Моята бременност започна през декември 2020 г. След два положителни теста си запазих час за акушер - гинеколог д-р Бинка Караджова. След прегледа ми каза, че на видеозона не се вижда нищо, тъй като е прекалено рано и закъснението е само 4 дни.
След 2 седмици, по време на втория преглед тя установи, че има зародиш. Посещавах редовно консултациите и тъй като тя не ми назначаваше изследвания, през третия месец пожелах да ми бъдат направени биохимичен скрининг и фетална морфология, за да сме сигурни че всичко с бебето е наред. Тя ми обясни с груб тон, че е прекалено рано и когато дойде времето, тя ще ги направи.
По време на следващите няколко контролни прегледа тя ни убеждаваше, че всичко е наред. Влязох в петия месец и г-жа Караджова ми направи биохимичния скрининг, като след 5 дни, колкото тя ми обясни, че са нужни за да излязат резултатите, и́ звъннах и тя каза, че всичко е повече от добре и нямаме никакви поводи за притеснение. През 6-тия месец, по време на прегледа, тя ни показа очичките, ръчичките, нослето на бебето и т.н. Трудно ми е да опиша радостта ни от този преглед, тъй като за нас това беше едно дълго чакано дете. В края на 6-тия месец установи пола – беше момиченце. И тук нашата приказка започна да се превръща в кошмар. В началото на 7-ми месец краката ми започнаха да отичат много и д-р Караджова ми обясни, че е нормално и назначи изследвания. Когато и́ се обадих на следващия ден ми съобщи, че имам анемия и други неща, които не са за по телефона. Толкова много плаках докато дойде следобедът за да отидем в кабинета и́, че явно ми е личало когато със съпруга ми влязохме в кабинета.
Няма да коментирам последвалите нападки и арогантен тон, с който тя ми обясни че само ненужно стресирам себе си, бебето и близките ни за една дреболия (все пак тя каза, че има нещо, което не е за по телефон) и че майка и́ не била добре и аз съм и́ създавала допълнителни ядове. Аз излязох плачейки от кабинета, а мъжът ми остана за да вземе рецепта за желязо, на което според изследвания нямам недостиг. Тя излезе заедно със съпруга ми и започна да ми се извинява, като ми обясни 2 седмици да пия ампулите желязо и да отида отново. При следващите изследвания нямаше промяна в стойностите на желязото и тя ми предложи да вляза в болница, за да установят каква е причината на отока на краката ми, който се увеличаваше с всеки изминал ден. Още същия ден ме приеха в НИА МЕД, където лекарят установи, че имам контракции и дори и краката ми да се оправят, ми предстоят 2 месеца на легло. При прегледа на следващата сутрин, лекарката установи, че детето ни е със СИНДРОМ 19. Тъй като никога не го бях чувала, тя ми обясни, че детето има множество малформации и дори да оцелее при раждането, след това ще почине. Веднага
след прегледа се свързах с д-р Караджова и разказах подробно какво са установили в НИА МЕД, а тя твърдеше, че няма нищо вярно в това, което ми казват. След час ме изпратиха с линейка в новото АГ, където след извършване на всички прегледи установиха абсолютно същите малформации. Част от нещата, които липсваха бяха: развитие във мозъка, важна кост от едната ръчичката, стомахчето, костички на едното краче и другата ръчичка, една кост от нослето. Лекарите ме посъветваха да прекъсна бременността, защото животът ми е в огромна опасност. При поредния ми разговор с д-р Бинка Караджова, тя ми заяви, че „ПОНЯКОГА НЕ СЕ БИЛО ВИЖДАЛО“. На следващия ден, след неуспешен опит за естествено раждане заради отлепена плацента ми направиха секцио, след което ни съобщиха, че дъщеричката ни е мъртва. След секциото, медицинска сестра или лекар е излязла и е съобщила на роднините ми, че съм добре. Те са попитали за бебето, а тя им е казала, че е починало, но е имало множество увреждания, включително и че не е имало личице.
Ние никога няма да намерим покой, а въпросите, които си задаваме за допуснатите грешки ще намерят отговор най-рано след 6 месеца, тъй като толкова време отнема аутопсията в МБАЛ.
Ако за някого това има значение, за тези 7 месеца съм си плащала всеки един преглед при д-р Караджова и не, не го казвам защото обеднях, а защото въпреки парите, които получи д-р Караджова пропусна да ме изпрати на фетална морфология, а аз съм на 35 г.
В края на тази история, искам само да благодаря на Господ, на д-р Енчева и нейния екип от МБАЛ “Проф. Д-р Стоян Киркович”, че съм жива и че успяха да ме спасят.
P. S. В излъченото по БНР интервю, в което ме поканиха да участвам във връзка с това отворено писмо, чух много неистини от д-р Караджова, тя дори се направи на обидена от ситуацията. Относно това, че не може да кара жените да си правят фетална морфология защото струва пари, държа да подчертая, че със съпруга ми нямаме финансови проблеми и 120 лв. за изследването са едно нищо на фона на парите, които плащах на д-р Караджова при всеки преглед, въпреки че бях с направление от личен лекар! Не съм получила нито един фискален бон или друг документ, удостоверяващ заплатените суми.
