Изключително полезно и изчерпателно, благодаря 🌸 Аз също имах идеи за тази болница заради водното раждане, много полезно ми е да знам, че го няма като опция изобщо там вече. В крайна сметка сега се следя при доктор Даскалов, аз също съм доволна от него и като цяло от отношението в медицинския център. При мен съвсем в началото видя отлепяне и ми даде прогестерон, което лекарката, при която ходих за установяване на бременност пропусна (както и факта, че имам високо за бременност TSH). От тогава имам лека бременност и съм доволна как я следи.
Все пак за раждането се насочвам към Св. Лазар лично аз.
Виж целия пост
Все пак за раждането се насочвам към Св. Лазар лично аз.
Здравейте!
Пиша за първи път и искам да споделя своя скорошен опит, защото форума помогна и на мен да реша къде да родя. Надявам се да бъда полезна на някоя бъдеща мама
Родих дъщеря си в ПСАГБАЛ "Света София" преди 2 месеца. Към тази болница се насочих, защото:
1) Специализирана е и това ме караше да се чувствам по-спокойна.
2) Исках да родя естествено и избирах измежду болници, в които (по мненията на жени с опит) ще ме "оставят" да го направя.
3) Близо е до вкъщи, в сравнение с други болници, които проучвах.
Родих естествено, без упойка. Първото ми раждане е, започна пет дни преди термин посред нощ. Бях без избор на екип, но с индивидуален акушерски пост.
Изборът на акушерски пост за мен беше вариант, след като не допускат посетители (за мен раждането в индивидуална родилна зала се обезсмисля, ако таткото няма да присъства), да има някой до мен. А и четох мнения, че и без това през повечето време акушерката помага на родилката...
Плюсовете на този мой избор, в сравнение ако не бях избрала нито екип, нито акушерка:
+ говорих с акушерката как очаквам да се процедира в една или друга ситуация, дали искам упойка, какви са признаците на започващо раждане, което ми вдъхна малко спокойствие;
+ обаждах й се с въпроси, когато се налагаше; особено, когато раждането започна;
+ получих наставления за кърменето след като родих, и ме посещаваше, когато беше на смяна;
+ при мен все пак беше човек, който не виждах за първи път;
Основният недостатък на това да избереш само индивидуален акушерски пост е, че все пак дежурният лекар е този, който взима решенията. Дори да се уговориш за нещо с акушерката, в болницата си има йерархия и тя не може да възрази на АГ-то с мотива "бяхме се разбрали...".
По отношение на естественото раждане - бих повторила, макар че си беше много трудно. Всички в родилното бяха любезни. Запознах се с други жени, които бяха родили без избор на екип - към никого не бяха проявили лошо отношение. Имаше дори момиче, което беше крещяло и обиждало лекар, но и към него не си бяха позволили грубости. В началото мислих да раждам в индивидуална родилна зала, но това се оказа излишно. Така или иначе, родилната зала беше с една родилна маса, след това пространство за грижа за бебето, отделено със стъкла, и от другата му страна имаше друга родилна маса. В предродилна зала бях с една друга жена. Не беше както си го представях - огромна зала с 5-6 крещящи жени, но имаше 2 празни легла в предродилна. Позволяват да се разхождаш, когато не измерват тоновете или преглеждат.
По отношение на раждането без упойка - определено не бих повторила. Водите ми изтекоха вкъщи (това променя нещата), повече от 6 часа след като ме приеха имах 2,5 см разкритие и ми вляха една банка окситоцин. Дали това допринесе - не знам, но мен лично адски ме болеше. Не мога да обясня точно защо не ми беше поставена упойка, въпреки че поисках - дали поради медицински показания, дали причината беше, че акушерката още при първоначалните ни разговори каза, че е олд скул и е привърженик на изцяло естественото раждане..? или че в крайна сметка не си бях платила за екип и нямаше анестезиолог на разположение (това мисля, че не е възможно, все пак е родилно отделение), или пък такова е било мнението на дежурната лекарка...
