За вниманието в една връзка

  • 7 696
  • 92
Здравейте!
Имам връзка от почти 4 години, с приятеля ми живеем заедно. Аз съм на 22,той и на 26. С времето връзката ни много се промени. Винаги в началото е много интересно и вълнуващо с новият партньор, но с течение на времето... Не знам, нещата се променят.
Моя проблем е, че не чувствам достатъчно внимание от негова страна. Твърди, че ме обича и съм сигурна в това, но ми писна всяка вечер да си цъка на телефона, да говори по телефона с часове и да отделя огромно внимание на неговите си неща. Постоянно говори за себе си, за работата си.... Аз го изслушвам, въпреки че в повечето случаи не ми е интересно. Но когато приключи с темите интересни за него, си взема телефона и грам не му пука за моите неща. За моите цели... И тн. Не ме пита мен не е заинтересован.
Отделно аз съм много ревнива. Забелязала към го да се заглежда по разни жени, това много ме дразни. Кълбо от нерви съм. Искам да се чувствам обичана и желана като преди, толкова съм млада....
Моля ви дайте ми съвет. Ако съвета ви е раздяла, искам да подчертая, че много го обичам и не знам дали съм готова в момента да предприема подобна стъпка. Но не знам дали има как изобщо да се променят нещата..
Виж целия пост
# 1
Омръзнала си му най-вероятно.Случва се,особено на вашите години.Млада си,учи,развивай се професионално.Нещата ще си дойдат от самосебе си,а дали ще е с него или с някой друг,само времето ще покаже.
Виж целия пост
# 2
На 22 години се закотвила вкъщи, докато не й обръщат внимание и си цъкат на телефона? Ти приятелки нямаш ли, колеги, състуденти, компании? Я се поразкърши малко, заведения, танци, излети, все да си заета, пък току виж си станала и интересна. Ако сега не е луд по теб, кога?
Виж целия пост
# 3
На 22 години се закотвила вкъщи, докато не й обръщат внимание и си цъкат на телефона? Ти приятелки нямаш ли, колеги, състуденти, компании? Я се поразкърши малко, заведения, танци, излети, все да си заета, пък току виж си станала и интересна. Ако сега не е луд по теб, кога?
Ами все гледам да съм с него, но да, права сте. Май трябва да взема повече да излизам....
Виж целия пост
# 4
Напълно нормално е връзката ви да се промени много - та вие (по-скоро ти) сте били деца, когато тази връзка е започнала. Понякога, обаче, пътищата се разделят. И това е ок. Ще срещнеш други хора, ще обичаш, ще мразиш, ще желаеш... и тн. Да не ти преразказвам 99% от романтичните комедии.

Иначе, дали много го обичаш или малко, няма как да знаеш, защото както споменах сте били все още деца, та нямаш голяма база за сравнение. Живейте го тоя живот, млади хора. Не се заробвайте покрай печката на 18годишна възраст.
Виж целия пост
# 5
Според мен не общувате достатъчно. Казваш, че го обичаш, но когато той ти споделя някакви негови неща-на теб не ти е интересно да го слушаш и един вид се преструваш, че го изслушваш и си заинтересована. От друга страна той пък въобще не се интересува за твоите интереси, хобита, цели. Най-вероятно те е възприел за даденост и изобщо не се замисля какво чувстваш или искаш ти. По-добре започни да разнообразяваш ежедневието си, излизайки с твои приятели, обръщай си внимание и се обгрижвай. Не знам доколко си всеотдайна към приятеля си.Понякога,когато си много всеотдаен и даващ има вариант другата половинка дотолкова да свикне с това, че да спре да го цени и да те възприеме за скучна даденост.Ако толкова те тормозят нещата между вас направо говори с него и му кажи как се чувстваш. Не се притеснявай толкова, млада си, нямате деца, които да ви обвържат по-сериозно, така че винаги може да попаднеш на по-подходящ човек.
Виж целия пост
# 6
Не чакай покана да споделяш твои си неща, направо почваш разговор в даден момент и си казваш каквото ти е на душа. Имай си свой живот, приятелки, хоби, не се мъкни навсякъде с него.
Виж целия пост
# 7
Каква любов на 22, като ти още не си се наживяла. Ни разбирам защо е нужно да живеете заедно и да се правите на семейство толкова млади. Живота е пред вас и има време за битовизми. Сега вземете и го изживейте на макс, че като дойдат децата да не се чудите на кого да ги оставяте, за да излезете.
Не отричам, че има млади семейства, които живеят в разбирателство, ама не при всички се получава. На някои просто им е рано, явно сте от тях.
Виж целия пост
# 8
От личен опит - и да му говориш как се чувстваш и да се обясняваш, кел файда. Най-много да му станеш още по-досадна. Това важи и за двата пола. На никого не са интересни жертвоготовни лепки, извини ме за грубият език.
Откачи се от него, никой не казва да не го обичаш, но заобичай и себе си. Така си се центрирала в него, че той те е усетил сигурна и вързана в кърпа, а това е скучно, никакво предизвикателство.
Обърни внимание на стари приятелства, излизай И без него, не се вторачвай толкова в отношенията ви.
В крайна сметка дори да не си върнеш интересa му - ще привлечеш нов.
Виж целия пост
# 9
Ами все гледам да съм с него, но да, права сте.

