Има ли неща, които не можете да споделите дори с най-близките си?

  • 2 647
  • 65
Напоследък се замислям как понякога сме заобиколени от хора, и въпреки това няма с кого да поговорим истински, особено когато става въпрос за взаимоотношения. Понякога не искаш да споделиш с приятелка, защото знаеш какво ще ти каже. Не искаш да говориш със семейството си, защото ще започнат да дават съвети "с най-добри намерения" или съвсем открито да те съдят. И така си премълчаваме разни неща.

Чудя се дали затова толкова хора напоследък започват да разговарят с изкуствен интелект за всичко, включително за личните си проблеми. Той не е настроен да ни съди и да дава мнения, а безпристрастният анализ понякога е много отрезвяващ. Не знам дали само на мен се е случвало да говоря с (поне сравнително) непознат човек и да съм склонна да споделя много повече неща за себе си, отколкото пред близките си. Дали AI става новият полу-почти-непознат душеприказчик?
Виж целия пост
# 1
Всеки си има най-съкровени и интимни неща, които пази само за себе си, а често даже се опитва и да забрави.
Виж целия пост
# 2
Мисля, че бичът на днешно време е самотата. Много хора са заобиколени от близки и въпреки това са самотни, неразбрани.

Аз се чувствам неразбрана от близките си, защото изпаднах в следродилна депресия. Но това е някаква тема табу и получих обвинения. В един момент просто спрях да коментирам темата, защото нищо хубаво за мен не следваше. Работя с психолог.
Виж целия пост
# 3
Не споделям, защото бивам съдена.
Миналата година изпаднах в тежка депресия.
Бях на антидепресанти месеци наред.
След като успях да се добера до час за психолог (в Германия е адски трудно) психоложката започна да ми обяснява, че никога не е срещала "такъв тежък случай" и въобще не иска да се занимава с мен.
Насилих се сама да се преборя с проблема си.
Нямаше кой друг да ми помогне.
Виж целия пост
# 4
Не споделям, защото бивам съдена.
Миналата година изпаднах в тежка депресия.
Бях на антидепресанти месеци наред.
След като успях да се добера до час за психолог (в Германия е адски трудно) психоложката започна да ми обяснява, че никога не е срещала "такъв тежък случай" и въобще не иска да се занимава с мен.
Насилих се сама да се преборя с проблема си.
Нямаше кой друг да ми помогне.

Това е изключително тежко, съжалявам! Понякога ми е трудно да повярвам колко е сложно да се открие помощ, когато се търси и дори се плаща, особено когато става въпрос за тежки състояния, които няма как да се преодолеят или да изчезнат сами. Дори нямах представа, че и в Германия положението би било такова.
Виж целия пост
# 5
Не споделям, защото бивам съдена.
Миналата година изпаднах в тежка депресия.
Бях на антидепресанти месеци наред.
След като успях да се добера до час за психолог (в Германия е адски трудно) психоложката започна да ми обяснява, че никога не е срещала "такъв тежък случай" и въобще не иска да се занимава с мен.
Насилих се сама да се преборя с проблема си.
Нямаше кой друг да ми помогне.
Ох, това е страшно.
Кой ти предписа антидепресантите?
Беше ли наблюдавана, докато стигнеш до  психоложка?
Виж целия пост
# 6
Темата е много дълбока и няма да повярвате колко хора се срамуват/страхуват да споделят.
Виж целия пост
# 7
Не споделям, защото бивам съдена.
Миналата година изпаднах в тежка депресия.
Бях на антидепресанти месеци наред.
След като успях да се добера до час за психолог (в Германия е адски трудно) психоложката започна да ми обяснява, че никога не е срещала "такъв тежък случай" и въобще не иска да се занимава с мен.
Насилих се сама да се преборя с проблема си.
Нямаше кой друг да ми помогне.
Ох, това е страшно.
Кой ти предписа антидепресантите?
Беше ли наблюдавана, докато стигнеш до  психоложка?

Личната ми лекарка. В Германия много трудно се стига до психолог, поради тази причина личните лекари ти изписват антидепресанти, с които да се тъпчеш за "по-лесно".
Никой не ме е наблюдавал, само много се притесняваха дали нямам суицидни мисли. Тоест докато не решиш сам да сложиш край на мъките си,си "лек случай".
Виж целия пост
# 8
Има такива неща, да. Не ги споделям, защото са сериозни и с потенциал да заемат целите разговори и да слушам съвети с непроверена информация.
С близки ограничавам част от мнението си за семейната им динамика. Слушам оплаквания и гледам как се държат. Казвах си мнението до една конкретна случка, която сериозно ми обърна представите за капацитета им като двойка и родители, вече си мълча. Решенията са си техни, по-точно на жената.
Виж целия пост
# 9
Със сигурност има, аз също. Никога на никого не съм споделяла някои неща. Забелязвала съм и при други хора (близки), които разкриват неща, станали преди повече от 40 години. И им олеква.
По-лесно е да го споделиш с непознат или не толкова близък, между другото, и с учудване си даваш сметка, че дяволът не бил толкова черен. Но това след много време.
Виж целия пост
# 10
Всеки има, или е имал някакви взаимоотношения с друг човек, за които не би споделил с никого. Причините са различни.
Но никога няма да седна да си изливам чувствата и мислите пред AI. С нещо, което не носи душа и плът няма как да споделям, каквото и да е.

Виж целия пост
# 11
Депресията е болест, която не се лекува от личните лекари, още по-малко от психолози.
Казвам само.
Виж целия пост
# 12
Има. А понякога има неща, които точно с най-близките (семейството) не искаме да ги споделим.
Виж целия пост
# 13
Изкуственият интелект е нищо повече от един много подобрен алгоритъм и програма за анализ.
Не пречи да го използваш за информация, но доста често греши и дава непроверена или невярна информация и резултати.
Ако няма с кого да споделиш си анализирай сама ситуацията.
Ако имаш нужда от гледни точки пиши в анонимен форум като тук.
Ако имаш нужда от разговор с професионалист отиди на психолог.
Виж целия пост
# 14
Бе вие добре ли сте да си пишете най големите тайни тук? Превъртяли сте.

Подкрепям. Има неща, които не са за споделяне, защото човек не знае после откъде ще му дойде. И аз затова написах само, че имам такива тайно, но няма да ги споделям с никого, защото касаят само мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия