Керем Бюрсин в Почукай на вратата ми. Преди, сега и в бъдеще /Тема 37/

Тази вечер фраг и ни очаква това!!!♥♥♥

Отдавна не съм писала в темата, но сега просто реших да споделя мислите си на фона на прекрасните разсъждения, които чета непрекъснато в нея. Прекрасни сте момичета!!!! Изпитвам неописуема наслада, когато вляза тук и прочета вашите споделени мисли и чувства.
               Поста ми е предимно за Серкан, но не защото симпатизирам на Керем, а защото така виждам и усещам неговия герой Серкан. Предварително се извинявам за огромния „чаршаф“, който ще метна.
               Не зная защо толкова категорично повечето в темата осъдиха Серкан и му пожелават „всички дяволи от ада“, но…. наречете ме както искате – може и негов адвокат, но за това поведение имат вина много фактори. Като се започне от миналото му, за които почти нищо не знаем и се стигне до сегашното. За миналото – не знаем подробности, но вече доста „трохи“ се отрониха, почти колкото половин „филия“. Преживял е загубата на брат си – дали е мъртъв или изчезнал – не знаем, но това не е толкова важно. За мен по-важното е, че дори, когато е бил жив, Серкан не е можел да прави това, което иска. Може би, защото е бил по-малък, може би, защото не са смятали, че трябва с това да се занимава. Все си мисля, че „баткото“ е бил своенравен и не се е подчинил на желанието на родителите си – да се занимава с нещо, полезно за холдинга. Решил е да прави онова, което му харесва – да свири, да се занимава с музика. Тогава родителите му прехвърлят цялата си енергия за да накарат малкия син да тръгне по утъпканата пътека на бизнеса. Вероятно са били много строги в това отношение – виждаме, че е завършил с отличие. Бунтарският му дух обаче личи още от тогава. Успял е да смекчи сърцето на брат си и той му е подарил китара. На нея Серкан свири и до днес, макар и само веднъж годишно. Що се отнася до бунтарството по отношение на родителските „мераци“ се е ограничил само до това да направи своя фирма и да отказва работа в холдинга на баща си. Безброй компромиси е бил принуден да направи – съгласил се е да бъде съсобственик, живее в дома на родителите си, макар и в отделна сграда и кой знае още колко компромиса е трябвало да направи. Пресата на родителите му, в частност на баща му върху него, обаче продължава и до сега. От последната серия разбрахме, че баща му отива във фирмата само когато има за какво да го упрекне и да му покаже, че не може да се справи. Спомнете си – той отиде по време на търга за да „натрие носа му“. Сега отново Серкан се пита защо е тук и беше изненадан от комплимента, който получи за осветителните тела. Явно той никога не е бил поощряван, никога не е бил поздравяван от баща си за постигнатите успехи. Та баща му дори не присъства на награждаването му в Анталия, а според всички това беше изключително престижна награда. Баща му винаги е резервиран по отношение на всичко, което прави сина му – дори подаръците за РД от него ги поднася Селин. И още една трошица от живота на Серкан – родителите осъзнаха, че са допуснали грешка по отношение на сина си, макар да се оправдаха, че са направили онова, което са смятали за най-добро за него. И това осъзнаване отново е дело на Еда. Няма как да продължат да не я харесват.
              Всичко, написано по-горе, за мен означава, че Серкан много отдавна е започнал да изгражда този характер, за който сега го обвиняваме. Той е трябвало да си отваря очите не на четири, а на 10 за да не сбърка. Научил се е да разсъждава върху всяка постъпка и действие на хората като търси с какво биха могли да му навредят. За съжаление той вижда винаги само негативното. Няма развита способност да оцени доброто, да оцени положителното. Точно затова е объркан и от поведението на Еда. Объркано е и сърцето му, което никога до сега не е „туптяло“ по този начин. Еда „човърка“ и там в сърцето, и в мозъка му. Поддава се на чувствата си, които не осъзнава и после бърза да си върне „фабричните настройки“, защото осъзнава, че това е нещо непознато, нещо, което го плаши. Поведението ѝ в онзи трагичен ден, когато ѝ наговори куп небивалици за него беше странно и необяснимо, защото отново се беше поддал на онова непознато за него „трепкане на сърцето“, а тя беше дистанцирана. Лошо съвпадение беше факта, че леля ѝ, сутринта открехна завесата на чувствата ѝ. Тя започна да се бори с тези чувства точно на база преживяното със Серкан, когато „се върнат фабричните настройки“. Той пък, след като научи за кражбата, много бързо свърза съмнителното ѝ поведение с това. Ние знаем истината, но той няма как да подозира нещо подобно. Поставете се на негово място. Папката е била само и единствено в нея. И ако Пъръл и Енгин го осъдиха, защото това е недоверие към годеницата му, а щом я е избрал би трябвало да ѝ има пълно доверие, то Серкан, който знае истината, няма как да мисли по същия начин. Даже напротив, какво пречи това красиво, упорито и дръзко момиче да е решило да му завърти главата и в определен момент да се възползва от дадена ситуация за да получи едни лесни пари. А предпоставки за това има – нали тя поиска да работи при него в неговата агенция, тя предложи да се справи с патента и куп други такива дребни наглед подробности. Още повече, че за избора му на „годеница“ нито баща му, нито майка му одобриха. Напротив осъдиха този избор и му лепнаха етикет „Грешка“. Точно затова и на неочакваното посещение на баща си в агенцията, той обяви, че „годежът“ е приключил. Грешката е отстранена. Всички тези негови разсъждения и мисли – да търси негативното в поведението на хората го накараха да се държи така с Еда в „онзи ден“, а сблъсъкът на негативното и „разчовърканите“ му чувства го направиха безцеремонно груб. Такъв, какъвто не са го виждали нито колегите и приятелите му, нито близките му – майка му и Сейфи. Титаничен сблъсък на черния облак в душата му с простреляното от любовната стрела сърце. Последиците ги видяхме – страдаща душа,  блуждаеща по местата на спомените с това удивително същество, когато е сам и дълбоко скрита зад маската на равнодушния почти жесток робот пред всички останали.
                Какво искаме сега от него? Аз лично искам да поправи грешката си, но не, защото така трябва и така е научен, а защото е осъзнал, че човек трябва да се доверява и на чувствата си. Искам черния облак в душата му да я напусне. Баща му каза, че трябва да се доверява не само на инстинкта си в работата, но и в живота. Той, баща му, е сигурен, че този инстинкт няма да го подведе. Но на мен ми се иска Серкан сам да осъзнае, че инстинкта му не го подвежда и да отвори очите си за хубавото около него. Да спре да търси врагове там, където ги няма. Нека се поддаде на чувствата си и да покаже всичко онова, което е крил винаги дълбоко в себе си. Сигурна съм, че на нас, зрителите, ще ни хареса. А за това е достатъчно да се остави в нежните ръце на Еда. Тя ще изкара всичко скътано в душата и сърцето му.
           Простете ми за фермана.