Престоят ми беше в обща стая на 2рия етаж. Нямаше свободни двойни стаи на същия етаж, а акушерката можеше да идва при мен по-лесно там, защото родилното е на същия етаж. В стаята бяхме 4 жени, като нямаше от малцинствата. Една жена ми каза, че в болницата целенасочено делят етносите в различни стаи. "Съквартирантките" ми допаднаха - оплаквахме се, помагахме си и не съжалих, че съм в обща стая. В самото начало си толкова погълната от случващото се, че не ти правят впечатления поокъртената мазилка, разкривените щори и всички онези други детайли, които можеха и да са по-добре. В един момент ги забелязваш, но в крайна сметка не си отишла там да зяпаш в инвентара. Леглата обаче са стари пружинни, което за мен беше ужасно мъчение. Всичко ме болеше, най-вече епизиотомията и ребрата, беше ми много трудно да стана от леглото първите два дни. Не знам как е на по-хубавите легла. На етажа има електрически помпи за кърма за общо ползване, като ти дават стерилни принадлежности за тях. Няма климатична система и в моята стая беше ужасна жега, така че ако ще раждате лятото, преценете си. Има телевизори за всяко легло, като си избираш какво да гледаш и се плаща, но така и никой не ги е ползвал. В кратките интервали, в които си без бебчето, се къпеш, спиш, говориш по телефона, така че телевизора е безсмислен.
Храната на мен ми хареса, може би защото не съм претенциозна толкова. Закуската не я бива много, но обяда и вечерята бяха прилични. Хубаво е да си носите нещо допълнително, като го съобразите с това дали възнамерявате да кърмите или не, защото вечерята я носят в 18 часа, а почти не се спи нощем и непременно ще огладнеете. Ако се помолите на дежурната акушерка, може да ви пусне до машините за напитки и храна на долния етаж, така че носете монети.
Банята беше обща за две стаи с по 4 жени във всяка, но не е имало опашка и това изобщо не ми се стори проблем. В първите дни тоалет ти прави дежурната акушерка рано сутрин, затова не се налага да всички да ползват банята преди визитация и така не става напечено. Почистваше се редовно.
Бебето ми дадоха на следващия ден, защото нямах никакви сили вечерта след раждането. След това беше при мен през цялото време, освен в периодите от 7 до 10 часа сутринта и от 20 до 22 часа вечерта. Казват, че правят тоалет на бебетата, но аз смятам, че не ги къпят (това ми го подшушна и акушерката от родилното). Мерят, теглят, лекуват ги от каквото е "нужно", мажат ги с бебешко олио. Имайте предвид, че на всичките 7-8 жени, с които се запознах, бебетата им бяха на антибиотик! Обяснението беше "завишени левкоцити". Това беше причина да останем в болницата не 3, а 5 дни. Смея да твърдя, че това е масово. Педиатрите (не всеки път минаваха педиатри, понякога бяха акушерките от неонатологията), които идваха да дават сведения за бебетата по обяд, не можеха да обяснят адекватно защо се дава антибиотика, ядосваха се на въпроси и като цяло не бяха убедителни в това, че изобщо бебето ти е в добри ръце. За разлика от родилното, в това отделение бяха доста нелюбезни.
В деня на изписването, ако близките ви дойдат по-късно (около 13:30) ще можете да избегнете циганския оркестър. Аз излязох около 14 ч. и беше съвсем спокойно пред болницата. В залата пускат близките да влязат да се снимат и без маски. Имайте предвид, че в залата за изписване има фотограф и не знам колко време ще разрешат да стоите там и да се снимате със собствени фотоапарати. Фотографа е средно кадърен, но има хубав фотоапарат. Може да направи няколко кадъра или цяла фотосесия, като цената на снимките на бройка е 4 лв и ти ги вадят веднага. Ако искате 30 кадъра извадени на хартия, цената е 30 лв, а ако искате снимките на дигитален носител - цената зависи от броя кадри, които ви е направил фотографа. Препоръчвам да видите предварително цените и да се разберете какво искате.
В обобщение: доволна съм от болницата и родилното отделение. Единственото, което би ме отказало да раждам отново там, е наонатологичното отделение. Следващия път обаче бих си избрала екип, защото раждането ми не беше съвсем безпроблемно.