Ей, тук ти е грешката! Явно така си се залепила за него, че му е писнало на душичката. Нито ти си виновна, нито той. Понякога на хората интересите и пътищата се разделят.
Друго, което ми направи впечатление, че е не ти пука какво той ти споделя. Сигурно го усеща. Вижда блуждаещия ти поглед и престорената усмивка. Сигурно си казва, че няма смисъл да те пита, щом на теб не ти интересно какво ти споделя. Или просто наистина не му дреме как ти е минал деня.
И тази твоя ревност. Още повече си му опротивяла 100%.
Виж целия пост
# 10
Знам, че хората са различни, но на 22 ме занимаваше всичко друго, освен да си играя на семейство. Учене, пътувания, купони с приятели, понякога по 2-3 дни... да не продължавам, че ще стане твърде детайлно.
Рано сте се взели, дано поне ползвате предпазни средства ✌
Виж целия пост
# 11
Знам, че хората са различни, но на 22 ме занимаваше всичко друго, освен да си играя на семейство. Учене, пътувания, купони с приятели, понякога по 2-3 дни... да не продължавам, че ще стане твърде детайлно.
Рано сте се взели, дано поне ползвате предпазни средства ✌
Не ползваме, но той ме пази.
Виж целия пост
# 12
Не бих разчитала на това, освен ако сте решили, че сте готови емоционално и финансово за деца.
Виж целия пост
# 13
Здравейте!
Имам връзка от почти 4 години, с приятеля ми живеем заедно. Аз съм на 22,той и на 26. С времето връзката ни много се промени. Винаги в началото е много интересно и вълнуващо с новият партньор, но с течение на времето... Не знам, нещата се променят.
Моя проблем е, че не чувствам достатъчно внимание от негова страна. Твърди, че ме обича и съм сигурна в това, но ми писна всяка вечер да си цъка на телефона, да говори по телефона с часове и да отделя огромно внимание на неговите си неща. Постоянно говори за себе си, за работата си.... Аз го изслушвам, въпреки че в повечето случаи не ми е интересно. Но когато приключи с темите интересни за него, си взема телефона и грам не му пука за моите неща. За моите цели... И тн. Не ме пита мен не е заинтересован.
Отделно аз съм много ревнива. Забелязала към го да се заглежда по разни жени, това много ме дразни. Кълбо от нерви съм. Искам да се чувствам обичана и желана като преди, толкова съм млада....
Моля ви дайте ми съвет. Ако съвета ви е раздяла, искам да подчертая, че много го обичам и не знам дали съм готова в момента да предприема подобна стъпка. Но не знам дали има как изобщо да се променят нещата..

Отговарям на този пост.
Четейки те,бавно и сигурно си започнала да губиш самоличността си.Цялото внимание към него,даже и за неща,които не те вълнуват.Ревност.
Защо?
Да живееш с някой ,не значи да си му изцяло посветен,нито той на теб.
Върни си самоличността.Приятели,намери си хоби..Абе твоя център.
Иначе ставаш досадна.
Ревноста е гадно чувство..Не можеш да задържиш никой ако не те иска,а ако той те лъже,истината изниква.
Та радвай се на хубавите моменти и не търси и мисли лошото.Вярвай повече в себе си.
Виж целия пост
# 14
Не ползваме, но той ме пази.

  Това са бебешки работи. Взимай си акъла и си го ползвай по предназначение.

  P.P. На мен акълът ми дойде към 40, надявам се вашето поколение да е подобрена версия. Не за пазенето, по принцип.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия