С какво ви дразнят свекървите? – 124

Няма такова нещо, внучето е почти цяло лято при баба си.
Дадохте ми кураж да се справя и сама, благодаря на всички за подкрепата и съветите.

По казуса на Десилена от предната тема - искрено ѝ съчувствам, но и аз също смятам, че там нещата са изтървани от самото начало. Може авторката на предния казус със семейния бизнес да прочете тази история и да разбере какво всъщност значи обсебване. Десилена, поговори с мъжа си, обясни му как се чувстваш, кажи му, че предпочиташ той да се занимава с родителите си и да парира желанието им да се месят постоянно. Ти и той трябва да сте екип и единни, за да си спестите излишни нерви. От свекърите промяна от нищото не бих очаквала.

Ванеса, не бързай да се сърдиш на бабата, за мен тя се е притеснила да не разочарова някого, приела е да ти помогне, после не е могла да върне другото внуче, и се е почувствала притисната сто процента. Може би е трябвало да се уточни предварително с другата снаха колко време точно ще гледа детето, но ако е по-плаха разбирам защо е пропуснала този важен разговор. Та според мен запазете си добрите отношения.

За здравословните проблеми - не знам какви са, аз съм с две операции секцио по медицински показатели, с две породени деца съм и въпреки това аз самата в първите месеци предпочитах нито моята майка, нито свекърва ми да ни помагат. Исках аз и мъжа ми да се нагодим към новите членове на семейството, да си свикнем с новото ежедневие и рутина, той да се включи активно от самото начало, а не е да изместен от някоя баба. Та се справихме, не беше толкова страшно даже, стиковахме се добре. Сега вече с радост приемаме баби на помощ

Десилена, не е съвсем изтървано положението. Можете отново да поемете контрол върху живота си, като разбира се, от спешен порядък е да се дистанцирате възможно най-бързо, да спрете да сте на разположение вкъщи и да говорите ребром, като парирате всякакви опити за вмешателство и "съвети" с подобаващ(не дотам добър) тон. Така бих постъпила аз.

Другото момиче, вече Ви се изясни, че можете и сама 😉

За да успее да се дистанцира от свекървенските драми Десилена обаче, задължително условие е мъжът ѝ да поеме основните действия за озаптяване на родителката си, а не да се старае да минава метър.

Ванеса, аз като родих очаквах помощ и от двете баби, но така стана, че при изписването ни и двете се разболяха(и трите семейства живеем в различни градове). Много ни беше трудно първите месеци, много. Нямахме помощ от никъде и аз все мрънках, и се сърдех, но след време, когато свикнахме с всичко и влязохме в някакъв ритъм, съм благодарна, че така стана и се оправяме сами още от началото, защото никой не ми се месеше за нищо. Синът ми е вече на годинка и 4м, бабите много му се радват и когато искаме да отидем някъде за 2-3 дни го гледат с голямо желание и напълно се съобразяват с режима, който ние сме му направили. Понякога е проблем, че е свикнал само с нас и му трябват няколко часа да се отпусне.
Между др следя темата много отдавна, когато исках да се оплача от моята свекърва, но след повечето мнения, не ми дава сърце да го направя. Има си косурите, но съм и благодарна, че все пак може да разчитаме на нея, когато имаме нужда

Оная приказка с жилото и меда неслучайно е измислена, да гледат само мама и тате е чиста работа...баба и дядо за гости и игри. За съжаление не винаги е постижимо трябва да се справя човек в движение.

Благодаря за темата!
На мен ми е странно, как изобщо раждате деца, с нагласата, че бабите трябва да  помагат и го очаквате. Не раждате това дете на бабите, а вие имате дете, заедно с бащата. Очаквания за грижи по това дете, може да имате само към него. Ако бабите нямат нищо против, ако изобщо искат, ако се справят, ако не налагат техните виждания, а се съобразяват с решенията на родителите, няма нищо лошо. Но има много "ако"
Няма друг начин, абсолютно съм съгласна

Аз пък я разбирам Vanessa. Не е приятно да се надяваш на помощ и да ти я откажат. Просто исках да й дам пример, че невинаги отказът е свързан с нежелание, а може да има и други причини. После ние не знаем, какво е здравословното състояние на потребителката, може наистина да има нужда от помощ. Тук поне 2 жени се изказах, как със секцио и проблеми след раждането се били справили. Ами браво на вас. Аз не можах. С нормално раждане и епизотомия с 4 кг бебе не можех да го вдигам от креватчето. Шевът беше точно отдолу, тръгна да вдигам детето, сякаш ме прерязва. Страх ме беше, че ще се разрани отново. Докато не спря да ме придърпва не вдигах детето. Кърмех го, носеха ми го в скута.

На Ванеса сега ѝ е моментът да се почувства специална, обгрижена, поглезена. Човещинка. Всеки има нужда в някакъв момент и от помощ, и от глезене. Но се е получило кофти и за бабата, която се чуди на кого да помогне и кого да отсвири. Затова няма нужда да го приема драматично.