Спирам, но ще отговоря на въпроси, ако някой се интересува от нещо друго
ПС. Всъщност, първоначално ме интересуваше възможността да родя във вода в тази болница. Доколкото успях да проуча, в София такова удоволствие предлагат в МБАЛ „Света София“ и в СБАЛ „Свети Лазар“, както и доскоро в ПСАГБАЛ "Света София". В последната обаче вече не се практикува, но до момента, в който го установих, вече бях прочела доста коментари и си бях изградила положително впечатление.
Пиша за първи път и искам да споделя своя скорошен опит, защото форума помогна и на мен да реша къде да родя. Надявам се да бъда полезна на някоя бъдеща мама
Родих дъщеря си в ПСАГБАЛ "Света София" преди 2 месеца. Към тази болница се насочих, защото:
1) Специализирана е и това ме караше да се чувствам по-спокойна.
2) Исках да родя естествено и избирах измежду болници, в които (по мненията на жени с опит) ще ме "оставят" да го направя.
3) Близо е до вкъщи, в сравнение с други болници, които проучвах.
Родих естествено, без упойка. Първото ми раждане е, започна пет дни преди термин посред нощ. Бях без избор на екип, но с индивидуален акушерски пост.
Изборът на акушерски пост за мен беше вариант, след като не допускат посетители (за мен раждането в индивидуална родилна зала се обезсмисля, ако таткото няма да присъства), да има някой до мен. А и четох мнения, че и без това през повечето време акушерката помага на родилката...
Плюсовете на този мой избор, в сравнение ако не бях избрала нито екип, нито акушерка:
+ говорих с акушерката как очаквам да се процедира в една или друга ситуация, дали искам упойка, какви са признаците на започващо раждане, което ми вдъхна малко спокойствие;
+ обаждах й се с въпроси, когато се налагаше; особено, когато раждането започна;
+ получих наставления за кърменето след като родих, и ме посещаваше, когато беше на смяна;
+ при мен все пак беше човек, който не виждах за първи път;
Основният недостатък на това да избереш само индивидуален акушерски пост е, че все пак дежурният лекар е този, който взима решенията. Дори да се уговориш за нещо с акушерката, в болницата си има йерархия и тя не може да възрази на АГ-то с мотива "бяхме се разбрали...".
По отношение на естественото раждане - бих повторила, макар че си беше много трудно. Всички в родилното бяха любезни. Запознах се с други жени, които бяха родили без избор на екип - към никого не бяха проявили лошо отношение. Имаше дори момиче, което беше крещяло и обиждало лекар, но и към него не си бяха позволили грубости. В началото мислих да раждам в индивидуална родилна зала, но това се оказа излишно. Така или иначе, родилната зала беше с една родилна маса, след това пространство за грижа за бебето, отделено със стъкла, и от другата му страна имаше друга родилна маса. В предродилна зала бях с една друга жена. Не беше както си го представях - огромна зала с 5-6 крещящи жени, но имаше 2 празни легла в предродилна. Позволяват да се разхождаш, когато не измерват тоновете или преглеждат.
По отношение на раждането без упойка - определено не бих повторила. Водите ми изтекоха вкъщи (това променя нещата), повече от 6 часа след като ме приеха имах 2,5 см разкритие и ми вляха една банка окситоцин. Дали това допринесе - не знам, но мен лично адски ме болеше. Не мога да обясня точно защо не ми беше поставена упойка, въпреки че поисках - дали поради медицински показания, дали причината беше, че акушерката още при първоначалните ни разговори каза, че е олд скул и е привърженик на изцяло естественото раждане..? или че в крайна сметка не си бях платила за екип и нямаше анестезиолог на разположение (това мисля, че не е възможно, все пак е родилно отделение), или пък такова е било мнението на дежурната лекарка...
