Здравейте!
Чета форума отдавна, но никога до сега не съм се включвала.
Не обещавам, че ще бъда кратка.
Изпаднала съм в дупка. Жена на 32 г, току-що навършени. Преди 1 години приключих връзка, която продължи 4 години. Приключих я, защото нямаше развитие. Аз исках семейство, а той не. Цял живот съм мечтала да имам деца, да създам щастливо и здраво семейство. Имала съм 3 неуспешни връзки. И трите са продължавали около 3-4г.
За себе си мога да кажа, че съм много скромна, но и имам самочувствие, не се смятам за непривлекателна. Винаги се старая да изглеждам добре, тренирам, имам добро образование и работа. Отговорна и зряла съм, но винаги опирам на камък, когато стане дума за нещо по-сериозно.
Имала съм партньори на моята възраст, имала съм и по-големи.
До сега успявах да се държа спокойно, но след последната ми раздяла и няколко неуспешни опита за връзка се чувствам ужасно. Вече почти нямам приятели, с които да излизам, защото са отдавна семейни. Напоследък ми е толкова тежко,че живея сама, чак ми е трудно да стоя в апартамента, просто излизам и се разхождам самичка безцелно. Чувствам се непълноценна, остаряваща за най-голямата ми мечта.
Последното ми комуникиране с мъж започна много бурно, с огромни заявки от негова страна. Казах си - ето, може пък и при мен да се случи чудото по бързия начин, но - не. Поредните празни приказки.
И тук държа да отбележа, че не се държа настоятелно, не влизам в големите приказки да обяснявам как искам деца сега и веднага. По-скоро е обраното - мъжете говорят прекалено амбициозно, а аз слушам и се съгласявам, за да разбере, че сме на една страница.
Имам нужда наистина от съвет и успокоение, а не от упрек. Сигурна съм, че само жена минала през нещо подобно може да ме разбере. Дори ми е трудно да излея всичко, което мисля и чувствам, плаче ми се постоянно. Отделно външната намеса и подмятания се засилват все повече, което ме съсипва допълнително.
Виж целия пост
Чета форума отдавна, но никога до сега не съм се включвала.
Не обещавам, че ще бъда кратка.
Изпаднала съм в дупка. Жена на 32 г, току-що навършени. Преди 1 години приключих връзка, която продължи 4 години. Приключих я, защото нямаше развитие. Аз исках семейство, а той не. Цял живот съм мечтала да имам деца, да създам щастливо и здраво семейство. Имала съм 3 неуспешни връзки. И трите са продължавали около 3-4г.
За себе си мога да кажа, че съм много скромна, но и имам самочувствие, не се смятам за непривлекателна. Винаги се старая да изглеждам добре, тренирам, имам добро образование и работа. Отговорна и зряла съм, но винаги опирам на камък, когато стане дума за нещо по-сериозно.
Имала съм партньори на моята възраст, имала съм и по-големи.
До сега успявах да се държа спокойно, но след последната ми раздяла и няколко неуспешни опита за връзка се чувствам ужасно. Вече почти нямам приятели, с които да излизам, защото са отдавна семейни. Напоследък ми е толкова тежко,че живея сама, чак ми е трудно да стоя в апартамента, просто излизам и се разхождам самичка безцелно. Чувствам се непълноценна, остаряваща за най-голямата ми мечта.
Последното ми комуникиране с мъж започна много бурно, с огромни заявки от негова страна. Казах си - ето, може пък и при мен да се случи чудото по бързия начин, но - не. Поредните празни приказки.
И тук държа да отбележа, че не се държа настоятелно, не влизам в големите приказки да обяснявам как искам деца сега и веднага. По-скоро е обраното - мъжете говорят прекалено амбициозно, а аз слушам и се съгласявам, за да разбере, че сме на една страница.
Имам нужда наистина от съвет и успокоение, а не от упрек. Сигурна съм, че само жена минала през нещо подобно може да ме разбере. Дори ми е трудно да излея всичко, което мисля и чувствам, плаче ми се постоянно. Отделно външната намеса и подмятания се засилват все повече, което ме съсипва допълнително.
А той би бил да гледаш основно ти да си добре. Останалото ще се подреди. 
