Боже,тая тема съвсем замря!Явно свекървите са станали ангели небесни!
Не знам дали щеше да е ангел, но почти беше на път да се пресели в отвъдното.
Слава богу (искрено го мисля), този път се размина. Свести се, но ни изкара акъла. Не съм си представяла, че някога ще рева за свекърва ми точно, но и това се случи
даже в изблик на мъка си обещах вече да не съм толкова припряна с нея 
в крайна сметка кво толкова, аз съм си тук, тя си е там, не е нужно да сме на нож. Беше наистина много жална, дни наред само лежеше и стенеше от болка. Грип ли беше, корона ли беше (на дъщеря й теста беше положителен, но свекърва ми не си направи).
Изтощена е, но вече по-добре. Днеска е поседяла на слънце на терасата. Дори казала, че й се е дояло еди какво си. Бъзикам се с мъжа ми, че ще я обявя за излекувана в момента, в който започне отново да пита какво съм готвила аз
Толкова сме забързани в злободневието, забравяме, че всички сме гости на тоя свят. Наистина човек не губи нищо, ако е малко по-внимателен в отношенията с другите.
Ама айде, да не изпадам в лирически отклонения
не ми е присъщо да се разнежвам. А и едва ли е възможно да стигна нова ера в отношенията си със свекървата 
