Здравейте.
Моля да споделите, какви изследвания сте правили след първият мисед аборт и забременяване след това. Преди 4 дни ми правиха абразио с вакуум за да ме доизчистят, тъй като преди това бях започнала да се изчиствам малко по малко. След абразиото имате ли назначена терапия /например аз пия 5 дни антибиотик и пробиотик и 3 месеца ще пия противозачатъчни (Мидиана 28)/. Новите опити за забременяване не трябва да има в рамките на тези 3 месеца, през които ще пия противазачатъчните. През това време ще направя имунологични и генетични изследвания за да разбера имам ли някакъв проблем и защо организма ми отхвърля плода като го приема за чуждо тяло.
На кратко моята "щастливо - тъжна история"
Забременях началото на юли / първа бременност ми е/, а разбрах че съм бременна на 27 юли / като направих 3 теста + 1 кръвен за по сигурно/ бяха положителни!! Страшна еуфория, голямо щастие, страхотно чувство. Но за съжаление за кратко. След 1вия преглед /началото на август/ всичко беше нормално.. имаше плоден сак с ембрион в него с нормални размери отговарящ на 6 г.с. Разбрахме се с моят АГ да се чуем след 2 седмици за да насрочим дата за РФМ и РБХС. На 25 август се обадих на АГ и запазихме час. Но уви........
Същият ден вечерта получих кръвотечение. Обадих му се отново късно вечерта да му кажа, той ме попита имам ли болки и силно ли е кръвотечението /за щастие нямах болки никакви и за това не съм усетила кога съм прокървила, А кръвотечението беше сравнително леко. / Разбрахме се да отида на другият ден за да ме види на всяка цена, а ако кръвотечението се засили да отида и да постъпя в болница веднага! Цяла нощ се молих да не е нищо сериозно и бебето да е добре.. 😢
Срещнахме се на сутринта - легнах на кушетката и за жалост чух думите, които не исках да чувам и които никога няма да забравя: " За съжаление плода е загинал няколко дни след последният преглед."😢😢 В този момент потекоха и сълзите. Почувствах една празнота.... сякаш някой ме прободе с нож...
Докторът веднага ми подготви документите и ме приеха за абразио с вакуум.
Понеже бях закусила, а абразиото щеше да е с пълна кратковременна упойка, се наложи да остане за следващият ден!
През ноща праживях огромен кошмар! Болки нико долу, кръвотечение и съсиреци, които изхвърлях. Наистина кошмар. Направиха ми абразиото, което мина сравнително бързо, и още след 1 час след упойката вече бях готова да си тръгна.
Препоръките на АГ-то ми бяха да не правим опити в следващите 3 месеца. 5 дни да приемам антибиотик и пробиотик и следователно 3 месеца да пия противозачатъчни! Веднага ми даде координати на имунолог за да си направя изследванията! Надявам се всичко да е наред и да не се налага да преживявам това отново.
Сега чувствам празнота, пусто ми е, мъчно ми е, болно ми е...... чувствам се така, сякаш една частичка от мен вече я няма - и аз не съм отново същия човек! Не пожелавам на никой да минава през това, въпреки, че понякога не можем да избягаме от съдбата си и каквото трябва да се случва - се случва, дори и да не искаме!
Няма да забравя никога случилото се. Ще остане завинаги в съзнанието ми. Ще направя и невъзможното да видя отново 2те чертички и да усетя тази приятна тръпка, щастието, любовта към новият живот............
Виж целия пост
Моля да споделите, какви изследвания сте правили след първият мисед аборт и забременяване след това. Преди 4 дни ми правиха абразио с вакуум за да ме доизчистят, тъй като преди това бях започнала да се изчиствам малко по малко. След абразиото имате ли назначена терапия /например аз пия 5 дни антибиотик и пробиотик и 3 месеца ще пия противозачатъчни (Мидиана 28)/. Новите опити за забременяване не трябва да има в рамките на тези 3 месеца, през които ще пия противазачатъчните. През това време ще направя имунологични и генетични изследвания за да разбера имам ли някакъв проблем и защо организма ми отхвърля плода като го приема за чуждо тяло.
На кратко моята "щастливо - тъжна история"
Забременях началото на юли / първа бременност ми е/, а разбрах че съм бременна на 27 юли / като направих 3 теста + 1 кръвен за по сигурно/ бяха положителни!! Страшна еуфория, голямо щастие, страхотно чувство. Но за съжаление за кратко. След 1вия преглед /началото на август/ всичко беше нормално.. имаше плоден сак с ембрион в него с нормални размери отговарящ на 6 г.с. Разбрахме се с моят АГ да се чуем след 2 седмици за да насрочим дата за РФМ и РБХС. На 25 август се обадих на АГ и запазихме час. Но уви........
Същият ден вечерта получих кръвотечение. Обадих му се отново късно вечерта да му кажа, той ме попита имам ли болки и силно ли е кръвотечението /за щастие нямах болки никакви и за това не съм усетила кога съм прокървила, А кръвотечението беше сравнително леко. / Разбрахме се да отида на другият ден за да ме види на всяка цена, а ако кръвотечението се засили да отида и да постъпя в болница веднага! Цяла нощ се молих да не е нищо сериозно и бебето да е добре.. 😢
Срещнахме се на сутринта - легнах на кушетката и за жалост чух думите, които не исках да чувам и които никога няма да забравя: " За съжаление плода е загинал няколко дни след последният преглед."😢😢 В този момент потекоха и сълзите. Почувствах една празнота.... сякаш някой ме прободе с нож...
Докторът веднага ми подготви документите и ме приеха за абразио с вакуум.
Понеже бях закусила, а абразиото щеше да е с пълна кратковременна упойка, се наложи да остане за следващият ден!
През ноща праживях огромен кошмар! Болки нико долу, кръвотечение и съсиреци, които изхвърлях. Наистина кошмар. Направиха ми абразиото, което мина сравнително бързо, и още след 1 час след упойката вече бях готова да си тръгна.
Препоръките на АГ-то ми бяха да не правим опити в следващите 3 месеца. 5 дни да приемам антибиотик и пробиотик и следователно 3 месеца да пия противозачатъчни! Веднага ми даде координати на имунолог за да си направя изследванията! Надявам се всичко да е наред и да не се налага да преживявам това отново.
Сега чувствам празнота, пусто ми е, мъчно ми е, болно ми е...... чувствам се така, сякаш една частичка от мен вече я няма - и аз не съм отново същия човек! Не пожелавам на никой да минава през това, въпреки, че понякога не можем да избягаме от съдбата си и каквото трябва да се случва - се случва, дори и да не искаме!
Няма да забравя никога случилото се. Ще остане завинаги в съзнанието ми. Ще направя и невъзможното да видя отново 2те чертички и да усетя тази приятна тръпка, щастието, любовта към новият живот............
Не се отчайвай, за твое успокоение си направи тестовете, въпреки че на мен ми казаха да правя тестове само, ако се повтори същото 2-3 пъти 