Престоят ми беше в обща стая на 2рия етаж. Нямаше свободни двойни стаи на същия етаж, а акушерката можеше да идва при мен по-лесно там, защото родилното е на същия етаж. В стаята бяхме 4 жени, като нямаше от малцинствата. Една жена ми каза, че в болницата целенасочено делят етносите в различни стаи. "Съквартирантките" ми допаднаха - оплаквахме се, помагахме си и не съжалих, че съм в обща стая. В самото начало си толкова погълната от случващото се, че не ти правят впечатления поокъртената мазилка, разкривените щори и всички онези други детайли, които можеха и да са по-добре. В един момент ги забелязваш, но в крайна сметка не си отишла там да зяпаш в инвентара. Леглата обаче са стари пружинни, което за мен беше ужасно мъчение. Всичко ме болеше, най-вече епизиотомията и ребрата, беше ми много трудно да стана от леглото първите два дни. Не знам как е на по-хубавите легла. На етажа има електрически помпи за кърма за общо ползване, като ти дават стерилни принадлежности за тях. Няма климатична система и в моята стая беше ужасна жега, така че ако ще раждате лятото, преценете си. Има телевизори за всяко легло, като си избираш какво да гледаш и се плаща, но така и никой не ги е ползвал. В кратките интервали, в които си без бебчето, се къпеш, спиш, говориш по телефона, така че телевизора е безсмислен.
Храната на мен ми хареса, може би защото не съм претенциозна толкова. Закуската не я бива много, но обяда и вечерята бяха прилични. Хубаво е да си носите нещо допълнително, като го съобразите с това дали възнамерявате да кърмите или не, защото вечерята я носят в 18 часа, а почти не се спи нощем и непременно ще огладнеете. Ако се помолите на дежурната акушерка, може да ви пусне до машините за напитки и храна на долния етаж, така че носете монети.
Банята беше обща за две стаи с по 4 жени във всяка, но не е имало опашка и това изобщо не ми се стори проблем. В първите дни тоалет ти прави дежурната акушерка рано сутрин, затова не се налага да всички да ползват банята преди визитация и така не става напечено. Почистваше се редовно.
Бебето ми дадоха на следващия ден, защото нямах никакви сили вечерта след раждането. След това беше при мен през цялото време, освен в периодите от 7 до 10 часа сутринта и от 20 до 22 часа вечерта. Казват, че правят тоалет на бебетата, но аз смятам, че не ги къпят (това ми го подшушна и акушерката от родилното). Мерят, теглят, лекуват ги от каквото е "нужно", мажат ги с бебешко олио. Имайте предвид, че на всичките 7-8 жени, с които се запознах, бебетата им бяха на антибиотик! Обяснението беше "завишени левкоцити". Това беше причина да останем в болницата не 3, а 5 дни. Смея да твърдя, че това е масово. Педиатрите (не всеки път минаваха педиатри, понякога бяха акушерките от неонатологията), които идваха да дават сведения за бебетата по обяд, не можеха да обяснят адекватно защо се дава антибиотика, ядосваха се на въпроси и като цяло не бяха убедителни в това, че изобщо бебето ти е в добри ръце. За разлика от родилното, в това отделение бяха доста нелюбезни.
В деня на изписването, ако близките ви дойдат по-късно (около 13:30) ще можете да избегнете циганския оркестър. Аз излязох около 14 ч. и беше съвсем спокойно пред болницата. В залата пускат близките да влязат да се снимат и без маски. Имайте предвид, че в залата за изписване има фотограф и не знам колко време ще разрешат да стоите там и да се снимате със собствени фотоапарати. Фотографа е средно кадърен, но има хубав фотоапарат. Може да направи няколко кадъра или цяла фотосесия, като цената на снимките на бройка е 4 лв и ти ги вадят веднага. Ако искате 30 кадъра извадени на хартия, цената е 30 лв, а ако искате снимките на дигитален носител - цената зависи от броя кадри, които ви е направил фотографа. Препоръчвам да видите предварително цените и да се разберете какво искате.
В обобщение: доволна съм от болницата и родилното отделение. Единственото, което би ме отказало да раждам отново там, е наонатологичното отделение. Следващия път обаче бих си избрала екип, защото раждането ми не беше съвсем безпроблемно.
Спирам, но ще отговоря на въпроси, ако някой се интересува от нещо друго
ПС. Всъщност, първоначално ме интересуваше възможността да родя във вода в тази болница. Доколкото успях да проуча, в София такова удоволствие предлагат в МБАЛ „Света София“ и в СБАЛ „Свети Лазар“, както и доскоро в ПСАГБАЛ "Света София". В последната обаче вече не се практикува, но до момента, в който го установих, вече бях прочела доста коментари и си бях изградила положително впечатление.