Разликата между нашата истина и нейните лъжи, е че има свидетели, които под клетва биха опровергали всички нейни твърдения.
С уважение,
Силвия и Живкo
Виж целия пост
След 2 седмици, по време на втория преглед тя установи, че има зародиш. Посещавах редовно консултациите и тъй като тя не ми назначаваше изследвания, през третия месец пожелах да ми бъдат направени биохимичен скрининг и фетална морфология, за да сме сигурни че всичко с бебето е наред. Тя ми обясни с груб тон, че е прекалено рано и когато дойде времето, тя ще ги направи.
По време на следващите няколко контролни прегледа тя ни убеждаваше, че всичко е наред. Влязох в петия месец и г-жа Караджова ми направи биохимичния скрининг, като след 5 дни, колкото тя ми обясни, че са нужни за да излязат резултатите, и́ звъннах и тя каза, че всичко е повече от добре и нямаме никакви поводи за притеснение. През 6-тия месец, по време на прегледа, тя ни показа очичките, ръчичките, нослето на бебето и т.н. Трудно ми е да опиша радостта ни от този преглед, тъй като за нас това беше едно дълго чакано дете. В края на 6-тия месец установи пола – беше момиченце. И тук нашата приказка започна да се превръща в кошмар. В началото на 7-ми месец краката ми започнаха да отичат много и д-р Караджова ми обясни, че е нормално и назначи изследвания. Когато и́ се обадих на следващия ден ми съобщи, че имам анемия и други неща, които не са за по телефона. Толкова много плаках докато дойде следобедът за да отидем в кабинета и́, че явно ми е личало когато със съпруга ми влязохме в кабинета.
Няма да коментирам последвалите нападки и арогантен тон, с който тя ми обясни че само ненужно стресирам себе си, бебето и близките ни за една дреболия (все пак тя каза, че има нещо, което не е за по телефон) и че майка и́ не била добре и аз съм и́ създавала допълнителни ядове. Аз излязох плачейки от кабинета, а мъжът ми остана за да вземе рецепта за желязо, на което според изследвания нямам недостиг. Тя излезе заедно със съпруга ми и започна да ми се извинява, като ми обясни 2 седмици да пия ампулите желязо и да отида отново. При следващите изследвания нямаше промяна в стойностите на желязото и тя ми предложи да вляза в болница, за да установят каква е причината на отока на краката ми, който се увеличаваше с всеки изминал ден. Още същия ден ме приеха в НИА МЕД, където лекарят установи, че имам контракции и дори и краката ми да се оправят, ми предстоят 2 месеца на легло. При прегледа на следващата сутрин, лекарката установи, че детето ни е със СИНДРОМ 19. Тъй като никога не го бях чувала, тя ми обясни, че детето има множество малформации и дори да оцелее при раждането, след това ще почине. Веднага
след прегледа се свързах с д-р Караджова и разказах подробно какво са установили в НИА МЕД, а тя твърдеше, че няма нищо вярно в това, което ми казват. След час ме изпратиха с линейка в новото АГ, където след извършване на всички прегледи установиха абсолютно същите малформации. Част от нещата, които липсваха бяха: развитие във мозъка, важна кост от едната ръчичката, стомахчето, костички на едното краче и другата ръчичка, една кост от нослето. Лекарите ме посъветваха да прекъсна бременността, защото животът ми е в огромна опасност. При поредния ми разговор с д-р Бинка Караджова, тя ми заяви, че „ПОНЯКОГА НЕ СЕ БИЛО ВИЖДАЛО“. На следващия ден, след неуспешен опит за естествено раждане заради отлепена плацента ми направиха секцио, след което ни съобщиха, че дъщеричката ни е мъртва. След секциото, медицинска сестра или лекар е излязла и е съобщила на роднините ми, че съм добре. Те са попитали за бебето, а тя им е казала, че е починало, но е имало множество увреждания, включително и че не е имало личице.
Ние никога няма да намерим покой, а въпросите, които си задаваме за допуснатите грешки ще намерят отговор най-рано след 6 месеца, тъй като толкова време отнема аутопсията в МБАЛ.
Ако за някого това има значение, за тези 7 месеца съм си плащала всеки един преглед при д-р Караджова и не, не го казвам защото обеднях, а защото въпреки парите, които получи д-р Караджова пропусна да ме изпрати на фетална морфология, а аз съм на 35 г.
В края на тази история, искам само да благодаря на Господ, на д-р Енчева и нейния екип от МБАЛ “Проф. Д-р Стоян Киркович”, че съм жива и че успяха да ме спасят.
P. S. В излъченото по БНР интервю, в което ме поканиха да участвам във връзка с това отворено писмо, чух много неистини от д-р Караджова, тя дори се направи на обидена от ситуацията. Относно това, че не може да кара жените да си правят фетална морфология защото струва пари, държа да подчертая, че със съпруга ми нямаме финансови проблеми и 120 лв. за изследването са едно нищо на фона на парите, които плащах на д-р Караджова при всеки преглед, въпреки че бях с направление от личен лекар! Не съм получила нито един фискален бон или друг документ, удостоверяващ заплатените суми.
Разликата между нашата истина и нейните лъжи, е че има свидетели, които под клетва биха опровергали всички нейни твърдения.
С уважение,
Силвия и Живкo
