Мъж и дете- помощ!

Не, става въпрос за един много мил , перфектен , идеален за обществото .... дебил . Разбрах , че е дебил , когато се роди детето и всичко падна върху мен . Отговорността за децата не идва с раждането при някои татковци .
За това питах за характера на таткото , за това предложих тактично да прехвърля част от задачите , докато стигнат момента на споделената отговорност. Защото не знам какъв е манталитета на тук обсъждания татко . Не знам как ще реагира , ако жена му му постави директно въпроса . Не искам друга жена да изпита това , което ми се случи . Аз избрах да не бъда обичана по този отвратително изкривен начин. Все ми се струва , че нашата авторка освен тежката загуба , която е преживяла , в момента може да е и в следродилна депресия . Мисля , че в момента  е най - удачно да й ударим едно рамо за морална подкрепа и да й предложим варианти " со кротце " да намери баланса с мъжът си.
А , за моя случай естествено чух " Ти си си виновна , той ще се посърди пък ще му мине " , коментарът е от жени. Да , ама на мен не ми мина .

Мокинг Джей
Радвам се, че си избрала да си тръгнеш. Това е важното.
Попи получи съвети за спокоен разговор, на мнение съм от самото начало, че таткото просто не вижда, че ѝ е тежко. Надявам се, че ще се справят заедно.
Но някой мнения просто ме убиха вътрешно. Един вид, щом е бил до нея в тежък момент, сега трябва да си го търпи какъвто е. Не е така.

Съчувствам за преживяното насилие,не знам за какво точно става дума,но е ужасно за който и да е човек такова преживяване.И да,да си тръгнеш е решение,а не слабост.По-добрият вариант е.

Следродилната депресия ми е малко болна тема,това ми беше диагнозата седем месеца след раждането,натъпкаха ме с успокоителни,но полза нямаше.Имаше сериозна причина,Базедова болест.Ужас беше.

Говори с мъжа си да не влиза с обувките в къщи. Не е необходимо да викаш, да се караш, просто напомняй всеки път като го направи - "може ли да се събуеш отвън, моля" в един момент ще му стане навик.
Щом свекървата е наблизо, говори с нея, помоли я за помощ.
Готви голямо количество, когато можеш, слагай в хладилника или замразявай. Ако мъжа ти мрънка, кажи че просто нямаш време да готвиш по друг начин.
Трохите не са ядрен отпадък, събирай ги с метла веднъж дневно. На 2-3 дни минавай цялата къща с прахосмукачка. Бебчо и той ще порасне и ще почне и той да цапа, трябва да го даваш по лежелно и не толкова перфектно.
Ако бебето е спокойно, когато е гушнато пробвайте с мъжа си той да си лежи, да държи гушнато бебе с една ръка, а с другата ако ще на комп, телефон или каквото му се прави. Бебето няма да плаче, няма да те нервира, а таткото ще свикне с него. Понякога да поседиш спокойно с бебето също е добре, не е необходима непрекъсната стимулация и занимания.
Ако можеш отложи учението с една година. То и без това като си преуморена, трудно ще запомниш нещо.
Не събирай прането от телта, то сега е лято и всичко си седи сухо. Мъжът ти да си взема дрехи от там директно. Не глади вашите дрехи , поопъни ги като ги простираш и колкото са огладени толкова. То май и за бебето може да не гладиш вече.
Ако имаш близка приятелка, питай я дали не може да разходи бебето с количка навън за час - два, докато ти свършиш нещо или си починеш.
За постепенното включване на таткото вече са писали.
Пране, чинии, трохи... я им таковай една, легни си с бебето и си сипни една чашка вино. Може и пластмасова да не я миеш след това.

Да се ангажират рода и приятелки сакън бащата да не си гледа детето и къщата... Защото нежната му психика трябва да бъде подготвена.

Мразя глагола "помага", използван за човек от едно семейство. "Мъжът ми помага с домакинството, помага с детето". Той не е на гости за 3 дни, че да ПОМАГА. Той е длъжен да ги върши тези неща. Хубаво, ти си вкъщи, естествено, че няма да го чакаш да си дойде от работа, да измие чиниите или да изпере дрехите. Но детето е и негова отговорност. Той не трябва да помага, а да си гледа детето. Човек е длъжен единствено на децата си, на никой друг.
На мен скоро ми свърши майчинството, та ми е прясно. Работата вкъщи я минимизирах, доколкото е възможно. Санитарен минимум, но аз не съм и перфекционист, а и съм мързелива. Детето ми беше най-важно в този период. Нещо бързо за хапване, една пералня и един моп и толкова. Можеш да си вземеш слинг, бебето да е с теб и набързо да оправиш къщата. Детето ви е най-важно в момента. Делегирай малко отговорности на тоя мъж, то всеки иска да си клати краката и да не го занимават, ама не става. Оставяш детето и излизаш, той ще свикне и ще се справи, няма де да иде. Излизай с приятелки, на фризьор, чети нещо, трябва да имаш време за себе си, защото в един момент ще изпушиш. И не се втелясвай за къщата, дом.работа няма край, а и медал никой няма да ти даде.

Макар и всичко да е както преди ...нищо не е същото. Дай си време да се нагласите всички, ти и хормоните , бебето ще се мени всеки ден , мъжът до теб също е и ще е различен, защото обстоятелствата са се променили. И без бебе хората се променят.... Много е важно и ти какъв човек си , на какво си свикнала . Със сигурност не ти е лесно, но и за таткото е голяма промяна. Изведнъж някой го измества от първото място, той остава на заден план след бебето и домакинството( въпреки че първото сте го правили заедно, а второто го правиш и за него). Наистина реши кои неща можеш да промениш, да чистиш по-малко, да организираш по-добре нещата. Таткото няма твоя майчински инстинкт.....важните за теб неща, не са толкова важни за него и обратно.
Пробвай с прости неща.. слагай хляба в чинийка , за да няма трохи, които да изтърсва примерно. Или го помоли да се сдържа да ги бута на земята( това сигурно е навик). Мъжете (както са те съветвали преди мен) искат точно, ясно и категорично дадени насоки, рядко разбират от намеци. На мъж е нужно да се каже какво , а не как да го направи.  Но майката и бащата са фундаментално различни, както жената и мъжа....( Въпреки изключенията). Най-вероятно умората се натрупва и нещата те дразнят повече, отколкото ако не беше с бебе у дома. А неспокойна майка-неспокойно бебе. Не изисквай и не настоявай, едва ли ще помогне, но сподели кратко и ясно как се чувстваш... А не за що се чувстваш по определен начин.
Аз съм на принципа ,че ММ ходи на работа, фиксирано работно време, не може да отложи или промени ангажиментите там, а една пералня мога да спусна по всяко време или да се отложи с ден-два.  Защо да не  разпусне вечер?!...както ти така и той има нужди. И ти си права ,че си искаш вниманието, но е като омагьосан кръг, защото ти искаш той да помага и да е ангажиран, а той е в нова среда и ситуация,където вече не е най-важният за теб в живота и се налага да се адаптира без да има твоите нагласи, виждания и инстинкти. Докосваш ли го като преди, целуваш ли ги като преди? Той вижда една изморена, раздразнителна жена, ангажирана с бебе и домакинство...и за двамата нещата са се променили много ,колко и да не ти се вярва. Ако ти се плаче ,не се крий , ако си изморена не си мълчи. Обикновено жените сме тези,които правим повече жертви ( или поне в нашите очи е така). Няма как да сме равни, защото не сме еднакви. Това че правиш жертви, че ти е трудно за него има друга стойност, не тази която ти усещаш и изтрадваш.
Само се замисли как изглежда всичко в очите на половината: за теб е залепено бебе, ти си залепена за пералня , прахосмукачка, печка, различна си физически и психически. До вчера не е било проблем да си ходи а обувки и да прави боклук, а от два месеца само слуша мрънкане, забележки и др. От твоя гледна точка, искаш всичко е да е идеално , да нямал пропуски, да имаш време за себе си, но да си перфектна майка, домакиня,съпруга и студентка...еми може,но и цената за това е висока! Само вие си знаете как ще успеете да нагласите нещата....дай си време, дай време и на него.

Стига с тия постове да го обгрижва и да мисли за неговото психическо състояние. Много ясно ги виждат и разбират нещата, просто така е по-лесно. Бил на по-заден план, бла-бла. Не иска да му се разваля рахата и това е.
И аз бях свикнала ММ така, като се роди детето, дойдоха свекървата и майка ми за малко и те му свършиха мечешка услуга, поемайки домакинството. Да, но за негово нещастие, бебето е ревливо, падна се пандемия и нямаше почти никаква работа, но пак не беше кой знае колко инициативен в домакинството. След 1-2 скандала и бебе дундурка, и чинии оправя, пералня пуска, сушилня. С пода са скарани, но се спогаждат един път на 2 седмици.

