Здравейте момичета,
От много много време не съм писала в този прекрасен форум, но сега имам голяма нужда от вашите съвети.
Омъжена съм от 12 години и след дълга борба имам прекрасно момченце.
Със съпруга ми живеем в чужбина.
В началните години на брака ми имах огромни проблеми със свекърва ми, която е властна и мнителна. Непрекъснато изопачаване ситуации и думи, откровено лъжеше и злословеше зад гърба ми.
С течение на времето мъжът ми си даде сметка за тези неща и я сложи на мястото и. Или поне досега беше така.
Тя е вдовица и преди няколко години за малко да си отиде от този свят. От тогава по собствено желание постъпи в дом за стари хора, като в същото време има апартамент за нея, където тя винаги може да се върне.
От раждането на сина ни но гостува по около месец и половина два пъти годишно, като в началото стоя дори пет месеца.
Той сега е на три.
Имали сме конфликти, но като цяло внимава.
Сега съпругът ми иска да продаде апартамента, който в на нейно разположение и да купи друг тук, при нас, където тя да идва и да се връща през 3 месеца.
Аз съм твърдо против, защото знам как иска да се залепи. Тя дори иска да и се купи в същата кооперация, но мъжът ми не е съгласен.
Това стана повод за голяма криза в отношенията ни, която не е напълно утихнала.
Той смята, че така постъпва като отговорен син и не разбира защо съм против при положение, че тя ще си има отделен апартамент.
Тя не говори езика и е напълно зависима от нас.
Той ме уверява, че няма да допусне да се развалят отношенията ни, че ако искам, няма да идва у нас и ние при нея.
Но аз не съм човек на крайностите и не мисля, че бих го направила.
Тя смята, че ще е от помощ, но аз искам просто да ни остави на мира. Много е лепкава и отърва е няма да има.
Непрекъснато се разправяме с мъжа ми на тази тема. Смята, че съм егоист, а аз никога не съм затваряла вратите на дома си за нея, макар той да ги затвори за моите родители.
Искам за последно да пробвам за второ дете, но тази ситуация ме кара да се колебая.
Как ще ме посъветвате да постъпя?
Да се съглася ли и да видя как ще по тръгнат нещата или да се покажа още по-категорична?
Взех да се съмнявам в бъдещето на нашето семейство, което много ме боли.
Мисля, че ако трябва да се разделим един ден, ще ми бъде по-лесно да си тръгна с едно дете, отколкото с две...
От друга страна или сега или никога....
Как да постъпя, как да се преборят с тази ситуация?
Благодаря ви много за съветите.
Виж целия пост
От много много време не съм писала в този прекрасен форум, но сега имам голяма нужда от вашите съвети.
Омъжена съм от 12 години и след дълга борба имам прекрасно момченце.
Със съпруга ми живеем в чужбина.
В началните години на брака ми имах огромни проблеми със свекърва ми, която е властна и мнителна. Непрекъснато изопачаване ситуации и думи, откровено лъжеше и злословеше зад гърба ми.
С течение на времето мъжът ми си даде сметка за тези неща и я сложи на мястото и. Или поне досега беше така.
Тя е вдовица и преди няколко години за малко да си отиде от този свят. От тогава по собствено желание постъпи в дом за стари хора, като в същото време има апартамент за нея, където тя винаги може да се върне.
От раждането на сина ни но гостува по около месец и половина два пъти годишно, като в началото стоя дори пет месеца.
Той сега е на три.
Имали сме конфликти, но като цяло внимава.
Сега съпругът ми иска да продаде апартамента, който в на нейно разположение и да купи друг тук, при нас, където тя да идва и да се връща през 3 месеца.
Аз съм твърдо против, защото знам как иска да се залепи. Тя дори иска да и се купи в същата кооперация, но мъжът ми не е съгласен.
Това стана повод за голяма криза в отношенията ни, която не е напълно утихнала.
Той смята, че така постъпва като отговорен син и не разбира защо съм против при положение, че тя ще си има отделен апартамент.
Тя не говори езика и е напълно зависима от нас.
Той ме уверява, че няма да допусне да се развалят отношенията ни, че ако искам, няма да идва у нас и ние при нея.
Но аз не съм човек на крайностите и не мисля, че бих го направила.
Тя смята, че ще е от помощ, но аз искам просто да ни остави на мира. Много е лепкава и отърва е няма да има.
Непрекъснато се разправяме с мъжа ми на тази тема. Смята, че съм егоист, а аз никога не съм затваряла вратите на дома си за нея, макар той да ги затвори за моите родители.
Искам за последно да пробвам за второ дете, но тази ситуация ме кара да се колебая.
Как ще ме посъветвате да постъпя?
Да се съглася ли и да видя как ще по тръгнат нещата или да се покажа още по-категорична?
Взех да се съмнявам в бъдещето на нашето семейство, което много ме боли.
Мисля, че ако трябва да се разделим един ден, ще ми бъде по-лесно да си тръгна с едно дете, отколкото с две...
От друга страна или сега или никога....
Как да постъпя, как да се преборят с тази ситуация?
Благодаря ви много за съветите.
Една баба наблизо не е страшно зло, а помощ. 
