Всяка жена ли заслужава да има семейство

Почна да става грозно... Всъщност половината даващи съвети в темата по тази логика трябва да си мълчат. А пък ако трябва и да да идеални и мъжът, и децата, абсолютно всички трябва да замълчат.

За чорапите +100, колкото и компромиси да правя, за такова нещо може да нанесат средна телесна повреда.

Има хора, които след несполука с един човек (независимо дали ще е край на сериозна връзка или развод) са станали по-уважаващи себе си и по-внимателно подбиращи обкръжението си занапред, така че не е задължително един провал да е нещо лошо. Често се случва точно това да е трамплинът към нещо по-заслужаващо си, а именно тогава по-добре човек да се спаси навреме и да се отвори към щастието си, отколкото да се примирява и да тъпче години наред до неподходящ спътник в живота.

Винаги ми е било малко странно хора с провален или меко казано проблемен личен живот да се напъват да дават съвети на други, и още по-лошото да не търпят никаква критика. Това е все едно човек с 2-3 фалирали бизнеса да се напъва да дава акъл на начинаещи предприемачи. Е да до известна степен може да помогне ако осъзнава собствените си грешки и е анализирал добре провалите си, но това не съм забелязал да е често явление.

Може и да си прав. Аз просто пиша от позиция на жена, която не търси непременно семейство.

Не е задължително всеки приключил брак да е провален. Повечето пъти е просто изчерпан, което е в реда на нещата - всяко начало има край. И дали участниците ще предпочетат след края да продължат да седят в едни такива отношения или да продължат напред, зависи от субективни и обективни фактори.

Между другото Тръмп е от бизнесмените с доста фалити. Пък ей го на - има цяла бизнес-империя и е президент на САЩ! В учебниците всичко си го пише. Около 80 процента от новосъздадените компании фалират до петата година от съществуването си. Та, остават едни 20 процента, от които повече от половината биват затваряни след още няколко години, не помня колко точно бяха - дали 3 или 5.

А вие как така решавате чий брак и живот  е провален? Откъде им знаете на хората сегашното положение и отношения?
Приключилият  брак за едни е провал, други не излизат от него, трети си продължават нататък с друг партньор.

По темата за създаването на семейство и в допълнение на думите на Дренка, ще спомена и един личен пример. Преди повече от година се запознах и имах месеци връзка с жена, която ме подкрепяше и казваше как ще ме чака 3 месеца, докато работя в чужбина, но в един момент изведнъж изиска от мен да се откажа от моята кариера, за да сме заедно възможно по-скоро и да създадем дете. И беше много настоятелна в това, до степен да постави условие да избирам или нея, или кариерата. Аз не пожелах с лека ръка да зарязвам в последния момент години наред граден с множество безсънни нощи проект и да предавам хората, които ми бяха възложили доверие и които осигуряваха дохода ми. Тогава тя ми каза, че съм я разочаровал с желанието си да изчакаме поне още 2 месеца, за да си уредя нещата в работата и да имаме сигурни доходи, защото все пак семейство и дете не се правят току-така без нещо стабилно. Лишенията и битовизмите са най-прекият път към провал на едно семейство. Е, аз мисля, че загубата на една сравнително качествена (но нетърпелива) жена не е провал от гледна точка на това колко лошо можеше да се развият нещата, ако бяхме едновременно без доходи и с дете. Или, ако бях провалил по нейно настояване своята кариера и след това тя отново се откаже от мен, както го стори и при отказа ми да ѝ угодя. Тогава пък ни кариера, ни семейство. И от два стола - щях да съм на земята.
 Доколко човек се чувства добре, следва да се измерва не само при сравнение с хубавите неща в нашия живот, а и спрямо лошите такива. От тази гледна точка, макар и в онзи момент да не ми беше приятно как се стекоха нещата, аз все пак не забравих и колко по-лошо можеше да станат при едно прибързано и безразсъдно взето решение тип "зарязвай всичко и се мятай надолу по водопада", така че съм избрал по-малкото зло. А дори и това може да е хубаво, защото някои и такова нямат. "Човек знае 2 и 200", както обичат да казват хората.

Създателя на КФС е имал 4 или 5 фалита преди това, и е започнал този бизнес на 65 години. Има и други примери, но това са по-скоро единични случаи. В много голям процент от случаите, за да се стигне до няколко провала е много вероятно човека да повтаря едни и същи грешки и да има някакви дефицити, които не може да превъзмогне и за това се стига до тук.
Нямам предвид конкретни потребители от форума, това са ми наблюдения от доста време из подобни сайтове.
Същото се отнася и за авторката, на тази възраст да не е имала пълноценна връзка (както разбираме) и да посочва като романтика неща, които са абсолютно изискване за всяка една нормална и трайна връзка, говори също за някакъв проблем като цяло с личния живот. Може би липсата на опит или някакво капсулиране, но определено ще трябва да преосмисли някои неща. Предполагам да опита да се впусне в някакви връзки, дори чисто сексуални или не съвсем ангажиращи, но да спре да чака принца на белия кон, защото такъв май няма да се появи.

Аз също имам подобни примери. Зарязват всичко, пък после щели да му мислят. Е, да ама години наред нищо не измислят и това им влошава отношенията
И защо все от мъжа се очаква да прави жертвите, и за изборите, и за лукса - не знам

Никога не съм имала чистачка,  живея с трима мъже и всички включително и аз си хвърляме чорапите и гащите по земята. Обаче мразя да идват чужди хора у нас, включая и  майка ми, която изпада в истерия от това.
По темата с провалените бракове мога да ви кажа следното, което чух от един приятел, който се развежда: Абе те хората имат по 3-4 успешни бракове, аз един и то неуспешен.

От една страна има някаква повтаряемост в подхода и изборите на партньори, но от друга никога не се знае на що за чудо стои отсреща. Малко като да купиш котка в чувал. Пускаш фиша, пък каквото дойде - я двойка, я тройка, я шестица.

Това е и моето мнение, че бракът си е чиста лотария,но разбираш на много по- късен етап,когато се изправите пред трудности и изпитания.

Много е важно като дойдат трудните моменти, как ще гледаш на тях: дали ще се съсипеш или ще си над нещата.

Ами то в трудните моменти си личи кой какъв е. Ние с моя мъж за 3 г.изядохме 300 кила сол, бяхме много на дъното. Надявам се скоро да изплуваме, и двамата правим усилия.
То за ахуиху лесно.