Давам още една гледна точка,защото повече постове в началото бяха срещу един човек, чиято гледна точка не знаем. Най - малкото ,когато една жена се жалва/ споделя/ търси съвет и получаване внимание и насоки от друго жени, то не е много обективно. Колко мъже могат да " влязат в обувките" на жена си  и обратно. Всяка една промяна в семейството оказва влияние на всички!
На мен пък ми е странно все жените да се правят на жертви. Щом една жена е научила мъжът си  да му слугува, да го обича безрезервно, да  се грижи за него 24/7 кое е странното мъжът да се чувства различно след като всички привилегии му са отнети. И не мисля че скандалите са повод за гордост как някой си мъж е " влязъл в релси". Което пак си е и до двамата партньори. Мъжете често са по-склонни към егоизъм от жените и едва ли това е изненада.
И защо да не обгрижва/м човекът ,с който съм избрала да споделя живота си и да имам дете от него. Не мисля, че  е трудно да се покаже обич,уважение и разбиране ,като далеч това не свързано конкретно с физическата грижа. Защо един мъж да ми е виновен ,че имам матка, че мога да кърмя и че съм педантична?! Нещата си имат две страни.
И кой иска да му се "разваля рахата"? Докато всеки си мисли,че другия му длъжен нещата рано или късно ще стигнат до скандали....

Всъщност и  на земята да не и дава да стъпва, пак е натоварено за родилка.
Приучването започва преди бебето ,докато са двамата, да я поглези, да участва.Не знам кой бе писал, че мъжете не могат да отделят прането по цвят, могат,и е най-лесната задача да перат, едно копче и мятането кво ти пука как го е провесил, с времето ще се научи.                                                                     
Вярно, че да не пие  и да не бие вече не е достатъчно като качества на мъж.То и жени има да посягат, то не е до пол и сила понякога, а до друго.                                                                         
Но има жени дето под конец изискват да е всичко постоянно, а не са попаднали на подобен.То пък такъв мъж ще е напаст според мен, ако не е със същия тип жена, повече мрънкат от три квартала свекърви.
Ако бебето поддава на гушкане,може да си рови телефона  и то да е върху него, казват ,че контактът  по този начин успокоява.Но коликите се оправят с капки , едно време варяхме анасон  и копър-семена, та сега ли няма подходящи, то и бяха посочени в темата,ревът ще мине с тях и без тях, но с тях по - лесно.
Но каквото да пишете, както да приканвате, в този период жената изнася тежестта  и няма отмяна , при която да се почувства добре, отпочинала, свободна.
И тя се напасва към новите обстоятелства ,та мъжа.

Колкото и да съм изморена, винаги намирам време за него, но той не иска ( става въпрос за прегръдки и целувки и тн) защото знам че не му е лесно, както и на мен. Искам да го подкрепям и се опитвам колкото зависи от мен. Ако той и бебечето са добре, здрави и щастливи значи аз съм си свършила работата добре и аз ще съм щастлива 🙂 Явно не бяхме достатъчно подготвени точно какво ни чака с бебето. Но мисля че ако сме заедно и се подкрепяме всичко ще си е наред. Разбирам че работи здраво за да има малката всичко, за мен също 🙂 Винаги съм го подкрепяла, те двамата са най важното нещо за мен 🙂

Стигна се до скандали, понеже с добро не стана. Някой хора така се стягат и виждат, че проблем има. Мъжът е длъжен да участва активно, да. Няма по-правилна дума. Няма проблем да обгрижваш, но в такава деликатна ситуация, обгрижена трябва да е жената.

В какъв смисъл на него не му е лесно? Освен че работи (което правят повечето възрастни), какви други грижи има?

Миленака, права си, на работа хората ходят, за да избягат от грижите у дома. Интересно, теб кое те кара да гледаш на майчинството като работа, и кога е редно жената да се пенсионира като детегледачка и да си върши и другите дела.

Не разбрах какви други проблеми има таткото,освен че ходи на работа като всички пълнолетни хора.
И аз ще се присъединя към съветите за постепенно  и кротко делегиране на задължения.Но трябва да си твърда.Ако например сте се разбрали той да напазарува и не го е свършил,не пазаруваш,ако ще да умрете гладни.Ако бебето не е на кърма,отдели си една вечер и за час,час и половина излизай.Бебето няма да му стане нищо за 1час,а таткото ще привикне да се грижи.Изисквай непрекъснато помощ,за да е наясно с количеството работа,която се върши в къщи.
Подкрепям и идеята за уреди,много помагат.