неговата работа беше тоста високо платена.

Чудя се дали да се гръмна...или да се смея.
Когато човек има проблем в семейството търси решението там.
Никой не познава човека за да даде адекватни отговори. Нито как се е стигнало до там.
Странна ми е реакцията с връщането тъпкано...явно и ти не го обичаш. А за какво сте се събрали?
Децата ще пораснат. И след години всяко ще поеме по пътя си. И това че ти имаш терзания изобщо не значи, че те ще имат такива.
И ако някой вече не те обича и на челна стойка да ходиш, няма да те заобича.
Така че се вгледай и в себе си. Обикновенно медала има две страни.

Знам, че не е лесно. Аз съм от голям областен град и като тръгнах да се развеждам преди 12 години, майка ми ми проглуши ушите с приказки от рода, ние в нашия род разведени нямаме. То и затова търпях 15 години преди това тормоз, родителите ми се правеха, че няма проблеми, замитаха се нещата и времето минаваше. Човекът вън душичка, в къщи звяр. Като нямаш подкрепа от близките е трудно, но не невъзможно. Сега по същество. Малък град сте,  където такива работи се покриват в къщи, не се разгласяват, жената трябва да търпи, да си гледа къщата и децата. Но животът ти минава, като натрупаш години и се огледаш, повечето минал в компромиси и търпене. Поведението на мъжа ти е недостойно и унизително. Няма как такова поведение да продължава безнаказано. Сигурно разчита на селския манталитет, да те е срам да изнесеш проблемите наяве и да търпиш. Има причини за това поведение, влияние външно, което остава неизвестно засега. Не може да продължава така, проведи разговор  , сериозен, спокойно му обясни, че няма как да се кара така. Вчера гледах един филм индийски "Шамар", добре образовани и заможни хора, съпругът си изпуска нервите и публично удря шамар на жена си. Тя не можа да понесе това и се разведе с него, разбра, че е бременна, но това не я спря.Много поучителна история. Пък ние, дето си мислим, че сме по освободени, търпим, търпим, търпим. Включително и аз, за което сега много съжалявам за пропиляните години. Както ти нямаш съпруг, сигурно и децата ти нямат баща. Пожелавам ти кураж и твърдост в това изпитание.

Не се изразяваш правилно. Написаното се разбира другояче.
И няма как да ти дава всичките си пари. Сещаш се, че това е неговата заплата и той е човек.
Не е роб все пак.

Първо спри да живееш за хорското мнение и започни да живееш своя живот.
Родителите ми са се развели 1978 г. и никой никога не ми се е подигравал. И да беше- нямаше да му обърна внимание. Какви са тия драми и травми, 21 век сме, събудете се!
Не си причинясай повече това унижение, започни работа и си дай нов шанс.

Е, кой пък е тоя град, дето се подиграват на децата, че майка им е к, защото се е развела?!
Аз съм с 20 г. по-възрастна от авторката и в нашето училище 1/5-та от децата бяха с разведени родители и никой не им се е подигравал. Моите деца са на възраст от 5 до 20 г. Всички имат приятелче та с разведени или неженени родители и се приема за напълно нормално.

Започни да се поддържаш, за да си върнеш самочувствието, и когато той те поиска пак, защото това на 100% ще се случи, му се ухилваш нагло и отиваш в банята да се правиш на DJ.
Хора, защо доброволно стоите да ви правят на парцали... вашето щастие зависи от вас самите и от никой друг. Мъжът ти явно е кретен, ама и ти си му позволила да ти стъпи на шията. Аз ако съм, ще го направя сам да си говори.

Има жени, на които болднатата цифра е недостатъчна само за една вечер.

А нещо случайно да се е променило в отношенията ви, че изведнъж да спре "да те иска"?
Или винаги е бил така "заинтересован"?

Ами прибрахме се в БГ и постепенно се отчуждихме.

С техните ли живеете?