Не конкретизирах точно Ванеса, имаше и друго мнение с очакване на помощ и то от двете баби. Ванеса дори предварително е коментирала с бабата въпросното очакване за помощ и тя се е съгласила, та не я упреквам. Интересно ми  е защо имат такива очаквания по принцип. На живо имам само една приятелка с такова очакване и като от начало стана ясно, че от мъжа ѝ нищо не става, а майка ѝ почина внезапно, стана страшно. Към момента, от чудене на кого да връчи детето, с него е изтървана работа, а е вече на 14, корекцията е безкрайно трудна. Но и тя си е виновна, защото разчиташе на бащата, а вижда, че изобщо не се справя нито с възпитание, нито с връзка с детето. Но пък как на нея не ѝ дойде отвътре да вземе инициативата, не знам. Вижда, че детето е с проблемно поведение, обаче грам вина не намира у себе си и единствения аргумент в нейна защита, винаги е това, че е нямала помощ

Аз лично не съм писала, за да се изкарвам някакъв герой. Просто исках да кажа, че има как да се организират нещата така, че да се мине и без помощ. Достатъчно е майката да не се занимава с битовизмите на първо време (вечерта с помощта на таткото могат да се свършат основните неща по хигиенизиране и приготовление на храна за следващия ден) и да си създаде някои удобства. Да, хубаво е да имаш помощ, но често тя идва с цена и затова аз съвсем съзнателно я отказах. И мен ме беше страх, но пък ми беше толкова лежерен и спокоен период, че си струваше.

Ако се налага помощ заради тежко възстановяване и невъзможност за обслужване на бебето, естествено, ок. Най-добре това да е от бащата. Това сплотява. Ако все още има нужда от помощ след дните, които му се полагат и няма отпуск или опция за работа от вкъщи, то е добре да се намери такава наистина.

Ако е просто предварителен страх и несигурност, по-добре да не се намесват бабите в началото. Така ще дадат шанс на таткото да си намери мястото, и на майката да добие увереност и да се опознае спокойно с бебето. Аз с първото ми дете ходех полугола по цял ден в началото с кърменето на поискване, а да не казвам как мъжът ми ми е помагал с цеденето с ръчна помпа, докато бебето е на другата гърда 🤪 Е,  на другия ден рано рано отиде до магазина за електрическа помпа 😁 Докато го къпехме се чудехме как да го подхванем, единият стои с хавлията готов винаги, после заедно правим тоалета и тн., все неща, които са ми мили (и комични) спомени. Ако имаше баба вкъщи щеше да липсва тази интимност, а и цеденето и ходенето полугола със сигурност нямаше да е комфортно и за бабите. Имах късмет и двете ми операции да бяха много леки, макар и с малка разлика. Ден преди да ни изпишат с малката плаках в родилното, защото ми липсваше баткото, не знаех как ще се справим първите дни, как ще го гушкам него без да го вдигам, той все пак тогава беше на 1г. и 9м. Но всичко си дойде на мястото много бързо, понеже с мъжа ми вече бяхме подготвени.

Да не говорим вчера в една група за кърмене една прясна родилка се чудеше как да се разбере с бабите - едната настоявала за вода със захар, другата за вода с лъжичка през еди си какво време и тн. То не стига стресът от новото ежедневие, раждането и недоспиването, ами и да се разправяш с баби, да си влошавате отношенията, да ти казват как да си кърмиш детето и тн., по-добре не...

Ма ко, явно имаш предвид мен с изказването си. Защо си толкова изненадана, че някои майки очакват помощ? При мен уговорката беше двете баби да дойдат за по седмица след раждането ми, което беше дълго и тежко, завършило накрая със секцио. Както казах трите семейства живеем в различни градове, така че е ясно, че баба покрай нас рядко има, но никой не се оплаква, единствено в началото ми се искаше помощ, това е, не всички майки са в кондиция 4 дни след като са родили. Стана и ясно, че в крайна сметка се радвам, че така се получиха нещата. Примерът ти за мен е обиден и абсолютно ненужен, целящ да засегне майките, които са се надявали на някаква помощ в началото, защото физически са имали нужда от нея, а и емоционално като жени.

Разбира се, че хората си помагаме. Майки на дъщери и снахи, сестри на сестри, братя на братя, приятелките и те се включват, ако трябва. Нали затове сме семейство, приятели, близки.
Някои като са били "и сам воинът е воин", и какво, медал ще получат сигурно! Тиквен

Към последното момиче - неприятно се е получило, но и свекървата няма много полезни ходове. Не може да отпрати другото дете, ако е поела ангажимент да го гледа до септември. Опитайте да намерите друго решение - таткото да удължи отпуската си, твоята майка, сестра, леля, братовчедка, приятелка... Сигурна съм, че веднага щом се освободи, бабата сама ще дотича.

Не съм казала, че когато имаш нужда от помощ, има нещо лошо да я получиш. Говорех за очакването, че това трябва да се случи така или иначе и то от родители. И аз не съм скокнала на 4 ден, в началото и аз имах нужда от помощ, като всички. Но не я очаквах от баби, въпреки, че разполагах с такава, а от мъжа ми.
И понеже около мен картинката е подобна, затова се чудя, че още се разчита на бабите, като, че на тях раждате дете. Даже нагласата на приятелката ми, която споменах беше изненада за мен, защото до скоро това изобщо не го е споменавала, изведнъж става ясно, че тя разчитала майка ѝ да ѝ гледа детето. Т.е. в реала нямам такива жени около себе си, затова питах за мотиви и тази нагласа от къде идва.
Пък ти, Пипи, ако искаш не за обида, а го приемай, както намериш за добре. И няма нужда да се оправдаваш, както казах не питах за да се вадят оправдания, а да разбера мотивацията за тези очаквания