Добро утро момичета! 
Имам проблем ако може да се нарече така с бъдещия татко.
С напредването на бременноста (24г.с. в момента) забелязах как моя мъж не само, че спря да иска секс ами и тактично ми отказва при мойте намеци за такъв и онзи ден вече се и поядосах. Бяхме на преглед на следващия ден и той си реши, че лично иска да попита следящата ме лекарка до кога можем да правим секс, тя му каза, че ако не кървя или нямам болки някакви, няма проблем да правим секс до края на бременноста, при което той се шокира, защото тези неща същите и аз му ги казах, но той на мен не ми повярва.
Както и да ее, лекарката потвърди думите ми и следователно вчера дойде при мен с запитването дали искам да правим секс, обаче щяло да е на моя отговорност, аз да съм отгоре и той не искал да гледа, щял да гледа тавана или да жома, защото си представял как блъска бебето в бъбреците и някакви такива. Аз паак тръгнах да му обяснявам, че няма абсолютно никакъв допир с бебето да не си фантазира такива глупости, но не - така се бил чувствал. Може да правим секс, но той не иска да ме гледа или да гледа корема по-скоро. Е, на мен ми стана супер гадно, почувствах се като прокажена, че мъжа ми иска да гледа тавана вместо мен, аз също взех да се вкарвам в разни филми и в крайна сметка не правихме секс, но пък успяхме да се скараме, че едва ли не съм го нарекла идиот, а аз просто казах, че нещата, които си мисли са пълни идиотщини.. как ще сръчка бебето в бъбреците, то чак смешно ми стана, но той си е напълно сериозен, стои си зад мнението и единствения вариянт да правим секс е този.
Момичета, нормални ли са тези състояния на мъжете, при вас как стоят нещата? Трябва ли да го приемам лично или по-скоро не? Ще се радвам да прочета мненията ви.
Благодаря ви предварително и хубав ден ви желая!
Виж целия пост
Имам проблем ако може да се нарече така с бъдещия татко.
С напредването на бременноста (24г.с. в момента) забелязах как моя мъж не само, че спря да иска секс ами и тактично ми отказва при мойте намеци за такъв и онзи ден вече се и поядосах. Бяхме на преглед на следващия ден и той си реши, че лично иска да попита следящата ме лекарка до кога можем да правим секс, тя му каза, че ако не кървя или нямам болки някакви, няма проблем да правим секс до края на бременноста, при което той се шокира, защото тези неща същите и аз му ги казах, но той на мен не ми повярва.
Както и да ее, лекарката потвърди думите ми и следователно вчера дойде при мен с запитването дали искам да правим секс, обаче щяло да е на моя отговорност, аз да съм отгоре и той не искал да гледа, щял да гледа тавана или да жома, защото си представял как блъска бебето в бъбреците и някакви такива. Аз паак тръгнах да му обяснявам, че няма абсолютно никакъв допир с бебето да не си фантазира такива глупости, но не - така се бил чувствал. Може да правим секс, но той не иска да ме гледа или да гледа корема по-скоро. Е, на мен ми стана супер гадно, почувствах се като прокажена, че мъжа ми иска да гледа тавана вместо мен, аз също взех да се вкарвам в разни филми и в крайна сметка не правихме секс, но пък успяхме да се скараме, че едва ли не съм го нарекла идиот, а аз просто казах, че нещата, които си мисли са пълни идиотщини.. как ще сръчка бебето в бъбреците, то чак смешно ми стана, но той си е напълно сериозен, стои си зад мнението и единствения вариянт да правим секс е този.
Момичета, нормални ли са тези състояния на мъжете, при вас как стоят нещата? Трябва ли да го приемам лично или по-скоро не? Ще се радвам да прочета мненията ви.
Благодаря ви предварително и хубав ден ви желая!
Извинявам се за безполезния си коментар.