От днес започваме с антибиотици и яслата ще почака малко. 
И по - малко подобни патови ситуации. 
.Твърдо го решихме,но въпреки това ми е пообъркано и ме плаши малко въпроса А сега накъде и как?Лошото е че съм плътно до Калоян и не мога да започна работа,таткото обещава да помага,както и досега и аз разчитам на неговата добронамереност,поне за сега. Иска ми се да мога да махна с вълшебната пръчица и всичко да е минало вече 
. 
.Това е най-важното в този гаден свят,да имаш човек до себе си,които да ти дава топлинка,в когото да можеш да се сгушиш след тежък ден или да избърше сълзите ти с целувка.Разцелувай мъжа си и пазете това,което имате,защото то е истинското богатство. В мислите и сърцата си! така че, когато си готова - просто бъди сред нас. Ние имаме нужда от теб!
Продължавайте да се Обичате все така силно и искренно и нека вашата Любов Ви дава сили да посрещате заедно и лошите и хубавите дни в съвместният Ви живот!!! Толкова внимателна и грижовна майка си и толкова много ти ходи да гушкаш момиченце (С моята Мими сте неотразими на снимките). Сигурна съм, че и Марти ще ти помага в грижите за кучето и ще ви е много приятно на разходките му..... А може и в парка да идвате да се разхождаме заедно. Аз все още очаквам обявяване на дата за СРЕЩА... Две седмици бях без компютър , което е подарък на Марти, но нали се сещате кой ще го гледа и разхожда най-много . 
......
. Няма да бъда много далече от истината да си ако си кажа, че понякога вечер съм като премазана от товарен влак. 
Препоръчани теми
